Всичко се връща, хора!

 

Поучавам във фейсбук message request от непознат гражданин на средна възраст, ако се съди по снимката.
Отварям и чета следното съобщение:
И аз като всеки пишещ човек (почти)харесвам това, което съм написал, но като човек, който не се взема много насериозно мога дя призная, когато някой е по-добър от мен. Е, признавам! Вие сте! Ще се радвам да се запознадм лично. Аз съм този, за който народът пей:
Мома и млада булка, гей
и стара баба сън лелей,
мечтай да я сайдиса ней
мъжественият, мощен бей. Приятна вечер.

Аз… изпитах смесени чувства. От една страна, човекът ме признава. От друга страна… Да.

Два дни по-късно.
Осъзнавам, че аз съм съчинила онези стихове по-горе.

Ивелин Керанов поставяше „Има ли смисъл да се убива мечка“ от Панчо Панчев в театъра в психиатрията и ми поръча да съчиня прослава за Халил бей.
Ми… съчиних. Седнах и изпрасках прославата, написах сто куплета ей така, без да ми мигне окото, просто за купона и от лиготия, после от тях в пиесата останаха три-четири.
Намерих ги в чернова в пощата си.

На изток изгрев пламеней.
Когато слънцето огрей,
то първо чуди се – къде й
най-славният от всички бей?

Настане утро. Славей пей.
Овца възторжено проблей.
Безгрижно целий свят се смей,
че тук е най-добрият бей.

Той всичко знае и умей,
таланти всякакви владей,
с една ръка убива змей,
защото е безстрашен бей.

Мома и млада булка, гей
и стара баба – сън лелей,
мечтай да я сайдиса ней
мъжественият, мощен бей.

В сърцата ни любов ще зрей,
душата вечно ще копней,
щастлив е всеки, що успей
поне да зърне този бей.

Прекрасен като чародей,
и легендарен кат Персей,
авджийски роден Прометей
е нашият митичен бей.

Когато нощем се стъмней,
в Авджийско ясно слънце грей,
злодей да стъпи тук не смей,
защото нас ни пази бей.

Да бъде жив и да живей
до хилядния юбилей,
и даже още да младей
любимият ни сладък бей.

Тук всеки е халилофил!
Как тъй красив си се родил?
Защо си тъй чаровно мил?
По-славен даже от Ахил!

Сто каци вино си изпил,
на Бойко капата си скрил,
и топлата вода открил,
богатствата ни умножил,

по-миризлив от карамфил,
по-мощен от товар тротил,
стотици тигри си убил,
преборил си се с крокодил,

чудовища унищожил,
зверища страшни укротил,
и всичко живо възхитил,
най-баш-авджията Халил!

Всичко. Се. Връща.

За психичното здраве и дълголетието на драконите

Написах тази малка пиеска, за да открием с нея националната конференция на българските психиатри.
Непременно искам да благодаря на Деница Ябълкарова – с нейното дарение купихме всичко необходимо за представлението – платове, тениски, корони, мечове, чехлите, наметалото и перуката на дракона, всичко. 
Премиерата беше в четвъртък в залата за културтерапияв ДПБ – Раднево. Конференцията беше в петък, не можах да присъствам там, но чух, че минало добре.
Дано това не е последната ни пиеса, дано не е последното ни представление. 

Ето малко лоши снимки от премиерата.

Премиера! „Шантави пари!

Терапевтичният театър
при ДПБ „Доктор Георги Кисьов” – Раднево

представя

FUNNY MONEY

от Рей Куни

с участието на Мария Янчева, Атанас Витларов, Катя Колева, Мариана Буденова, Михаил Виходцевски, Страхил Драганов, Мариана Заркова, Антон Радков и Недка Маргаритова

Културтерапевти: Роса Динчева и Евгения Иванова

Режисьор: Мария Донева

Едва ли има някой, който не си е представял какво ще стане, ако от някъде му падне един милион. От тотото, от наследство, или просто ей така… О, шантави пари, защо никога не отивате там, където сте толкова желани!

Милият Хенри Пъркинс никога не е мечтал за богатство, а ето че съдбата му подхвърля куфарче с ЕДИН МИЛИОН БРИТАНСКИ ЛИРИ! Жена му Лора го кара да ги върне, полицията го дебне, убиец от мафията е по петите му, всички налитат на куфарчето с пари като мухи на мед.
Какво ще се случи накрая, ще разберете от представленията на Терапевтичния театър при ДПБ – гр. Раднево

на 11 и 12 февруари от 10.00
в салона за Културтерапия в болницата.

Предстои и турне в Стара Загора!

Майски фестивал на изкуствата в ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ – Раднево

Т Р А Д И Ц И О Н Н И   М А Й С К И   П Р А З Н И Ц И

30 Май 2014 г.

ХLІI МАЙСКИ ФЕСТИВАЛ НА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ОБЩЕСТВА

ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
от 10 часа в залата за културтерапия

“Господа, другари, пичове и дами”

от Виктор Ляпин

Режисьор – Ивелин Керанов

Текст на песните – Мария Донева
Културтерапевти: Роса Динчева, Евгения Иванова
Танци – Тодор Йорданов

Изпълнители – Юрий Митевич, Атанас Витларов, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Койчо Петров, Венета Генова, Страхил Драганов, Недка Маргаритова, Мариана Заркова, Недялка Маринова, Антон Радков, Николай Деянов

ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА  (11. 30 – 12. 15)  –  Спортна зала

Произведения на художници от ДПБ “д-р Георги Кисьов” – Раднево

Георги Димов, Кънчо Панайотов, Мариана Бориславова, Васил Николов, Денка Господинова, Юлия Христова, Недка Узунова, Теньо Тенев

Уредник: Миглена Петкова

Котката се връща в дома си

Вика ми Страхил:
– Вали – не вали, аз вчера отидох и налових осемнайсет каракудки. Ей такива! – показва над китката си. – Три тигана като си изпържих – доволна работа. И като ги полях със…
– Не ми казвай! Не ми казвай! – пищя аз с престорен ужас и се смея. – Нека да не знам с какво си ги поливал!
– Ами то е така, Миме, човек трябва да се разнообразява и да се подслажда. То не е… все така с лъжицата да ядеш от коритото, едно и също…
Така си е. В болницата, а и в защитеното жилище, имаш покрив, но нямаш кой знае какъв избор.
– Никакъв избор нямаш! Ти знаеш ли, че горе в отделението има момичета, които не знаят нито кои са, нито къде са. Много болни.
– Има, има – подкрепя го Мария. – Има такива, които от години не са излизали от стаята. Не са ма, Марийче! Не знаят нито кои са, нито къде са!
– Ние като отидем да свирим по отделенията, то на тях им става радостно, не знаят защо, но усещат, че нещо става. – продължава Страхил. – Аз затова съм си добре. Тука в културтерапията – свирим, концерти. Някоя роличка ако ми дадеш – по-друго е. Разнообразие. И като отида да наловя някоя рибка, и в петък на пазара като напълним потребителските кошници – по-друго е.
– Чакай! – сещам се за нещо. – Чакай! – седим с Мария и Страхил на пейката и си говорим пред залата за културтерапия, те пушат. Изтичвам вътре, оглеждам се да видя къде съм си захвърлила раницата, вадя фотоапарата и отивам да им покажа. – Точно преди да вляза, снимах това. Гледай!
– Това къщата на духовете ли е? – Това е една необитаема къща, в която понякога отиват алкохолиците, които са вдигнали ръка на някого от персонала или са се напили, или са направили друга непростима постъпка и са били дисциплинарно изписани от психиатрията. И те спят там на някакви дюшеци и чакат да им бъде простено и пак да ги приберат, особено през зимата… Или ги прибират, или се запиляват някъде. Някои изчезват завинаги, други се връщат пак и пак.
– Не бе, не е къщата на духовете, виж, къщата на доктор Кисьов е.
– Точно като идвах, видях на прозореца тази котка. И друг път съм я виждала.
– Да, Страхиле, виж, котка!
– Помислих си, че тази къща с котката прилича на тези болни момичета, за които сега ми разправяше. Забравени, изоставени, хората ги гледат – или ги съжаляват, или се плашат от тях. От тях нищо не става… И тая котка се връща… – искам да продължа: „като болна душа”, но ми прозвучава толкова литературно, че ме досрамява да го изрека.

„Благородният испанец“ – в Стара Загора на 26.02

ТЕРАПЕВТИЧЕН ТЕАТЪР
към Държавна психиатрична болница
„Доктор Георги Кисьов”

представя

БЛАГОРОДНИЯТ ИСПАНЕЦ

от Съмърсет Моам

Когато щастието си науми да сполети някого, то е така устремено, че нищо не може да го спре – нито обстоятелствата, нито предразсъдъците, нито дори благоприличието.

Елате заедно с нас на Лазурния бряг, където една разглезена компания от богати англичани се наслаждава на почивката си и между разходката и чая решава загадките на любовта.

Ревност, страст, нерешителност, тропот на препускащи коне, звън на шпаги, полъх от дантелени ветрила, диаманти, перли, сладко предчувствие за любов… и много, много смях от първата до последната минута на спектакъла.

в ролите: Катя Колева, Атанас Витларов, Нели Жекова, Михаил Виходцевски, Мария Янчева, Койчо Петров, Венета Генчева, Антон Радков, Страхил Драганов, Недка Маргаритова, Николай Деянов

Костюми: Роса Динчева
Културтерапевти: Роса Динчева и Евгения Иванова
Режисьор: Мария Донева

В залата в Регионална библиотека „Захарий Княжески”
на 26 февруари, сряда, от 18 часа

ВХОД СВОБОДЕН