В публик-републик нещо се запече, а не обичам нещата да остават недовършени, затова – елате ми на гости в моята събота и в моята неделя, ето тук и все надолу:

Има още →

Един работен ден. Сладко и горчиво.

Може би не трябва да четете това.

Заглавието е с родни, български букви, понеже вече се прибрах.

Продължава поредицата.

Кеф ти сряда, кеф ти четвъртък.

Голяма шарения стана, от раждания (евентуални), до гробища (неизбежни).

Това с дневника, ако човек го прави както трябва, е доста разголващо.

Имам нужда от окуражаване, защото остават още 3 дни.

ето я втората част (2/7)

още съзерцания, жега, думи, букви и духови музикални инструменти