Дойде първата ми книга за годината! ❤ „Тясното къщенце“ (оригиналното заглавие е „A Squash and a Squeeze“). Това е първата съвместна работа на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, публикувана точно преди 30 години. Дано 2023 бъде вдъхновена и щедра, за работа и за радост.
Новата книга на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър от миналата седмица е по нашите книжарници. „Тримата стари злобари“! Тя е много симпатична заради заглавието, и специална заради него – Аксел Шефлър лично го е изписал на български език. Когато пристигнаха файловете, последните илюстрации още не бяха оцветени, толкова е нова. И понеже днес е 15 септември, искам да пожелая на всички родители, ученици и учители да се сблъскват със злобари само в книгите, и никога в училище. Амин.
Обичам тази книга, защото в нея има една розовопера гушка, която снася гигантски яйца и мърка като котка и това ми е много смешно.
Освен това много ми харесва как звучат самите стихове. Когато Иво беше малък, имаше едни гърмящи бонбони, имаше ги и на прах в пакетчета. Като ги сложиш в устата си, имаха хубав вкус, но освен това се чуваше едно такова пукане, и гъделичкаха езика. Точно това чувствам, когато чета нивата книга за калинката.
И също, смешно е като я четеш и имитираш всички животни, и то ту весело, ту тревожно, ту радостно. Направо се виждам в бъдещето как я чета пред седем-осем внучета. Или пък в детската градина, като сте такива реалисти.
И още – от тази поредица има още две книги, за калинката в Лондон и за калинката на море. Обичам да има какво да очаквам.
Светът се променя, както човек си го промени. Някои неща зависят от нас, представете си. Миналата година на Маратона на четенето рецитирах превод от хвърчащ лист, а преди няколко дни „Грозната петорка“ на Джулия Доналдсън пристигна при нас издадена, лъскава, гладичка, истинска красавица! Ще ви кажа най-хубавата част: какво казват децата на родителите си.
Ние! Ние сме – вашите родни деца! Ние помним – от бебета и от яйца как развивате всички наши дарби, умения, как оправяте тъжните ни настроения, как грижовно ни храните, къпете, стягате, как дори и когато сме лоши, не бягате. Затова ви обичаме от душа и сърце до последното дребно петънце и перце, да, обичаме бръчките, всички ваши брадавици, всички ваши чудатости и особени навици, миризмата, грухтенето, воя, човките криви, да, за нас не сте грозни, за нас сте красиви. Да, да, вие сте мили, добри и любими, и чудесни, и смели, и незаменими, всичко ваше обичаме – цвят, осанка и глас, и дори сме измислили нова песен за вас!
Сега го чета това и се смея на всеки ред, и изведнъж пак ми се дорева. Ей това е то! Честита книга, честити ние!
ПП Да взема пак да направя един Личен маратон на четенето от 1 до 23 април, а?
Мило дневниче, Открих средство, което помага срещу тревожност и тъга. То е микстура от няколко любими съставки: работа, разговор, приказки в рими, смешни животни и огромно нетърпение, което ще бъде удовлетворено в сравнително кратък срок. В случая: миналата седмица и тази с Манол Пейков редактирахме следващите две книги за деца, които преведох и през декември/януари ще се появят на книжния пазар. Аз съм ви ги чела, а скоро всеки, който иска, ще може да си ги чете. „Зог“ – приказка за дракончето, което много се старае – и успява! – да стане дракон за пример, и принцеса Перла, която пък няма защо да се старае, тя си е родена принцеса, но това не й е достатъчно: тя иска – и успява! – да стане лекар и да помага на драконите, изпаднали в беда. „Грозната петорка“ пък е за най-грозните африкански животни – антилопа гну, брадавичеста свиня, лешояд, марабу и хиена. Що пък да са грозни? Е, добре, дори и да са такива, на тях не им пука, даже им харесва да са такива, каквито са… а има и едни мъничета, който ги намират за неустоимо хубави. Не издържам, ще ви кажа развръзката. Децата им ги обичат и ги харесват. Много. Според вестник „Сънди Таймс“ Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване. Хубаво са го казали вестникарите. Докато доизпипвахме текстовете, съвсем си забравях тъгите и тревогите. Жалко, че работим доста бързичко, а, Маноле? Венета Атанасова ги подготви за печат, и сега… Сега остава да си мечтаем и да чакаме книгите да дойдат.
Прочетох аз, че вече е отпечатана и дори я има в книжарниците, и два-три дни се усуквах край витрината на Хеликон, дано да я видя с очите си… А днес книгата дойде, и ето я. Още по-хубава, отколкото си представях! На първо място, видя ми се много голяма. Гледала съм я дълго на екрана на компютъра си, но моят компютър целият е по-малък от книгата – вижте на снимката долу. Картинките ми се видяха ееедрииии… и динамични, и пълни с подробности, които преди не бях забелязала. Цветовете са живи и сочни, чудесни. Открих очарователни детайли на български език, поставени при графичната адаптация на книгата. Най-любим ми е плакатът с таралежчето, на който пише:“Гушни се с книга тук“. Щастлива съм.