Кучето Нел е вече и у нас

Прочетох аз, че вече е отпечатана и дори я има в книжарниците, и два-три дни се усуквах край витрината на Хеликон, дано да я видя с очите си… А днес книгата дойде, и ето я.
Още по-хубава, отколкото си представях!
На първо място, видя ми се много голяма. Гледала съм я дълго на екрана на компютъра си, но моят компютър целият е по-малък от книгата – вижте на снимката долу.
Картинките ми се видяха ееедрииии… и динамични, и пълни с подробности, които преди не бях забелязала. Цветовете са живи и сочни, чудесни.
Открих очарователни детайли на български език, поставени при графичната адаптация на книгата. Най-любим ми е плакатът с таралежчето, на който пише:“Гушни се с книга тук“.
Щастлива съм.

Какво каза калинката, ура

Тежките периоди се преживяват по-леко, ако знаеш кога ще свършат, или поне ако очакваш нещо хубаво.
Първото не ми е известно. Хубавите неща, за които копнея, са все лични, но има и едно, което искам да споделя с цял свят.
Нова книга на Джулия Доналдсън на български език!
Нашето заглавие е „Какво каза калинката“.
Илюстрациите са чиста прелест. Не са от любимия ни Аксел Шефлър, а от друга художничка, която също работи много с Джулия Доналдсън – Лидия Монкс. Леки, цветни, вдъхновяващо весели, нямам търпение да ги видите.
Книгата е за малки деца. Криминална е. В нея има приятелство, герои с различни характери. Има и поука! А тя е, че понякога най-мълчаливият може да каже една дума, но тя да е от значение за всички, и не е важно само да се изказваш по всеки повод, ами и да чуваш какво се говори.
За превода да ви кажа. Аз я преведох по моя начин, с помощта на чудо. Ей така: щрак! Имаше пасажи с различен ритъм и на мен това ми харесваше, обаче Манол Пейков ми вика – не. Било му бъркало в мозъка с ръждив пирон, вика.
А аз: не знам, не мога, така ще стои. И после, на третия ден, го поправих.
И измисляхме по нощите варианти, смяхме се и се трогвахме, и накрая стана книжка като песен на славей.
По страниците я нареди и накичи и направи българските буквички Венета Атанасова.
Живот и здраве, ще излезе от печат през този юни или след юни.
Показвам корицата:

Както казах в заглавието, ура.

 

Съчко вече е тук!

Живееше Съчко, добро същество,
във своето старо фамилно дърво.
Щастлива бе Съчка – съпруга любима.
Отглеждаха в мир синовете си трима.

Обичаше той сутрин рано да става,
да скача, да тича, да се упражнява.
Обаче един ден какво му се случи…

Ето, виждате ли го, как тича на корицата?
Отпечатали са го в Китай, и той от там тича до Пловдив, от Пловдив – до книжарниците и дори на Алея на книгата, където ще го представим най-официално в събота от 12 часа.

Това е една от най-популярните книги на Джулия Доналдсън, преведена на много езици, а вече и на български. Илюстрациите са на Аксел Шефлър.

Съчко е много мил и аз го обичам. Това е една от съвсем малкото приказки, в които герой е таткото. Обикновено вниманието е върху малките – деца, внучета, (царски или бедняшки) синове и дъщери, ако е за животни – седем козленца, три прасенца… Все са дребосъчета, за да може дечицата да се поставят по-лесно на тяхно място, да преживеят във въображението си всички приключения и да победят.
Съчко е татко.
Една сутрин както обикновено той излиза от къщи – и после му се случват какви ли не неща, които му пречат да се прибере при децата си. Той пътува, участва в какво ли не…. накрая спасява… няма да ви кажа кого! Съчко е като Одисей за малки деца.
Приказна, човечна, мила история, а това, че е в стихове, според мен я прави още по-хубава за четене.
Да си гушнеш детенцето и заедно да разглеждате, да си показвате разни интересни неща по картинките, да повтаряте приказката чак до Коледа, а после да продължите наизуст.
Ако искате, заповядайте в събота в 12 часа на Алея на книгата, да ви я прочета. Елате с децата!

Съчкооооо!

Картинка

Ето го „Съчко“ и на български език! Автор – Джулия Доналдсън, илюстрациите са на Аксел Шефлър, в мой превод.
Реално е нова книжка за обичане, за четене заедно, за посочване на картинките с мънички пръстчета, за знаене наизуст и за съпреживяване, но в момента я чувствам като още една звездичка върху етикета ми. 🙂
Ще излезе през лятото, хайде да очакваме заедно!

Мамо, извинявай, обичам те, но аз вече съм дете на природата.

Картинка

 

Вчера беше облачно, облякох си дънките и зимното яке, сложих приказката за Зог в чантата си и излязох рано сутринта, към 10, купих си една кутия с разни салати и се отправих към… Природата?
Излязох от града, през къмпинга, нагоре по хълма и надолу по хълма – я, стълбички! – до фиорда.
И като изгря едно слънцеее
И като си хвърлих дрехитеее
(понеже нямах банскиии)
И откарах по гащи до към 16,00 в блажена! самота.
Междувременно преведох почти цялата книжка. Започва така:
Преди много години (точно колко – не знам)
мадам Дракон отвори частна школа, и там
обучаваше строго всички дракони млади
да се учат, да знаят, да печелят награди.
И т.н.
Междувременно, ако бях зора, щях да съм станала розововсичка.
После се загубих в гората на няколко пъти и стигах до непроходими места, връщах се назад и пробвах нови пътеки. Нито веднъж не почувствах страх в плахото си сърце (а в Стара Загора не бих отишла сама на Аязмото).
Горещо се надявам днес да не вали дъжд, защото искам още един ден. Искам още много дни такива.
Искам да съм щастлива.
Така.