Светът се променя, както човек си го промени.
Някои неща зависят от нас, представете си.
Миналата година на Маратона на четенето рецитирах превод от хвърчащ лист, а преди няколко дни „Грозната петорка“ на Джулия Доналдсън пристигна при нас издадена, лъскава, гладичка, истинска красавица!
Ще ви кажа най-хубавата част: какво казват децата на родителите си.

Ние! Ние сме – вашите родни деца!
Ние помним – от бебета и от яйца
как развивате всички наши дарби, умения,
как оправяте тъжните ни настроения,
как грижовно ни храните, къпете, стягате,
как дори и когато сме лоши, не бягате.
Затова ви обичаме от душа и сърце
до последното дребно петънце и перце,
да, обичаме бръчките, всички ваши брадавици,
всички ваши чудатости и особени навици,
миризмата, грухтенето, воя, човките криви,
да, за нас не сте грозни, за нас сте красиви.
Да, да, вие сте мили, добри и любими,
и чудесни, и смели, и незаменими,
всичко ваше обичаме – цвят, осанка и глас,
и дори сме измислили нова песен за вас!

Сега го чета това и се смея на всеки ред, и изведнъж пак ми се дорева. Ей това е то!
Честита книга, честити ние!

ПП Да взема пак да направя един Личен маратон на четенето от 1 до 23 април, а?

Мило дневниче,
Открих средство, което помага срещу тревожност и тъга.
То е микстура от няколко любими съставки: работа, разговор, приказки в рими, смешни животни и огромно нетърпение, което ще бъде удовлетворено в сравнително кратък срок.
В случая: миналата седмица и тази с Манол Пейков редактирахме следващите две книги за деца, които преведох и през декември/януари ще се появят на книжния пазар.
Аз съм ви ги чела, а скоро всеки, който иска, ще може да си ги чете.
„Зог“ – приказка за дракончето, което много се старае – и успява! – да стане дракон за пример, и принцеса Перла, която пък няма защо да се старае, тя си е родена принцеса, но това не й е достатъчно: тя иска – и успява! – да стане лекар и да помага на драконите, изпаднали в беда.
„Грозната петорка“ пък е за най-грозните африкански животни – антилопа гну, брадавичеста свиня, лешояд, марабу и хиена. Що пък да са грозни? Е, добре, дори и да са такива, на тях не им пука, даже им харесва да са такива, каквито са… а има и едни мъничета, който ги намират за неустоимо хубави.
Не издържам, ще ви кажа развръзката. Децата им ги обичат и ги харесват. Много.
Според вестник „Сънди Таймс“ Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване. Хубаво са го казали вестникарите.
Докато доизпипвахме текстовете, съвсем си забравях тъгите и тревогите. Жалко, че работим доста бързичко, а, Маноле?
Венета Атанасова ги подготви за печат, и сега…
Сега остава да си мечтаем и да чакаме книгите да дойдат.

Прочетох аз, че вече е отпечатана и дори я има в книжарниците, и два-три дни се усуквах край витрината на Хеликон, дано да я видя с очите си… А днес книгата дойде, и ето я.
Още по-хубава, отколкото си представях!
На първо място, видя ми се много голяма. Гледала съм я дълго на екрана на компютъра си, но моят компютър целият е по-малък от книгата – вижте на снимката долу.
Картинките ми се видяха ееедрииии… и динамични, и пълни с подробности, които преди не бях забелязала. Цветовете са живи и сочни, чудесни.
Открих очарователни детайли на български език, поставени при графичната адаптация на книгата. Най-любим ми е плакатът с таралежчето, на който пише:“Гушни се с книга тук“.
Щастлива съм.