Съчкооооо!

Картинка

Ето го „Съчко“ и на български език! Автор – Джулия Доналдсън, илюстрациите са на Аксел Шефлър, в мой превод.
Реално е нова книжка за обичане, за четене заедно, за посочване на картинките с мънички пръстчета, за знаене наизуст и за съпреживяване, но в момента я чувствам като още една звездичка върху етикета ми. 🙂
Ще излезе през лятото, хайде да очакваме заедно!

Мамо, извинявай, обичам те, но аз вече съм дете на природата.

Картинка

 

Вчера беше облачно, облякох си дънките и зимното яке, сложих приказката за Зог в чантата си и излязох рано сутринта, към 10, купих си една кутия с разни салати и се отправих към… Природата?
Излязох от града, през къмпинга, нагоре по хълма и надолу по хълма – я, стълбички! – до фиорда.
И като изгря едно слънцеее
И като си хвърлих дрехитеее
(понеже нямах банскиии)
И откарах по гащи до към 16,00 в блажена! самота.
Междувременно преведох почти цялата книжка. Започва така:
Преди много години (точно колко – не знам)
мадам Дракон отвори частна школа, и там
обучаваше строго всички дракони млади
да се учат, да знаят, да печелят награди.
И т.н.
Междувременно, ако бях зора, щях да съм станала розововсичка.
После се загубих в гората на няколко пъти и стигах до непроходими места, връщах се назад и пробвах нови пътеки. Нито веднъж не почувствах страх в плахото си сърце (а в Стара Загора не бих отишла сама на Аязмото).
Горещо се надявам днес да не вали дъжд, защото искам още един ден. Искам още много дни такива.
Искам да съм щастлива.
Така.

Патилата на метлата

Живееше вещица мила и кротка.
Тя имаше пухкава питомна котка
на черни райета, с очи ококорени.
И шапка, която стърчеше нагоре.
Косата й огнено рижава беше,
на плитка със панделка тя я плетеше.

И котката мъркаше силно, доволно,
и рижата вещица хвъркаше волно,
метлата щом литнеше в полет щастлив
по-бърза дори и от вятъра див…

Имам си прекрасна новина!
Толкова ми е хубава новината, че няколко дни си я имах само за себе си, а в чудния неделен ден ще ви я кажа и на вас.
Преди около две години един стар приятел, Митко, ми даде да прочета една книжка и да видя ще мога ли да я преведа.
Аз не знам много добре английски, но нали свръхсилата ми е, когато имам късмет, да говоря свободно в рими…
Много хубава книжка се оказа. В стихове. И аз я преведох с вдъхновение и лекота.
Толкова много й се радвам, че я чета всеки път, когато ме поканят на среща с деца, дори оня ден в Нова Загора я прочетох.


И понеже авторката е Джулия Доналдсън, която е написала книжките за Грузулака и за детето му, аз изпратих моя превод на Манол Пейков.
И ето я най-после новината:
През 2017 година книжката ще излезе!
„Патилата на метлата“, от Джулия Доналдсън, илюстрации – Аксел Шефлър, превод – Мария Донева.
Малеее, колко се радвам!