Любовен 14 февруари

 

Сексът прави любовта видима.
Също и целувките.
Грижата един за друг.
Споделените моменти.
Споделените красиви моменти.
Стихотворенията. Музиката. Топлината. Топлотата.
Някои от тези неща си ги имате вкъщи. 
Ние можем да ви предложим само най-мелодичните и близки до сърцето джаз-стандарти, с български думи, в уютна обстановка, с хубаво вино и със стихотворения, в които се говори за добри хора като вас.

На Свети Валентин джазът и любовта ще пеят на български.

Ако си имате любим човек, елате двамата.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно с музиката, поезията и любовта.

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венцислав Благоев – тромпет,
и Мария Донева – думи

На 14 февруари в София, в Чайната на „Бенковски“ 11
https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Вход за концерта – 10 лева.

Телефон за резервации: +359887051080

Обичам ни

 

Обичам как се чувствам, докато слушам музиката, обичам гласа на Марина, обичам публиката, особено тези хора, които познавам, и онези, които идват за първи път, също така снимките на Евгени Димитров, и това, че ние сме си ние на тези концерти.

А сега почивката може да започне.

Нали ви обещахме коледен концерт?

КОЛЕДА НОСИ ЛЮБИМИ НЕЩА – Джазът пее на български

За всички, които обичат джаз, поезия и празници, на 23 декември в 19,30 часа ще има от всичко това по много.

„Джазът пее на български“ ( https://www.facebook.com/groups/318368831534421 ) вече седма година представя любими джазови стандарти с текстове на български език. Проектът има широк репертоар от песни на джаз-легенди като Франк Синатра, Антонио Жобим, Ета Джеймс, Нина Симон, Тутс Тилеманс, Жак Брел.

Някои от текстовете са близки до оригиналните стихове, други са верни най-вече на характера на мелодията, но във всички се усеща ласкавото, любовно отношение към поезията, към музиката и към хората, които споделят това преживяване.

Уют, топлота, красива музика и удоволствието да посрещнем заедно Коледа – празникът на чудесата и надеждата.
Намери време за това, което обичаш.

Джазът ще пее на български
с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венцислав Благоев – тромпет,
и Мария Донева – думи.

23 декември 19.30ч.

Билети се закупуват на място на касата на Сити Марк Арт Център, бул. „Янко Сакъзов” № 30 и online на www.ticketsbg.com.

Ехо от концерта

 

Минаха два дни от концерта в Чайната, а не мен не ми е минало вълшебното настроение. Тази вечер се върнах в Стара Загора и гледам някоя и друга снимчица… И споменът ми е такъв – топъл и леко размазан, омаян от радост, гушнат. Времето, мястото, хората, музиката, всичко му обичам на този концерт!

Нямам търпение и искам пак.  Още следващия месец. ❤

Джазът пее на български

КОНЦЕРТ

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ

на 5 ноември от 20 часа
в Чайната на „Бенковски” 11 в София
Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

В деня за размисъл
отделете два часа от вечерта за спокойствие, красота, музика и поезия.
Ще чуете някои от най-любимите джаз-стандарти, изпълнени с текстове на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да забравим за малко актуалното и да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/
Вход за концерта – 10 лева.
Телефон за резервации: +359887051080

Орфей

Да знаете какво стана снощи!
Ходих на опера! Пак!!!

Гледах „Орфей”. Чудна малка съвременна опера по античен сюжет, която блесна пред смаяния ми взор с две неоспорими предимства:
1. Беше кратка. Започна в 19,00, а в 20,00 вече трополях по стълбите.
2. Беше на Русенската опера, така че този срам няма да тежи на Стара Загора.
Малеее, нямате си представа!

Като съдя по произношението на изпълнителите, и те си нямат представа. Милите души, през повечето време бях убедена, че пеят на немски, но във втората половина рязко започнаха едни речитативи – те бяха или на английски, или на африканс, май.
Това обяснява много неща. Хората видимо не знаеха за какво става дума в думите им, затова през цялото време се рееха като безгрижни овчари, навикнали на здравословен живот и с чиста съвест. Жената ту е жива, ту е умряла (Евридика имам предвид), Орфей се предполага, че първо е щастлив, после нещастен – ама не, няма такова нещо. Те си крачат бодро по сцената и хич не им пука. Нищо де, така е по-добре. Станалото – станало. Пък и бива ли по време на спектакъла да гледаш нагоре към надписите – да, ще се информираш за сюжета, ама пък да обърнеш гръб на публиката пак не върви.

Тя, публиката, жива да е, не беше многобройна. И слава богу.

И значи, казвам ви. Тази постановка ме изпълни с оптимизъм. Ако не се реализирам като шивачка на прасенца, мога да се осъществя в операта. Стъпките на балета ги научих (особено онова движение с ръцете – едната зад тила, другата – към лакътя на първата, после двете около гушката – преговорихме го безброй пъти, и на мен ми стана любимо, момент… да, пробвах го пред огледалото, получи ми се).
Но и за балета не бяха прави. Бива ли, при толкоз едри мъжаги в хора, балеринките да изнасят Евридика? Бива ли? Не е човечно!
Кобрата беше пирон, признавам. Кобрата беше при-каз-ка! Внос от Индия (те затова я внесоха в странна поза, тя после си излезе на собствен ход).
Все пак балетът беше мил и лекокрил, хубави бяха.

Естествено, любимец ми е Харон, но той беше от друга опера. В смисъл, и той беше веселяк като блаженопочившата и Орфей, но имаше мръсен език и бъркалка за лютеница, нещо по-битово биваше да го пуснат да изиграе.

Хадес пък, милият, слава Зевсу, не куцаше, но го бяха барнали повече като Нептун на Дисни. Не Посейдон. Той си беше Нептун в пурпур и с голи бицепси (защо), а зад кулисите Ариел припляскваше и мрънкаше: кога ще си ходим, 5 часа са до Русе, ай по-чевръсто.
Аз я чух.
А може и да я сънувах, понеже позаспах. Но не просташки, а нежно и съзерцателно, елегантно някак, и дзен. Да се счита за акт на законна самоотбрана.

Оркестърът от време на време ме стряскаше с джаскане по чинелите, ама не във важни моменти, ами така, по вътрешно чувство някакво. По интуиция. Всъщност там изобщо трудно следях нещата, загубиха ме още по време на марша, под чиито звуци Евридика разпределяше едни букети.

И тъй. В този спектакъл Орфей не обичаше Евридика. Устата му говореше любовни думи, но поведението му твърдеше обратното, а той така и не свали глухарчетата от челото си и червената наметка. Ходеше си червено-бял като някакъв ведър Пижо, предмартенски, и на тоя свят, и на оня.
И аз излязох от операта освежена и разведрена, олеле, майко, какво гледах.

Поука:
В петък в залата на ДТ „Гео Милев” имаше концерт на Брас Асоциация Комбо.
Сладки мои, сладурчета любими, ако съдбата ви изправи пред избор и можете или да правите нещо друго, или да отидете да послушате джаз,
не пропускайте Брас Асоциация Комбо.
Благодаря за вниманието. Амин.

*