Мили козлета!

 

Мили мои деца!
Пиша ви, защото ми беше много трудно да се отдалеча от къщичката ни. Ако се върна и ви видя, не знам дали ще мога повторно да измина същия път. Пощата е бавна, докато писмото стигне до вас, и докато получа вашия отговор, ще минат няколко дни и ще имам време да помисля.
Знаете, че баща ви замина отдавна и не се е обаждал. Остави ме сама със седем палави деца. Казвала съм ви, че е на работа в чужбина.
Но не е така.
Баща ви живее в съседната гора с една овца.
Не го упреквам. Разбирам го. Той не избяга от мен, а от вас. И на мен много пъти ми се е искало да се спася. Седмина сте. Седем момчета. Всеки на свой акъл, всеки тегли към себе си и ми доказва защо не съм права, какво съм длъжна, какво пак съм забравила и защо съм ужасна майка. Отдавна спрях да броя по колко пъти на ден сърцето ми спира от ужас – някой се катери по покрива, друг хрупа соли за вана, трети се събрал с лоша компания, четвъртият и петият се бият със шестия, а седмият си свалил памперса, ходи из къщи и… И още: 7 легла за оправяне, 7 чинии за пълнене и после за миене по три пъти на ден. И по 28 чорапа, нахвърляни по пода всяка вечер.
Тази сутрин намерих три мръсни чорапа в синия супник.
Той ми е от мама!
Нищо, че бяха в супника. И нищо, че бяха мръсни.
Но защо три???
Не мога повече. И да мога – не искам.
Още съм млада.
Научих ви на най-важните неща за живота – да се прехранвате, да се пазите, да се държите един за друг.
Но може би греша?
Може би просто съм изтощена. Нямам сили, деца. Не бях се поглеждала в огледалото от месеци. Днес надникнах… Рога. Брада. Миглите ми побелели…
Хубава съм.
Мили деца, не се безпокойте за мен.
Не съм далече и не съм ви изоставила. Просто е жизненоважно да си почина.
Пишете ми как сте. Как виждате бъдещето. Предложете някакво решение.
Пазете се от вълка.
Аз… аз сигурно ще се върна. Не знам. Може да навестя баща ви. Не сме скарани. Ще му разкажа за вас, може да дойде да ви наглежда, докато възстановя силите и равновесието си.
Мили, мили козлета.
Не ме съдете твърде строго. Когато пораснете, ще ме разберете.
Пазете се.
Обичам ви.
Целувки по рогцата.
До скоро.
Или не.
 

 

Кукли в Труд!

 

След дълго планиране и мечтаене и кроене на весели планове, най-накрая със Светла от Труд си сбъднахме желанието и си направихме работилничка за кукли оня ден.
Променихме съдбата на 24 чорапа и съм сигурна, че за добро.
Едно детенце вижте какво казало: „Много ми хареса тази среща. Научихме нещо ново, което можем да правим и в къщи. Можем да зарадваме близък като сами му направим подарък. Вълшебно е! С Мария ми беше много весело, защото прекарахме няколко часа, без да докоснем телефоните.“

За вас не знам, аз утре ще правя пингвини в Пето основно училище в Стара Загора.

И аз съм била в четвърти клас.

 

По-точно – в 4б, при госпожа Стела Иванова.
То стана така: тя ми писа и ме покани. Това е допълнителен благоприятен страничен и много желан ефект от „Писател назаем“ – тръгнах за Димитровград, за ПМГ „Иван Вазов“, но кривнах от пътя и първо ме приеха в СОУ „Любен Каравелов“.
Вие не можете да си представите какви умни и красиви деца и госпожи има в тези училища. Топли, сладки, пълноценни часове.
Където бях, искам пак да бъда. Където съм ходила, искам пак да отида. Аз съм щастлив човек.

 

Снимките са от страницата на госпожата

 

Просто шеметни пингвини

Картинка

О, това си го биваше!
За два часа направихме 20 пингвина, кой от кой по-чаровни и сладки. Уцелих степента на трудност и времето, така че всички се справиха, да не говорим, че се родиха буквално шедьоври. Само няколко кадъра успях да щракна с моя апарат, защото през цялото време бях заета да говоря, да гушкам деца, да показвам и поправям, да разговарям и да се възхищавам, два часа ли бяха или 5 минути, и сега не знам още.
Жалко, че върнахме поне още толкова деца, защото и материалите, и времето свършиха.
Щастливи два часа.
Нощ на изкуствата. Нощ на учените. Детски отдел на РБ „Захарий Княжески“. Съюз на младите полярни изследователи. Децата, пингвините, и аз с тях.

„Без заглавие“

 

Литературен клуб „Без заглавие“ се събира за своите важни дела.

Важни дела: кой какво е прочел, кой какво е написал, колко е важно да говорим ясно, изговаряйте ги тези думи бе, хора, тука има един шоколад за изяждане, а, те били два!, хайде да играем на нещо с думи, утре в града ще гостува този и този писател, нали ще отидем да се запознаем, какво са ви дали за домашно – суперр, хайде всички да й напишем домашното, кой иска билет за театъра, разбира се, че приятелката ти също може да идва… я, то станало 8,з0 вечерта, ще се видим пак другата седмица.

И така – всеки вторник от 19 часа на „Захарий Княжески“71, ет.2. В Стара Загора.

Клубът е за младежи от осми клас и нагоре (няма да уточняваме колко нагоре. Няма таван.). Напълно безплатно.

Заповядайте, първата среща за тази учебна година ще бъде на 4 октомври!

🙂

Първо повикване!

ПОКАНА:

Литературен клуб

„БЕЗ ЗАГЛАВИЕ“

 събира момичета и момчета
на възраст между 14 и 19 години
с интереси в областта на литературата

ако пишете стихове или проза
ако обичате да четете
ако търсите хора от вашата кръвна група
и защитено място за поезия
ако ви е необходима публика
или помощ за някоя метафора с фабричен дефект

 облечете си храбростта
напълнете си джобовете с въображение
сложете си добронамерените очила
вземете си чувството за хумор

 и елате

в ЦНКИ (Център за наука, изкуство и култура)
ул. „Захарий Княжески” 71, ет. 3

срещите ще бъдат всеки вторник от 19 часа
за информация – 042-63-86-98 / 62-90-62
и 0897946466

домакин – Мария Донева

§

И за някаква приблизителна яснота, ще добавя тук концепцията, макар че тя е малко скучна.

Литературен клуб „Без заглавие” ще бъде отворен за средношколци, които се интересуват от литературата и правят своите първи опити в поезията и прозата.

В града ни има традиция. Жеко Христов, Стана Димитрова, Таньо Клисуров  водеха литературни кръжоци, в които полагаха грижи за младите поети, подкрепяха ги и изграждаха в тях отношение към поезията, добър вкус и широка обща култура.

След непростимо дълго прекъсване, днес е нужно тази традиция да бъде съживена и продължена. Днешните деца имат дори още по-голяма необходимост от среда, в която да развиват способностите си за създаване на текстове и за общуване със света с помощта на поетичното слово.

В клуб „Без заглавие” те ще срещнат свои връстници със същите интереси. Ще бъдат насърчавани да споделят опита си, да усвояват различни стилове и техники на писане, докато открият своя собствен уникален глас.

Заниманията в клуба ще бъдат насочени към деликатно и методично запознаване на децата с литературната класика, запознаване с новите тенденции в съвременната българска и световна литература. Децата ще се срещат и ще контактуват с изявени творци. Ще бъдат насърчавани да участват в подходящи литературни конкурси. При възможност в края на учебната година ще бъде издадено списание или книга с най-добрите техни произведения, създадени през текущия период.

Младите поети и писатели от клуб „Без заглавие” ще бъдат насочвани да присъстват и да вземат участие в културните събития в града с идеята да израснат не само като творци, но и като компетентна, ентусиазирана, ангажирана публика с висок вкус и изисквания.

Участието в клуб „Без заглавие” има за своя най-висока цел да помогне за отглеждането на щастливи, добри, ерудирани хора, от които обществото ни има остра нужда.

неделя, 31 (с деца на море)

Я, станала съм първа.
Правя си последно кафе за годината. На чашата ми пише нещо такова: Име АРИАНОС ке ста гипета Теос, ще рече – аз съм от Арис и на стадиона на Господ :)))
Като се събуди и кака, ще направим един бърз набег до магазина, после тя ще се заеме с алхимия – ще превръща месото, зеленчуците, тестото, орехите, захарта и всичко, до което се докосне, в чисто злато, което се топи в устата и те пренася в хранително-вкусовия рай. Аз ще помагам 🙂
Мноого е тихо. Дали да не си легна пак?
Вчера през целия ден бяхме в Солун. Добавям снимки на децата, и едно портокалово дръвче за Мила.

Послепис специално за календара: То било понеделник. И? :)))
Мирише на неделя.
:))))

Ана и Констандинос

По едно човече за всеки, и едно джудженце за малкото им братче Петрос.

Близки срещи от детски вид

Тъкмо се връщам от среща с едни страхотни деца от два втори класа в училище „Васил Левски“. Най-веселите и мили деца са това!
Имам си снимки с тях, но имам и нещо по-хубаво – техният автопортрет, на който всяко детенце е нарисувало себе си така, както се вижда като поетичен образ.

Ех, че хубаво!

забележете приликата: