Отвън коледна, отвътре – тя си знае.

Много ми хареса тази работа!
Вярно, че в новите закачалки има нещо сватбарско.
Дай боже всекиму, както се казва! 🙂

Днес ме чака ново изпитание – ще си подредя гардероба. За да не се разколебая, първо ще извадя всичко от него. Като знам колко дрехи има да премеря, дано до довечера да успея да приключа.
Най-любимите рокли и ризи ще сложа на новите закачалки, да се радват.

🙂

Вчера беше ден втори от ремонта, който започнахме вкъщи.
Трябва да мине леко, само ще боядисаме с Иво – тераси, стени, тавани.
Аз знам, че с ремонтите никога не минава леко и уж бях подготвена. Първият ден беше неусетен.
Обаче вторият беше усетен.
Първо, че имам мускулна треска и на места, където не се полага да имам мускули. Второ – таванът в хола стана много зле, 50 нюанса сиво, че и повече. Всички без изключение, по домова книга, се изредихме да пипаме с пръсти и да затваряме боядисаните врати. Абе не вървеше – да не се връщам към този ден!
И вечерта, чак към 9, най-после седнах да си почивам. Всичко ми се виждаше безнадеждно, нищо светло на хоризонта, провалени планове за близкото бъдеще, плюс схванат врат и десетина ухапвания от някакво зло насекомо.
Какво се прави в такава вечер?
Аз си разкрасих пет закачалки. Хареса ми.  Оправи ми се малко от малко самочувствието, че и аз мога да свърша нещо свястно.
Боядисах пет старовремски дървени закачалки с блажна боя още предишния ден (по-забавно е да се боядисват закачалки, отколкото парапети, не знам защо). Те бяха лакирани и боята не хвана хубаво, ама карай.
И докато си почивах печално, избрах една салфетка на макове, отделих цветния пласт и с една мъничка ножичка и без излишни движения започнах да изрязвам цветове и пъпки.
Някои от маковете така са нарисувани, че приличат на целувчици.
Намерих бурканчето с лак за салфетки, не бях го ползвала от месеци, но не се беше вкаменило. Тихичко ура, и животът колебливо започна да се възвръща в тялото ми.
После започнах да си лепя картинките. Още първият мак ми хареса и реших и петте закачалки да ги макосам. Да ги омача. Да ги макирам. Много са смешни тия работи.
Намерих само една тънка четка, която ползвам с акварелните моливи, но в ремонт и на война човек не може да бъде прекалено взискателен.
И малко по малко си украсих закачалките.
И като свърших тази работа, усетих, че съм отпочинала и съм готова с лекота да спя.
Това исках да ви кажа.

А, да. Като ги гледам така на вратата, май ми се мярна призракът на една бъдеща Коледа, с елха – без елха, а с подобни закачалки с декупаж с коледни мотиви.
Май днес ще боядисам в бяло всички дървени закачалки, които тракат с кости из гардеробите, за да може когато ми се доправи нещо подобно, основата да е готова.

Лоши снимки 🙂

Предимно зайчета ще ме съпровождат по пътя към Добрич.
И така, от 18:00 във фоайето на Голямата концертна зала в читалище “Йордан Йовков – 1870″ ще се похваля с „Магазин за обли камъчета“.
Надявам се да не се размина с никое от хубавите неща, които ме чакат по пътя.

Ето и едно зайче от „Меко слънце“.

Подминах зайче на поляна,
а то към рейса не погледна.
И мен внезапно страх ме хвана,
че аз го виждам за последно,
че няма пак от тук да мина
и няма смисъл да пътувам.
Че с нещо важно се разминах.
Че все едно не съществувам.

Драга редакция на списание „Пилешки свят“!

Пиша ви, защото на вашите страници много пъти съм намирал полезна и ценна информация и разчитам, че и на мен ще помогнете със съвет.
Аз съм Пиле, неженен, неосъждан, със собствено жилище. На снимката по-долу ще ме видите пред семейния портрет на родителите ми малко след тяхното излюпване.

Аз съм пестелив, тих, домошар с изградени навици. Не, не си търся жена.
Млад съм още и съм прекалено срамежлив.
Случаят е следният: Неотдавна един от съседите, скромен млад заек (скромен ли?! скромен ли?! о, колко скоро разбрах заблуждението, в което бях попаднал!) ме попита може ли да се нанесе с милата си в една от моите стаи, тъй като били загубили жилището си.  Домът ми е  просторен, светъл, и макар че аз живея в него сам, редовно мия прозорците и бърша праха.
Приех зайците. Видяха ми се приветливи и простодушни.
Има още →

Скоро ще ми трябват 🙂