Джаснало се е в прозореца ми. Сигурно е добре, защото после си е продължило по пътя. Сигурно е било мокро – тези хулигани се къпят във водата за пиене. Така се е опряло в стъклото, че е оставило следа с всяко свое пухче. Виждат се окото и човчицата му. Крилата също.
Впрочем може би е било синигерче.
Много е трудно да направя снимка. Тази е най-добрата, която имам в момента. Ако се отдръпна назад, за да хвана и крилата, съвсем изпускам образа.
Ще продължа да правя опити.
Не искам да пиша колко хубаво беше, защото с времето постепенно ще разбирам, че е било много по-красиво, ценно и важно за мен, отколкото съм си мислела. Трябва да пътувам още много.
То изглежда като дълга поредица от случайни съвпадения и благоприятни обстоятелства, която доведе до този несравнимо чудесен август, но сигурно не са били случайни съвпаденията и ненапразно обстоятелствата са били благоприятни, а?
Благодаря!
а после изведнъж ми изчезнаха 40 минути.
🙂
Сънливо мълчаливо замаяно врабче
във къщи си отглежда от вчера януари.
Те заедно закусват. Разделят си парче
оранжев портокал. Бурканче мед отварят.
Врабчето е разумно. Не бърза да лети.
То мисли да остане на топло. Тук ще чака.
Изпраща януари до външните врати,
и после нещо готви, чете, премита мрака.
И този януари си има вече дом,
врабче – да си обича, врати – да си отключва.
Какво като е зима, и е студено, щом
такова чудно нещо решава – и се случва.
Мария Донева 