Защо лисици?
Защо пък лисици?
Защо не щурчета,
котаци с мустаци, прасета в ракета?
Каква е причината? Как са решили?
Мечетата също са сладки и мили!
Какъв е подтекстът? Каква е цената?
Какви са мотивите на общината?
Реката е близо – защо пък не рибка?
А двете лисички наоколо припкат,
така, без причина, с опашки сменени,
от допир излъскани, малко смутени…
Сърната разпитват, тя тук е отдавна
и може би има си точка отправна.
– Защо сме лисици? Дали е нарочно?
Не знаем по принцип, а камо ли точно.
– Защо сте лисици?! Егати въпроса!
Попитайте другия път те защо са!
Откриване на плажния сезон
Там долу първите плувци
са храбреци и мъдреци,
обсъждат нещо във водата
със Дунава между краката,
с глави плешиви, умни, обли,
сред отражение на облак.
По моста в ляво пъпли тир,
рибарите намират мир,
гребци гребат, жабоци квакат,
комарите туристи чакат…
Бесилката – греда в стената.
През границата светлината
минава плътна и по много.
Джамия, църква, синагога.
Минава Бог, и по адреса
открива хората къде са,
намира общ език със всеки,
и по алеи и пътеки
върви, подхлъзва се по склона,
цамбур! – и е открит сезона.
***
Градът е зает да отлага задачи.
По Дунава плават влекачи, тласкачи,
и островът плава, без име, без грижи.
И всичко замаяно, меко се движи.
Разлива се гъстият мед на липите.
Градът спи на сянка с крака в плитчините.
Разменя две думи с румънски комшия.
Минава напряко през Стамбол капия.
Поръчва на корабчето саламура.
Пред библиопощата – малко култура.
Водата не свършва – тече, не изтича,
и вчера със днеска така си прилича,
и всяка секунда разтяга се вечно,
и аз се привързвам дълбоко сърдечно
към тези червени и пурпурни ружи,
бездомното куче, готово да служи,
към бабките – как си разхождат бастуните
из парка с високия блок на шогуните,
есетрата, чигата, сомът, уклеят,
вълните, които ума ми люлеят…
Мигът е безкраен, единствен, един…
А утре – след миг – ще си тръгнем от Бдин.
Мария Донева 