Варна Лит, снимки от Павло

Картинка

 

На Варна Лит имаше доброволци, които помагаха за организацията на фестивала – да ни заведат до училищата, да се свържат с учителите, да ни покажат най-хубавото лице на Варна.
С мен беше Павло и аз съм много щастлива от това. Най-милият и грижовен домакин! Вчера той ми изпрати снимки от местата, на които бяхме, и аз избрах няколко от тях за блога – нали тук си събирам хубавите случки.
Благодаря, Павло!

 

Национална седмица на детската книга в „Перото“

Върнах се от Варна.
Варналит, прекрасни дни. Най-симпатичните, умни и красиви доброволци. Стари познати и нови познати. Нарине Абгарян! Ученици от различни класове и училища. Море. Много съм радостна, че имах възможност да участвам в този празник.

Днес тръгвам за София, че утре сутрин ще участвам в друго чудно събитие: Национална седмица на детската книга в НДК. Така хем ще се утеша, че пропуснах панаира на книгата, хем ще пишем стихотворения с деца и мисля, че ще си прекараме чудесно.
Прочетох внимателно програмата – бих посетила всички занимания, звучат много добре. Само не зная дали вече не е късно човек да се запише, ако все още не го е направил.

Варналит, лит към Варна!

 

 

Отивам на морето!
Първо моренце за годината, и още една мечта ще ми се сбъдне – да видя морския бряг, потънал в пролетни цветя, преди жегата да ги изгори. Пред очите ми е Шофьорският плаж от един май преди няколко години – не можех да повярвам колко пъстър и преливащ от цветове можел да бъде.

 

 

Но това са вълнения за по пътя натам и обратно.
А във Варна ще участвам във фестивала. Имам срещи в ОУ „Панайот Волов”, ОУ „Отец Паисий” и в СУ „Найден Геров”. Ще рецитирам поемата за операта, сто на сто, поне един-два-три пъти.
Има също предвидена разходка с ветрохода „Калиакра”. Вет-ро-ход!
Също така се вълнувам и че ще присъствам на среща с Нарине Абгарян. Миналата година тя дойде в Стара Загора точно на рождения ми ден, но ние с Иво точно тогава бяхме тръгнали да пътуваме.
Програмата е интересна, участниците – също, ще се опитам да посетя колкото може повече събития. Ще видя и приятели от Варна, които там си живеят – ако не съм ви звъннала аз, звъннете ми вие и ще се намерим.
Това важи и за Бургас. На първи юни като си тръгна от фестивала, ще спра за една вечер в Бургас и няма как да не отида в 8mama’s, да гушна Дима, да послушам музика, и каквото още се прави в такива вечери.
Море, стихотворения, приятели, деца и ветроход. Добре ми звучи на мене.

 

 

Варна, книги, миди и много прегръдки

Картинка

 

И се събуждам аз в Бургас… болнаа… Както казва Людмил Станев, Цистит рожден ден!
Ни в морето съм влизала, ни нищо. Непредизвикана, непредизвестена гадост. Добре, че Дима ме беше настанила в един апартамент на улица „Райна Княгиня“ („Къде си развява байрака, Мария? На улица „Райна Княгиня“ си го развявах, защо?“ – ето този хипотетичен диалог можеше да водя, но няма, защото ми беше лошичко). А тази улица излиза точно на „Богориди“, и там има аптека с добра аптекарка, която ми даде разни видове хапчета, които аз още зобя, и до вечерта вече се бях подобрила.
Но като споменах Людмил Станев, знаете ли какво стана! На другия ден, на четенето във Варна, той дойде! Гери го покани лично, по моя молба, и той дойде.
Дойдоха в книжарница Сиела чудни хора. Плакаха повече от бургазлии, и повече се смяха. Доволна съм. Запознах се най-после с Диляна Денева от Аз чета, с Гери от Истанбул, с приятели от истинските, с които съм си писала, но не бях се срещала до сега… Как да изброя, като не искам да изброявам, а да прегръщам?
И най-много от всичко искам да се видим пак.
Гери, Зоре и Ива от Жанет45 се погрижиха за всичко – да намерят най-добрите места с най-отзивчивите домакини за всяка среща, да има книги, да има вода за пиене, да има само радост и никакви притеснения. Аз съм облагодетелствана и много благодарна. Страхотни сте!
Освен това Бела също беше там, а аз обичам Бела.
Прилагам снимки, взети от фейсбук. Обърнете внимание колко съм ефирна – това е, защото преди срещата ме радиоразпръснаха в ефира на БНР, радио Варна.
Не мога да спра да се усмихвам.
От Алеята си тръгнах с книги на Патрик Нес и на Нийл Геймън
PS Мидите от заглавието бяха на вечеря.

„Щастливи времена“ във Варна на 27 юли

 

À la mer comme à la mer!

Отивам във Варна!
Миналия път, когато бях там, една чайка кацна на тераската на стаята ми, гледаше ме почти от упор само през стъклото.
Като помисля „Варна“, чувствам „чайка на педя от носа ми“.
И ми харесва.

На Алея на книгата, в разгара на лятото, щастливи времена.

 

 

Щастливи дни с децата

 

Иво нали си е тук, а тези дни на гости ни дойде Нико, едното ми племенниче – представете си колко съм щастлива. Имах пътувания и в това до Варна Иво и Нико дойдоха с мен.
Море, слънце, бира, риба и премиера на „Тримата мускетари“. Момчетата ми подариха рози. Запознах се с приятелка, с която не се бяхме виждали. Чух си песните и спектакълът надмина всичките ми очаквания, а като гледах, че на децата ми им харесва, едва не полетях в небето от радост като онези крила в Шкорпиловци.
Човек трябва да има наистина голямо сърце, за да побере всички радости, с които животът е изобилен.

От къде идват песните

Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.

Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.

Ами то… кое не е така?

Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.

И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.

 

Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!