À la mer comme à la mer!

Отивам във Варна!
Миналия път, когато бях там, една чайка кацна на тераската на стаята ми, гледаше ме почти от упор само през стъклото.
Като помисля „Варна“, чувствам „чайка на педя от носа ми“.
И ми харесва.

На Алея на книгата, в разгара на лятото, щастливи времена.

Иво нали си е тук, а тези дни на гости ни дойде Нико, едното ми племенниче – представете си колко съм щастлива. Имах пътувания и в това до Варна Иво и Нико дойдоха с мен.
Море, слънце, бира, риба и премиера на „Тримата мускетари“. Момчетата ми подариха рози. Запознах се с приятелка, с която не се бяхме виждали. Чух си песните и спектакълът надмина всичките ми очаквания, а като гледах, че на децата ми им харесва, едва не полетях в небето от радост като онези крила в Шкорпиловци.
Човек трябва да има наистина голямо сърце, за да побере всички радости, с които животът е изобилен.

Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.

Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.

Ами то… кое не е така?

Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.

И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.

Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!

Чудесата не свършват, чудесата просто нямат край.
На 29 юни на Летния театър Варненската опера ще има премиера: „Тримата мускетари“, мюзикъл от Максим Дунаевски, либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа Александър Дюма-баща.
Ти пък за какво се радваш, ще ме попита драгият читател.
Радвам се, радвам се, място не си намирам от радост, защото ще участвам!
Преведох песните на български. Знаете ги – „Пора-пора-порадуемся на своём векууу“.
Да, тази, и още 16. Те са чудесни – интересни, разнообразни, разкриват характери и отношения и придвижват действието напред, радост за сърцето и тренировка за ума ми беше да се вглъбя в тях.
Този проект тлееше и припламваше във времето, а ето, че съвсем скоро ще се осъществи.
Шарен живот, хубав живот мой любим!

Не мога да се стърпя и ще сложа тук една от любимите ми (значи просто една от седемнадесетте). Пробвайте да си потананикате заедно с кралицата и херцога, само че на български. Ох, чудни са, особено той с този английски акцент :))))))))

Песня Бекингэма и королевы Анны

– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Така ще стигнем до война със вас за любовта.
Потрябва ли, аз сила ще покажа.
Аз знам, че политиката решава с лекота
сърдечните дела,
сърдечните дела,
сърдечните дела, които кажа.

­– Ах, този свят е против нас – и хора, и пространства.
И снощи ви сънувах пак в гърдите със кама.
– Аз имам сила и любов, и твърдо постоянство.
– Ах, пак ще съм сама, милорд, нещастна и сама.

Аз мисля само за любов, за сънищата – ти.
Щом искаш кръв – войната май е близко.
Британската флотилия насам ще полети,
насам ще полети,
насам ще полети,
за да получа аз каквото искам.

­– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Правя, струвам, и накрая какво – пак съм щастлива. Благодаря!

ИК Жанет 45 с удоволствие ви кани на представянето на Мария Донева и поемата „Заекът и неговата мечта“ във Варна – на 8 август, четвъртък, от 19 часа, на откритата сцена на Алея на книгата.

След поредица от срещи с читатели в цялата страна (от Дунав до Егея бял) книгата за симпатичното заешко семейство най-после ще пристигне във Варна.
Варненци няма да я разберат, защото в нея се разказва за един Заек, който душата си дава да иде на море, а на тях морето им е пред очите.
Но това пламъче, което кара Заека да мечтае, гори и в тях, затова книгата ще им бъде супер интересна.
Колко е красиво мъжът ти да има мечти. Колко е важно жена ти да те обича.
„Заекът и неговата мечта” – една поема за удоволствието от труда и щастието от почивката, за любовта, свободата и близостта; и други стихотворения за дълбоката радост и високата тъга.

Събитието е част от културната програма на Алея на книгата – Варна 2013.