Върнах се от Варна.
Варналит, прекрасни дни. Най-симпатичните, умни и красиви доброволци. Стари познати и нови познати. Нарине Абгарян! Ученици от различни класове и училища. Море. Много съм радостна, че имах възможност да участвам в този празник.

Днес тръгвам за София, че утре сутрин ще участвам в друго чудно събитие: Национална седмица на детската книга в НДК. Така хем ще се утеша, че пропуснах панаира на книгата, хем ще пишем стихотворения с деца и мисля, че ще си прекараме чудесно.
Прочетох внимателно програмата – бих посетила всички занимания, звучат много добре. Само не зная дали вече не е късно човек да се запише, ако все още не го е направил.

Отивам на морето!
Първо моренце за годината, и още една мечта ще ми се сбъдне – да видя морския бряг, потънал в пролетни цветя, преди жегата да ги изгори. Пред очите ми е Шофьорският плаж от един май преди няколко години – не можех да повярвам колко пъстър и преливащ от цветове можел да бъде.

Но това са вълнения за по пътя натам и обратно.
А във Варна ще участвам във фестивала. Имам срещи в ОУ „Панайот Волов”, ОУ „Отец Паисий” и в СУ „Найден Геров”. Ще рецитирам поемата за операта, сто на сто, поне един-два-три пъти.
Има също предвидена разходка с ветрохода „Калиакра”. Вет-ро-ход!
Също така се вълнувам и че ще присъствам на среща с Нарине Абгарян. Миналата година тя дойде в Стара Загора точно на рождения ми ден, но ние с Иво точно тогава бяхме тръгнали да пътуваме.
Програмата е интересна, участниците – също, ще се опитам да посетя колкото може повече събития. Ще видя и приятели от Варна, които там си живеят – ако не съм ви звъннала аз, звъннете ми вие и ще се намерим.
Това важи и за Бургас. На първи юни като си тръгна от фестивала, ще спра за една вечер в Бургас и няма как да не отида в 8mama’s, да гушна Дима, да послушам музика, и каквото още се прави в такива вечери.
Море, стихотворения, приятели, деца и ветроход. Добре ми звучи на мене.