Препоръчвам детски книги!

Картинка

И това лято, юни-юли, два пъти седмично имах приятния ангажимент да занимавам дечица с четене и съчиняване на приказки. В ЦПЛР, на хладничко в залата за танци, в съгласие с всички разпоредби за безопасно четене и съчиняване.
Ние освен това правихме и фигури от сух филц, помпони от вълна, сгъвахме хартия и си рисувахме, играхме на думи и не помня още какво.
И четохме.
Децата ми бяха на възраст между 8 и 11 години и вижте какви хубави книги им предложих.
С категоричното уточнение, че всяка детска книга става сто пъти по-хубава, когато я разглеждат и четат дечица, тогава тя разцъфва и оживява.

„Пет приказки“ на Валери Петров, с илюстрации на Мирослава Николова. Избрах това издание, защото е най-компактно. На „Пук“ се разревах неудържимо и те ме пратиха да си измия лицето.
„Най-хубаво е у дома!“ от Юта Лангройтер, рисунки на Щефани Дале.
„Майска нощ с феята Кандилка“ с рисунки на Радостина Нейкова и „Майстори на феи“, илюстрирана божествено от Нели Друмева, на Весела Фламбурари.
„Хмутовете“ на Ирен Леви, художник Тодор Ангелиев.
„Слончето, което искаше да лети“ написана и нарисувана от Лиляна Дворянова (прочетохме я два пъти, в два поредни дни, много я харесаха).
„Кухнята на госпожа Черешова“ от Силвия Плат, превод Стефан Русинов, илюстрации Капка Кънева.
„Малки жабешки истории“ на Радичков, художник Виктор Паунов.

Нали бяхме малка група, имахме време подробно да разгледаме картинките, аз нарочно избирах книги с прелестни илюстрации.
Бяха едни хубави часове.

Вече и аз мога да кажа: ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯЯЯЯЯ!!!!

Довиждане…

 

Аз очаквах всеки нов
том Валериев-Петров.
Щом излезе, го купувах.
Щом го вземех, го празнувах.
Той ми даваше надежда,
че умът не се разрежда,
че и в късните години
в умствените ни градини
може да се ражда плод.
Че полезният живот
продължава и при-вечер.
Светложълта книга вече
знам ли, ще ли да излезе?
Светложълтото залезе.
Може би една? Последна.
Странно ми е да погледна
и да знам, че на лавицата
вече крайна е редицата.
И че авторът не диша.
И сега това ви пиша,
и съм сигурна, разбирате,
не за глупаво намирате,
не за евтино изтъкване…
Нямат думите помръкване.
Не и топлите. Любимите.
Светлина голяма имат те.
Авторът им се сбогува.
Приказката съществува.
Стиховете и поемите.
Само трябва да ги вземете,
за да могат тези чисти
думи пак да се разлистят.
Тази приказка е цяла.
Тя започва отначало
с всяко възхитено четене.
И не е умрял поетът, не.
И ако в момента плачем,
то е от тъга, обаче
книгите са кът за свиждане.
Господин Петров, довиждане!