Училище за словесни магии: Дикенс, Валери Петров

Снощи беше четвъртата, последна среща онлайн, на която представихме помагалото за Валери Петров, и така и тази част от работата ни завърши, а на мен ми беше толкова интересно и хубаво.
Какво помагало?
Един горещ юнски ден с майка пиехме айрян в едно кафене и наблюдавахме преминаващите котки, когато телефонът звънна. Беше Гери, фурията Гери, която денонощно е заета да среща хората с книгите и с други хора. Тя ми каза, че има една инициатива от страна на Британския съвет – те са предоставили за ползване и пример едно учебно помагало, свързано с преподаването на някои от произведенията на Чарлз Дикенс. Гери ме попита дали бих се заела с написването на подобен текст, но за българските деца, и за някой български автор, който не се преподава в училище.
МАРИЯ: Ама, Гери, аз не съм методист, аз откога-кога не работя в училище, знаеш ли ти какви формалности има за одобряването на едно учебно…
ГЕРИ: Авторът, с който предлагат да се започне, е Валери Петров.
МАРИЯ: (шепнешком): Много искам!
Няколко разговора с Краси Танчева от Британския съвет и с Яна Генова от Книговище, безброй часове в замечтано и запленено четене на томовете на Валери Петров, доста четене с вникване и фантазиране в помагалото за Дикенс…
И хоп! – първо написах частта за цикъла стихотворения „За кучета и котки”. Изпратих я, а Краси, Яна и Гери реагираха така топло, че аз веднага седнах и написах и втората част, за „Пук”. Най-накрая добавих и въведението, и готово.
И двете помагала са достъпни за свободно и безплатно ползване, като са качени в интернет, в блога на „Книговище” (накрая ще сложа линк), както и в групата във фейсбук „Училище за словесни магии”.
Помагалото е предназначено за деца между първи и четвърти клас, както и за техните учители, родители, бавачки, забавачки, за ръководители на литературни и драмкръжоци, за библиотекари в детски отдели и за който още обича деца, приказки и стихотворения.
Помагалото съдържа поредица от задачи, които са съвсем лесни и достъпни, не изискват специална подготовка или влагане на финансови средства (сега, ако ви се харчат пари, винаги можете да обогатите заниманията си и да опразните джобовете си – но не е задължително). Могат да се използват и онлайн. Могат да се правят индивидуално, с групи деца или пък в сътрудничество с други класове или други училища и детски градини.
Задачите съвместяват различни дейности – четене, рисуване, моделиране, фотография, танци, разходки, беседи, анкети… На художествения текст се гледа като на средство за общуване, средство децата да се свържат по-здраво и щастливо със света. Стихотворението като е топка, която децата си подават, за да играят, да се забавляват, да заякнат, да огладнеят, да пораснат здрави. Аз искрено вярвам, че децата трябва да играят с топката, а не да седят и да учат наизуст какво някой господин е написал относно тази топка преди 50 години.
Помагалото си има достатъчно обширен предговор, нека не се разливам в обяснения и преразкази.
И двете помагала, за Дикенс и за Валери Петров, могат да се използват в пълнотата им, или пък човек да си вземе една задачка от тук, друга от там, без да спазва определена последователност, според нуждите на децата, с които работи, както и според настроението си в конкретния момент.
Ние просто много искаме да играем заедно и много обичаме Валери Петров, и освен това през цялото време сме искали не да отворим допълнително работа на някой учител, а напротив, да направим нещо полезно, приложимо и вдъхновяващо.
Уф, много се вълнувам.
Искам пак да благодаря за възможността да работя по този проект. Гери, Краси, Яна и всички, които се включиха в срещите ни в Тиймс, благодаря!
Тук можете да видите помагалото за Дикенс.
Тук можете да видите помагалото за Валери Петров.

А тук разказвам как е преминало едно занимание, свързано със стихотворението „Неочакван резултат”.

Препоръчвам детски книги!

Картинка

И това лято, юни-юли, два пъти седмично имах приятния ангажимент да занимавам дечица с четене и съчиняване на приказки. В ЦПЛР, на хладничко в залата за танци, в съгласие с всички разпоредби за безопасно четене и съчиняване.
Ние освен това правихме и фигури от сух филц, помпони от вълна, сгъвахме хартия и си рисувахме, играхме на думи и не помня още какво.
И четохме.
Децата ми бяха на възраст между 8 и 11 години и вижте какви хубави книги им предложих.
С категоричното уточнение, че всяка детска книга става сто пъти по-хубава, когато я разглеждат и четат дечица, тогава тя разцъфва и оживява.

„Пет приказки“ на Валери Петров, с илюстрации на Мирослава Николова. Избрах това издание, защото е най-компактно. На „Пук“ се разревах неудържимо и те ме пратиха да си измия лицето.
„Най-хубаво е у дома!“ от Юта Лангройтер, рисунки на Щефани Дале.
„Майска нощ с феята Кандилка“ с рисунки на Радостина Нейкова и „Майстори на феи“, илюстрирана божествено от Нели Друмева, на Весела Фламбурари.
„Хмутовете“ на Ирен Леви, художник Тодор Ангелиев.
„Слончето, което искаше да лети“ написана и нарисувана от Лиляна Дворянова (прочетохме я два пъти, в два поредни дни, много я харесаха).
„Кухнята на госпожа Черешова“ от Силвия Плат, превод Стефан Русинов, илюстрации Капка Кънева.
„Малки жабешки истории“ на Радичков, художник Виктор Паунов.

Нали бяхме малка група, имахме време подробно да разгледаме картинките, аз нарочно избирах книги с прелестни илюстрации.
Бяха едни хубави часове.

Вече и аз мога да кажа: ПРИЯТНА ВАКАНЦИЯЯЯЯЯ!!!!

Довиждане…

 

Аз очаквах всеки нов
том Валериев-Петров.
Щом излезе, го купувах.
Щом го вземех, го празнувах.
Той ми даваше надежда,
че умът не се разрежда,
че и в късните години
в умствените ни градини
може да се ражда плод.
Че полезният живот
продължава и при-вечер.
Светложълта книга вече
знам ли, ще ли да излезе?
Светложълтото залезе.
Може би една? Последна.
Странно ми е да погледна
и да знам, че на лавицата
вече крайна е редицата.
И че авторът не диша.
И сега това ви пиша,
и съм сигурна, разбирате,
не за глупаво намирате,
не за евтино изтъкване…
Нямат думите помръкване.
Не и топлите. Любимите.
Светлина голяма имат те.
Авторът им се сбогува.
Приказката съществува.
Стиховете и поемите.
Само трябва да ги вземете,
за да могат тези чисти
думи пак да се разлистят.
Тази приказка е цяла.
Тя започва отначало
с всяко възхитено четене.
И не е умрял поетът, не.
И ако в момента плачем,
то е от тъга, обаче
книгите са кът за свиждане.
Господин Петров, довиждане!