Поехме на път с Мария Станкова и Райно. Наблюдавахме полетата край магистралата и си говорихме за овце на щат към общината, грозде сорт „Липа“ и литературна критика.
В Бургас ни посрещна слънце като слънце!
Имаше плаж с миди, а на пристанището – къдроглав рецикликан и рибена чорба, и сафрид, и бяло вино, и сладки приказки, и дори пет лева, намерени на пода.
В Хеликон вечерта беше уютно и топло, и видях приятели, и говорихме за книгата „А Бог се смее“ и за целия разнообразен живот.

Нататък вече нямам снимки, но имам четирилистна детелина, опитвала съм моцарела бурата, смяла съм се много, пътували смe до София,
открила съм много интересен магазин за дървени кутии и рамки за огледала, видяла съм Радост, живяла съм радост, говорила съм си с Ваня Могилска за „Тая земя, оная земя“, 
в Гринуич сме празнували това, че Бог се смее, Мария е чудесна, разказва интересни и странни неща, непременно ще прочета и другите й книги, защото ме спечели за себе си,
а София цялата в лалета, които светеха още повече в дъжда,
никой не знаеше къде съм, а аз си рисувах картинки (пилета, котки, папагал, кон, който нищо чудно и вълк да се окаже, цветенца), Осми март,
а после ходих в телевизия, в BiT, от там ще си запомня Кармелита Тонева, която вместо Добър ден ми казва Обичам те,
и как получих добри новини, а цялата София светеше в тъмното, мокра-блестяща.
Има ли нещо чудно в това, че преди да си отида вкъщи, видях щъркел?
Изправен като удивителна, с красиви черни пера на крилата, щъркелът е моята птица, мене щъркел ме пази.
Накрая, така, открих пролетта, и не сложих табелка, пролетта не е Северен полюс, не е и Южен, тя идва и можем да въздъхнем.
Ето ме в телевизията.

http://www.bitelevision.com/poetesata-mariya-doneva-za-lyubovta-koyato-mozhem-da-otkriem-vseki-den/

http://www.bitelevision.com/poetesata-mariya-doneva-za-lyubovta-koyato-mozhem-da-otkriem-vseki-den/

Благодаря.

Март се задава, любими и мили!
И с него – щъркели на талази. Една година по пътя към морето, началото на март беше, пътувахме с две коли, ние във втората поизостанахме назад, и от първата кола ни се обаждат – точно преди да влезете в Бургас, гледайте към небето.
И що да видим – СТОТИЦИ ЩЪРКЕЛИ, ХИЛЯДИ…
Точно както казва Валери Петров – кръжат на различни въздушни етажи.
Прииждат, връщат се.
Разпределят се кое ято накъде да поеме.

Рано ли е? Дали ще ги видим другата седмица?
Може би ако Бог ни се усмихне.

Със сигурност ще се запозная с Мария Станкова и малко се притеснявам, а много се радвам. Тя ще представи книгата „А Бог се смее“:
В Бургас на 6 март от 18 ч. в „Хеликон“ на площад „Тройката“.
В София – на 7 март от 18,30 часа в „Гринуич“.
Аз ще също ще бъда там. Така и така прекалих с цитатите, да допрекаля. Ще бъда като най-малката дума на Иван Радоев.

В Бургас.

Джазът пее на български в Бургас в събота, 22 ноември, от 20,30 часа в 8 mama’s [ейт мамас] на улица „Булаир“ 35.

Ето какво са написали организаторите по този повод:

Един от най-красивите проекти в последните години – „JAP / ДжаП.Бг“ ще направи своята бургаска премиера на 22 ноември в „8 mama’s“. Специално написаните текстове на известни песни от джазовата, бразилската и европейската класика ще бъдат изпълнени от великолепната Марина Господинова – вокал, ненадминатия Антони Дончев – пиано, неуморния Венцислав Благоев – тромпет, а шоуто ще се води от самата авторка – очарователната Мария Донева.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Вход -15 лв.

Ето какво казвам аз:

Песни! Танци! Веселие! Фаталност!
И ще видя моретоооо!!!!

Другата седмица в петък, на 7 февруари, ще бъда в Бургас заради две събития. В първото имам периферно участие, второто е, че ще казвам стихотворения, или накратко казано – Черешите в Бургас.

На 7.02 от 17 часа в подлеза до Механотехникума в Бургас е откриването на изложбата „БезЦЕНнИ графики и думи“ на Мирослав Моновски. Изложбата ще включва разнообразни теми – красиви жени, натюрморти, природа, а особеното е, че всеки посетител ще може да си избере принт и да го вземе безплатно.
Мирослав е щедра душа, на мен това отдавна ми е известно – миналата година той приготви и отпечата огромен винил за сцената на театъра в психоболницата и ни го подари, ей така, без да се познаваме, от сърце.

сцена от „Благородният испанец“ на Съмърсет Моам

В „БезЦЕНнИ графики и думи“ думите са от мен – Мирослав Моновски направи няколко колажа, в които събра стихотворения и играчки, които съм шила. Резултатът е развеселяващ. Като ги гледам, си казвам – ей, светът не е чак толкова сериозен, и ти не си чак толкова важна. Едно нещо е важно, и то е, че дишаш и гледаш, живей си свободно и не му мисли.
Изглеждат например така:

Ще има много за гледане, а после ще можете да отнесете със себе си не само хубавото настроение и приятния спомен, а и истинска картина. Заповядайте!

А после, от 18 часа в зала „Петя Дубарова“ в Морското казино ще представя „Шепа лъскави череши“.
Ще трябва да се придвижа доста бързо, за да успея да си облека новата рокля, за да съм красива на това представяне. Тъй съм намислила.

Ще се видим в Бургас! 🙂

Липсва само снимчица от четенето на стихотворения, но вие ще си го представите 🙂

Рязко минах към есенен режим на работа и хукнах едновременно във всички посоки. Засега още е весело, както да си топнеш палеца в някое езеро, за да провериш наистина ли водата е ледена. Като се бухнеш с дрехите вътре, вече не е толкова забавно.
Събраха ми се много вълнения в последно време, силни, искрящо весели заешки, а също и изморително-недоразумителни и объркани.
Затова сега ще спра компютъра и тържествено, с влака, ще отида в съвсем друг град.
Мисля да погледам морето един-два часа и дано ми се прояснят мислите.
Оставям тук три бебета-лястовички, да ви наглеждат.
Аз лично видях само черните лястовичета, бялото беше отишло в този момент да закусва, но Димитринка ми изпрати снимка.
Мир.