Бургас, котва, русалка, УВО2018 и няколко странджански прилепа

Картинка

 

Това имах на ръката си аз, Елка ми го изрисува.
Но това съвсем не беше всичко.
Пътувахме с Гери и за пръв път в живота ми Бургас се оказа удивително, прекалено, направо обидно близко, стигнахме за пет минути, хем спирахме да бера слънчогледи, да си мием ръцете, да ядем банички и каквото още си щем.
Стигнахме до 8mamas две минути преди да запраска страхотен дъжд и заради него не успях да видя Ели в Хеликон, затова пък се настанихме в клуба и аз имах цял час да гушкам сигналната бройка на „Разбойникът плъх“, приказна книжка имаме вече, ура!
И като заидваха едни красиви хора. Повечето ги познавах от преди, вече познавам всички.
Не знам как точно става, но още от първата дума усещам много силна емоционална връзка с хората пред мен и сигурно затова все се заричам да не споделям тайни, и всеки път по някоя тайна си остава между нас. Усещам го като нещо красиво, което се случва, все едно там израства едно красиво невидимо дърво. Глупаво ли е? Така си го представям.
Много ви обичам.
И после като поляхме обилно тази розова книжка с хубавото розе на Дима… как да не се оставиш да те татуират.
Следващият ден си беше мой, за почивка, милване на улични котки и други леки удоволствия. Недялко Йорданов ме прие на гости в удивителния си дом. Вечерта бях в хотел „Приморец“ на срещата с Георги Господинов.
А това беше само една третинка от пътуването.

„Щастливи времена“ в Бургас на 25 юли

Какви да са времената в Бургас през юли?
Отивам там по покана на Дима Стаматова в 8 mamas.
Там беше премиерата на „Как спрях да крада“ още преди книгата да съществува.
Така че ще се метна аз до Бургас с „Щастливи времена“, ще чета стихотворения (не ги знам наизуст, много са нови, едва се престрашавам да ги чета) (това е интересното)

Море.
Стихотворения.
Вие.

Хайде да се видим в 8 mamas, а?

Ето, има и събитие във фб по въпроса. Само не ми харесва, че е обявен краен час. На тази възраст и с този мой благ характер, подхождат ли ми крайни работи?! Началния час да спазим – 19,00, пък за крайния ще преценим на място.
Това е най-хубавото в клуба, че стихотворенията свършват, а поезията не свършва, можем да останем и след рецитирането, да пием вино, да си говорим за странджански потайности, за джаз, за любов, за каквото си искаме, колкото можем (да носим). След като са ме послушали мене добрите хора, после аз да послушам тях и да си поговорим наистина. Несравнимо е.

Снимката на плаката е направена от Марина Чамуркова, хваля ви се!

 

Бургас от вечер до сутрин

Да ви кажа, много пътувах тия дни, и беше от хубаво по-хубаво.
Стара Загора – Бургас – Симитли – Долно Осеново – София – Стара Загора.

В сряда вечер проговорих в проза в 8mamas. И не беше страшно. Предварително четене от предстоящата книга.
На сутринта пък бях в едно училище по програмата „Писател назаем“.

Само че какво да кажа? Които бяха там – знаят; които не бяха – когато се срещнем, ще разберат. Да сложа малко снимчици, а?

Бургаска вечер:

Бургаска сутрин:

 

Среща в Бургас на 25 октомври

Мили приятели в Бургас!
Каня ви на среща в 8mamas. В менюто ще има и стихотворения, и разкази, защото вече е есен, вечерите стават дълги, редовете – също.
Предстои да излезе новата ми книга и това ще бъде нейното предпремиерно обявяване.
Много се вълнувам и поканата от страна на 8mamas дойде точно навреме – хем ще се престраша да чета разкази пред публика за първи път, хем вие ще ми бъдете на късмет. 
За разказите: има смешни, има любовни, има и с ужаси; геройчетата им са най-обикновени вещици, еднорози, пиперки, къщи, бабки, джуджета, слонове и други същества от ежедневието. Замесени са от същото тесто като стихотворенията, нали ги знаете тях?
Моля, заповядайте!

Аз отдавна мечтая за тази среща, още от май, защото тогава бяхме ЕТО ТАКА.

Морето през май

 

Бургас е десетият град, в който отидох с „Любовта идва“.
Това е пътуване без бързане, започна през декември и става все по-топло, по-разнежващо и светло. Отивам и не искам да си тръгна, искам да бъда пак, където съм била, да продължа разговора, да си долея чашата, да слушам, да гледам и да усещам без край.
Следобед на Шофьорския плаж.
Аз не знаех, че морето умее да бъде такова. Ярко синьо, защото небето се отразява в него, и зеленикаво, защото всичко е зелено тези дни. Аз не знаех.
В безкрайно изобилие от цветя. Не бях виждала това.
А вечерта… Няма да благодаря специално за поканата на Дима Стаматова, за да не я смущавам. 🙂 Видях си състудентките, видях си приятелите, и нови приятели си намерих.
Мисля, че стихотворенията изпълниха клуба, както музиката го прави обикновено. Научих, че „Абра-кадабра“ означавало „Речено-сторено“.
И че пак ще дойда в Бургас, защото много искам да бъда с вас.
Съвършен ден. Съвършен ден.

„Любовта идва“ в Бургас на 29 май

 

С книгата ще ходим на море!
Срещата ще бъде в 8mamas, имали сме там концерт преди години и знам – хубаво е, вкусно е, буквално на брега на моренцето, до Морската градина,  аз ще отида поне час по-рано.
Ех, че хубаво…

 

 

Екседиция за откриването на Пролетта

Поехме на път с Мария Станкова и Райно. Наблюдавахме полетата край магистралата и си говорихме за овце на щат към общината, грозде сорт „Липа“ и литературна критика.
В Бургас ни посрещна слънце като слънце!
Имаше плаж с миди, а на пристанището – къдроглав рецикликан и рибена чорба, и сафрид, и бяло вино, и сладки приказки, и дори пет лева, намерени на пода.
В Хеликон вечерта беше уютно и топло, и видях приятели, и говорихме за книгата „А Бог се смее“ и за целия разнообразен живот.

Нататък вече нямам снимки, но имам четирилистна детелина, опитвала съм моцарела бурата, смяла съм се много, пътували смe до София,
открила съм много интересен магазин за дървени кутии и рамки за огледала, видяла съм Радост, живяла съм радост, говорила съм си с Ваня Могилска за „Тая земя, оная земя“, 
в Гринуич сме празнували това, че Бог се смее, Мария е чудесна, разказва интересни и странни неща, непременно ще прочета и другите й книги, защото ме спечели за себе си,
а София цялата в лалета, които светеха още повече в дъжда,
никой не знаеше къде съм, а аз си рисувах картинки (пилета, котки, папагал, кон, който нищо чудно и вълк да се окаже, цветенца), Осми март,
а после ходих в телевизия, в BiT, от там ще си запомня Кармелита Тонева, която вместо Добър ден ми казва Обичам те,
и как получих добри новини, а цялата София светеше в тъмното, мокра-блестяща.
Има ли нещо чудно в това, че преди да си отида вкъщи, видях щъркел?
Изправен като удивителна, с красиви черни пера на крилата, щъркелът е моята птица, мене щъркел ме пази.
Накрая, така, открих пролетта, и не сложих табелка, пролетта не е Северен полюс, не е и Южен, тя идва и можем да въздъхнем.
Ето ме в телевизията.

http://www.bitelevision.com/poetesata-mariya-doneva-za-lyubovta-koyato-mozhem-da-otkriem-vseki-den/

Благодаря.

А Бог се смее в Бургас и в София

Март се задава, любими и мили!
И с него – щъркели на талази. Една година по пътя към морето, началото на март беше, пътувахме с две коли, ние във втората поизостанахме назад, и от първата кола ни се обаждат – точно преди да влезете в Бургас, гледайте към небето.
И що да видим – СТОТИЦИ ЩЪРКЕЛИ, ХИЛЯДИ…
Точно както казва Валери Петров – кръжат на различни въздушни етажи.
Прииждат, връщат се.
Разпределят се кое ято накъде да поеме.

Рано ли е? Дали ще ги видим другата седмица?
Може би ако Бог ни се усмихне.

Със сигурност ще се запозная с Мария Станкова и малко се притеснявам, а много се радвам. Тя ще представи книгата „А Бог се смее“:
В Бургас на 6 март от 18 ч. в „Хеликон“ на площад „Тройката“.
В София – на 7 март от 18,30 часа в „Гринуич“.
Аз ще също ще бъда там. Така и така прекалих с цитатите, да допрекаля. Ще бъда като най-малката дума на Иван Радоев.

 

Джаз в Бургаз

Джазът пее на български в Бургас в събота, 22 ноември, от 20,30 часа в 8 mama’s [ейт мамас] на улица „Булаир“ 35.

Ето какво са написали организаторите по този повод:

Един от най-красивите проекти в последните години – „JAP / ДжаП.Бг“ ще направи своята бургаска премиера на 22 ноември в „8 mama’s“. Специално написаните текстове на известни песни от джазовата, бразилската и европейската класика ще бъдат изпълнени от великолепната Марина Господинова – вокал, ненадминатия Антони Дончев – пиано, неуморния Венцислав Благоев – тромпет, а шоуто ще се води от самата авторка – очарователната Мария Донева.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Вход -15 лв.

Ето какво казвам аз:

Песни! Танци! Веселие! Фаталност!
И ще видя моретоооо!!!!

В Бургас на 7 февруари

Другата седмица в петък, на 7 февруари, ще бъда в Бургас заради две събития. В първото имам периферно участие, второто е, че ще казвам стихотворения, или накратко казано – Черешите в Бургас.

На 7.02 от 17 часа в подлеза до Механотехникума в Бургас е откриването на изложбата „БезЦЕНнИ графики и думи“ на Мирослав Моновски. Изложбата ще включва разнообразни теми – красиви жени, натюрморти, природа, а особеното е, че всеки посетител ще може да си избере принт и да го вземе безплатно.
Мирослав е щедра душа, на мен това отдавна ми е известно – миналата година той приготви и отпечата огромен винил за сцената на театъра в психоболницата и ни го подари, ей така, без да се познаваме, от сърце.

сцена от "Благородният испанец" на Съмърсет Моам

сцена от „Благородният испанец“ на Съмърсет Моам

В „БезЦЕНнИ графики и думи“ думите са от мен – Мирослав Моновски направи няколко колажа, в които събра стихотворения и играчки, които съм шила. Резултатът е развеселяващ. Като ги гледам, си казвам – ей, светът не е чак толкова сериозен, и ти не си чак толкова важна. Едно нещо е важно, и то е, че дишаш и гледаш, живей си свободно и не му мисли.
Изглеждат например така:

Ще има много за гледане, а после ще можете да отнесете със себе си не само хубавото настроение и приятния спомен, а и истинска картина. Заповядайте!

А после, от 18 часа в зала „Петя Дубарова“ в Морското казино ще представя „Шепа лъскави череши“.
Ще трябва да се придвижа доста бързо, за да успея да си облека новата рокля, за да съм красива на това представяне. Тъй съм намислила.

Ще се видим в Бургас! 🙂

Един прекрасен ден

Липсва само снимчица от четенето на стихотворения, но вие ще си го представите 🙂

Пауза

Рязко минах към есенен режим на работа и хукнах едновременно във всички посоки. Засега още е весело, както да си топнеш палеца в някое езеро, за да провериш наистина ли водата е ледена. Като се бухнеш с дрехите вътре, вече не е толкова забавно.
Събраха ми се много вълнения в последно време, силни, искрящо весели заешки, а също и изморително-недоразумителни и объркани.
Затова сега ще спра компютъра и тържествено, с влака, ще отида в съвсем друг град.
Мисля да погледам морето един-два часа и дано ми се прояснят мислите.
Оставям тук три бебета-лястовички, да ви наглеждат.
Аз лично видях само черните лястовичета, бялото беше отишло в този момент да закусва, но Димитринка ми изпрати снимка.
Мир.

Да поживееш в Бургас

Аз поживях днес там, за час и половина.
В Бургас си украсяват главната улица със стихове на Петя Дубарова. Стиховете изглеждат неловко и празнично като момичета, които за пръв път за тази година си обличат летните рокли и тръгват по улицата със сандали и нежни бели голи крака.
И морето също е там.