Eски джамия

 

В една и съща стаичка отсядали
тракийски богове, Аллах и Господ.
Тогава те били все още млади,
все бързали – разминали се просто.

Легенди и войни така се раждат –
приличали си като родни братя.
И правели мастилото от сажди –
отпадъчен продукт от светлината.

И някой на стената се подписал,
а друг резбовал слънце на тавана –
със неуверената тайна мисъл,
че пак ще дойдат тук и ще останат.

 

Зануляване на греха

 

Христос възкресе. И животът
на нова сметка продължи.
Пак мързеливият се мота,
нечестният реди лъжи,

неверният изневерява,
един преяжда, друг препива.
От срам душата се смалява,
огъва се и се превива,
размътена и омърсена.

И като няма как да спре,
зачака горко примирена
Христос отново да умре.