За седем години с честен труд, упоритост и може би чар, станах милионер и половина. Прехвърлих милион и половина прегледи, ехааа.

Откакто имам блог, започнах да шия играчки. Направихме „Джазът пее на български“. Излязоха последните ми засега 8 книги. Имаше много пътуване, пиеси, работни места, рисунки, морета, рождени дни, любов, тъга, радост, празници, думи.
Думи.

Обичам си блога, защото тук е историята на онези неща, които съм правила и са за пред хора. Лесно е да си припомня или да проверя кога е било това или онова. Хубаво е.
Ан ме накара да направя този блог и двамата с Йовко до ден днешен ми помагат да се оправя, когато ми се появят блогърски затруднения, и аз съм им благодарна.

Това е моят адрес – mdoneva.com, аз тук прекарвам доста време, тук живея, тук може да ме намери този, който ме търси.

Честит рожден ден, блогче!

Честит рожден ден, блогче!
Шест години и шест дни!
На тази възраст децата стават особено сладки. Започват да си губят млечните зъби и нали знаете онези усмивки без един-два предни зъба, абсолютно неустоими?
Както винаги на този рожден ден, редно си му е да спомена, че Ан ме накара почти насила да си направя блог и двамата с Йовко до ден-днешен ми помагат да се оправям за адреса и каквото още трябва.
Аз имах няколко дни почивка от интернет и дори прескочих рождения ден на блогченцето си любимо, но нито за миг не съм си помисляла да го изоставя. Нали знаете, това е адресът ми – mdoneva.com, и аз си го харесвам. На хубаво място е и тук често се отбиват моите приятели да си поприказваме.
Тук е моята къща с тераса, с цветя, които никога не увяхват, с широка маса до прозореца, на която кроя и шия, с красива гледка надалеч… а край къщата има малка улица, покрита с плочи. По нея маратонките шепнат, а токчетата звънтят, има чешма и понякога от къщи чувам как водата се лее. Има високи дървета, всяка сутрин специално се събуждам към 5, за да чуя как пеят птиците. Тези славеи бе! Има също сойки и червеношийки, врабчета и гълъби, а на края на улицата виждам щъркелово гнездо.
За какво говорехме?
Много обичам да имам блог!

🙂

От няколко дни поглеждам и дебна в кой момент статистиката ще покаже милион посещения в блога, а точно вчера да пропусна.
Приятно е да си милионер.
Благодаря!

🙂

Колко хубаво и празнично и интересно!
От този блог съм получила само хубави преживявания, и то много.
Напоследък не ми идват често стихотворения в ума и новите постове пооредяха, но пак не спирам да влизам тук.
Понякога се занимавам с лична археология, като се връщам назад в историята на блогчето и се чудя, и се смея, какви хубави времена са минали.
За това, че имам този блог, и то на този адрес, първо трябва да благодаря на Ан и на Йовко.
А после веднага искам да се бухна в цяло топло море от благодарности към всички мили хора, които наминават от тук и намират нещо, на което да се усмихнат, и пак идват.
Това ми дава радост и смелост, чудно хубаво е!
И както са казвали колегите от преди пет-десет века, пътниче, като се отбиваш покрай този тих и скромен кът, не се сърди за неволните грешки, защото е писала грешна и слаба ръка, а споменувай с добро.
Урааааа!

това е цветенце от Варна

****

Имам този блог от четири години. 🙂
Направих го заради Ан, по нейно настояване и с нейна помощ.
Аз не го исках, защото не мислех, че имам какво толкова да кажа и не вярвах, че ако кажа нещо, ще има кой да го чуе.

През изминалите 4 години блогът се превърна в уютно и топло място, на което суетата ми пусна корени, израсна, разлисти се и разцъфтя.
Интересувам се от посещенията в блога. Радвам се на вниманието. Вълнувам се от имената на държавите, от където някой е надниквал тук. Представям си – какви ли хора намират нещо за себе си… Сигурно предимно жени… Какви жени ме четат? Какви мъже?
Да бе, какви ли? Познавам лично някои от тях – достойни и възхитителни личности.
За мен е чест, че се отбивате тук.

А дамите? Предполагам, че между вас има майки и баби. Поетеси, с цялата красота на думата, с нейния изправен гръб, вирнат нос, смях и дълбочина. Има библиотекарки, не много учителки. Има дами със строги професии. Може би някоя студентка? Вълчици от една и съща глутница, които никога не са се срещали, но това съвсем не означава, че глутницата няма да се отзове.
Благодаря ви.

Знам, че съм поканена да пия кафе с много от вас всяка сутрин. Нали?
Аз от Нова година насам сутрин не пия кафе, а чаша гореща вода с мед. Ритуалът обаче остава.
Усмивка.

Мисля да си наложа пост, две седмици да не пиша нищо тук. Да не слагам и картинки.
Чувствам се уморена и изприказвана. Прекалено насочена навън, прекалено вслушана в чуждите гласове, отдалечена от своя собствен глас.
Ако имам хубави мисли, ще ги пиша в тетрадка.
Давам си сметка, че много от написаното през последните 4 години е извикано от блога – мястото му го е чакало, затова то е дошло. Стара истина – работата се учи с работа, писането се учи с писане. А когато успея да кажа нещо вярно и точно, веднага получавам награда – вашето внимание.

Не замълчах по-рано, защото исках да отбележа рождения ден на блога. Може да не сдържа думата си за мълчанието – ако не успея, ако изникне нещо спешно за казване или пък ако променя намеренията си. Умният човек е гъвкав, нали така? Ще видим.

Прегръщам ви за чао, ще дойда пак след няколко си там дни, към 18 април.
Честит рожден ден, блогче!

Днес блогът ми навършва три години.
През това време се състоя и се разви проектът Джаз и поезия.
Излязоха „Меко слънце“, „Магазин за обли камъчета“, „Перце от дим“ и „Заекът и неговата мечта“.
Започнах да шия играчки и сега те запълват една значителна част от времето ми всеки ден.
В театъра в психиатрията поставих „Ако откраднеш крак, щастлив ще бъдеш в любовта“ от Дарио Фо, „Между два стола“ от Рей Куни, „Червени рози“ от Алдо Бенедети, „Сдружени убийци“ от Робер Тома и „Денят на таланта“ от Георги Крумов.
Радвах се, ядосвах се, възмущавах се, пътувах, правих-струвах…
И всичко е тук, в блога.
Какво нещо…
Не знам какво да кажа. Ето празнични чорапени зайчета.

Това ми е подарък!

Нямате си представа, след много дълъг ден, като получиш хубава изненада, как ти светва пред очите, все едно е сутрин и се събуждаш като нов.

Старите линкове, публикувани тук-там, пак са си валидни, но препращат към новия адрес.

И хем всичко си е, както си беше, хем адресът ми е кратък и лично мой, хем ми е подарък, хем… абе всичко!

Гледайте само, хубост:  mdoneva.com

Благодаря, Ан!

Благодаря, Йовко!

Страхотна изненада! Сега пък се смутих, затова само да кажа пак благодаря, и стига толкоз. Хайде, хаирлия да е! :))

(съвсем тихичко ураа 🙂 )