Мила ми Плането!

Изображение

 

Не бях надниквала в тази статистика от година-две.
Лелееее!
Колко много хора обичат стихотворения и криви играчки! И колко равномерно сме пръснати по света…
Само от местата, оцветени в сиво, никой не е надниквал тук. То може би точно затова е сиво, нали.

 

 

Честит рожден ден на мен – 8 години в блога!

 

За вас шега – за мен истина, минаха осем години.
Това е трайна връзка, откъдето и да го погледнеш.
Връзка между мен и блога, между мен и вас, между мен и мен даже.
Ан и Йовко не спират да ми помагат за обгрижването на този блог, благодарение на тях имам и точно този адрес, и просторно място, на което да се ширя, и досадните реклами ми помогнаха да спра. Без Ан и Йовко тази работа нямаше да я бъде.
И без добрите, търпеливи, щедри на внимание и време хора, с които косвено, но съвсем реално се срещаме тук.
Вие сте важни за мен.
Благодаря!
Ето малко статистика, че нямам в себе си кабел да ви сваля от фотоапарата някое цветенце или коте или звезда от небето.

Честит седми рожден ден, мило блогче!

 

За седем години с честен труд, упоритост и може би чар, станах милионер и половина. Прехвърлих милион и половина прегледи, ехааа.

Откакто имам блог, започнах да шия играчки. Направихме „Джазът пее на български“. Излязоха последните ми засега 8 книги. Имаше много пътуване, пиеси, работни места, рисунки, морета, рождени дни, любов, тъга, радост, празници, думи.
Думи.

Обичам си блога, защото тук е историята на онези неща, които съм правила и са за пред хора. Лесно е да си припомня или да проверя кога е било това или онова. Хубаво е.
Ан ме накара да направя този блог и двамата с Йовко до ден днешен ми помагат да се оправя, когато ми се появят блогърски затруднения, и аз съм им благодарна.

Това е моят адрес – mdoneva.com, аз тук прекарвам доста време, тук живея, тук може да ме намери този, който ме търси.

Честит рожден ден, блогче!

Честит рожден ден, блогче!

Честит рожден ден, блогче!
Шест години и шест дни!
На тази възраст децата стават особено сладки. Започват да си губят млечните зъби и нали знаете онези усмивки без един-два предни зъба, абсолютно неустоими?
Както винаги на този рожден ден, редно си му е да спомена, че Ан ме накара почти насила да си направя блог и двамата с Йовко до ден-днешен ми помагат да се оправям за адреса и каквото още трябва.
Аз имах няколко дни почивка от интернет и дори прескочих рождения ден на блогченцето си любимо, но нито за миг не съм си помисляла да го изоставя. Нали знаете, това е адресът ми – mdoneva.com, и аз си го харесвам. На хубаво място е и тук често се отбиват моите приятели да си поприказваме.
Тук е моята къща с тераса, с цветя, които никога не увяхват, с широка маса до прозореца, на която кроя и шия, с красива гледка надалеч… а край къщата има малка улица, покрита с плочи. По нея маратонките шепнат, а токчетата звънтят, има чешма и понякога от къщи чувам как водата се лее. Има високи дървета, всяка сутрин специално се събуждам към 5, за да чуя как пеят птиците. Тези славеи бе! Има също сойки и червеношийки, врабчета и гълъби, а на края на улицата виждам щъркелово гнездо.
За какво говорехме?
Много обичам да имам блог!

🙂

От 5 години имам блог!

 

Колко хубаво и празнично и интересно!
От този блог съм получила само хубави преживявания, и то много.
Напоследък не ми идват често стихотворения в ума и новите постове пооредяха, но пак не спирам да влизам тук.
Понякога се занимавам с лична археология, като се връщам назад в историята на блогчето и се чудя, и се смея, какви хубави времена са минали.
За това, че имам този блог, и то на този адрес, първо трябва да благодаря на Ан и на Йовко.
А после веднага искам да се бухна в цяло топло море от благодарности към всички мили хора, които наминават от тук и намират нещо, на което да се усмихнат, и пак идват.
Това ми дава радост и смелост, чудно хубаво е!
И както са казвали колегите от преди пет-десет века, пътниче, като се отбиваш покрай този тих и скромен кът, не се сърди за неволните грешки, защото е писала грешна и слаба ръка, а споменувай с добро.
Урааааа!