Сапунът е мръсен.

Разтребила съм след като обядвахме и оглеждам доволно кухнята. Погледът ми се закача за шишето с препарат за съдове. Използвано многократно, сапунът се е свършвал и е доливан пак и пак, преливал е, правил е пяна. Топлата вода е текла, хвърчали са капки и балончета.
Следобедът е застинал в ярката светлина на януарското слънце. Завесите са оранжеви, тънки. Масата е покрита с кафява покривка. Ухае на хляб. От измитите чинии бавно се оттичат последни капки вода.
Шишето със сапун е единственото мръсно нещо тук. Изцапано е с всичко, най-вече със самия сапун и капки от неговата пяна.
Някаква мисъл натрапчиво се опитва да ме накара да я измисля, някаква прилика, някакъв извод.
Не ми се правят изводи.
Просто ще го измия, сега, след като го забелязах.