„Бабата бандит“ в Нова Загора

Картинка

 

Да, аз съм пристрастна и се гордея с това.
Обективно е вдъхновяващо и замайващо от радост да видиш деца, които са отделили от личното си време, за да работят нещо незадължително, а по сърце и по желание; да познаваш учители, които създават нов свят, хора, отдадени на някакво изкуство, които го преживяват и споделят. Аз познавам такива хора, видях ги в Нова Загора, ръкоплясках им, смях се, а ми се ревеше, толкова е трогателно и хубаво.
А субективно ми хареса особено много, защото моята част от работата е свършена отдавна и сега просто трябваше да отида и празнувам.
А сега ще кача тук малко снимки от Нова Загора и от представлението, с което Театрално ателие „Мигчета“  с ръководител Станиела Хаджиева откри официално Осмия фестивал на ученическите театри „Арлекин“.

Благодаря ❤

Осми ученически театрален фестивал „Арлекин“, Нова Загора

 

На Деня на театъра аз ще празнувам – какво говоря, аз вече празнувам! – ще отида в Нова Загора на фестивала „Арлекин“!

Бях там преди две години, когато Театрално ателие „Мигчета“ представи моята пиеса за принцесата и граховото зърно. Моя, моя – Станиела Хаджиева я беше развила и я беше направила толкова чудесно, че това ми остава сред най-хубавите спомени за вечни времена.
И сега, представете си: ТА „Мигчета“с ръководител Станиела Хаджиева ще представи драматизация по „Бабата бандит“.Същата пиеска, която правихме в Психодиспансера в Стара Загора. Но как ще е същата, след като е минала през ума и въображението на Станиела?
А тя не ми праща снимки на декора, ей така, да стоя и да се чудя чак до сряда!
Прати ми само проект за плакат засега, и аз ще ви го покажа, макар че в него има една голяма неточност: пиесата не е написана от мен, аз съм направила драматизация по романа на Дейвид Уолямс.

Ето ТУК може да се види цялата програма на фестивала и всички участници.

И… очаквам и се вълнувам. ❤

Вторник, 11 октомври

 

Чакам този вторник от три месеца и половина.
Не стоя да го чакам. Работя, чакайки. Репетирахме всеки ден. И ето.
Утре е премиерата. Есен е, въздухът изстива, напрежението се сгъстява. Много събития.
Имаме премиера утре, мили. Смяхме се, повтаряхме безброй пъти едно и също, викахме и се сърдихме, сдобрявахме се и се радвахме, много се уморих. Бяха прекрасни дни, сега като си помисля.
Направихме една детска пиеска. И да не е детска, бебешка да е, нищо не става, ако не си извадиш душата на показ – ние, всички заедно.
И утре, пред публиката.
А, да.
По тази причина, понеже представлението ще започне в 18 часа, има две следствия:
1. Който има билет за концерта на Васко Василев, да не се тревожи – ще свършим достатъчно време преди началото на концерта.
2. Литературният клуб ще се събере на представлението, доколкото разбрах. А следващата ни обичайна среща ще бъде в ЦПРЛ („З. Княжески“ 71) в 19, както си трябва. Вижте колко хубаво си открихме учебната година миналата седмица:

За „Бабата-бандит“, дуета на двете котки и литературния клуб

Ето ни тук, как си говорим с Велизара Цонева в телевизия Загора


1. за премиерата на „Бабата-бандит“ след няколко дни, на 11 октомври от 18 ч. в залата на РБ „Захарий Княжески“

2. за концерта „Майстори на белкантото“ на 30 септември, който мина преди няколко дни

3. за първата среща на литературния клуб „Без заглавие“ на 4 октомври от 19 часа в ЦПРЛ („Захарий Княжески“ 71)

Благодаря! ❤

„Бабата-бандит“ – плакатът!

 

От началото на юли работя в Дневен център за възрастни с ментални увреждания и хронични психични проблеми „Св.св. Козма и Дамян“ в Стара Загора.

Поставям пиеса. Направих драматизация на любимата ми книга „Бабата-бандит“ и след неуморни всекидневни репетиции скоро предстои да ви поканя на премиера. Тя ще бъде на 11 октомври от 6 вечерта в залата на нашите любими приятели от РБ „Захарий Княжески“. Като наближи, ще напомня.

Но днес! Днес, на празника, денят ми изведнъж стана прекрасен, защото Нейко Генчев ни направи плакат!

Не мога да се нарадвам, затова ви го показвам, да си  разпределим радостта, че е огромна и ще ми се пръсне сърцето!

Бабата бандит

Отдавна не ме беше викала книга. Ела. Да ме хване за ръката, да вплете пръсти в моите и да каже – хайде. Удоволствие от пълнотата, от дланите, които си пасват, от чувството за лекота, когато докосваш точно това, което обичаш.
Понеже има книги, които са привлекателни, но някак тежки, гледат към себе си, не към теб, като хубавици, които си знаят цената (между 15 и 20 лева, да му се не види). Ти ги искаш, но те не те искат, малко си им така, безразличен.
И говоря само за кориците и общото усещане за сияние около книгата. Които го имат де.
babata_bandit_hrm_1Книгата е „Бабата бандит”. Авторът е Дейвид Уолямс. Преводът е на Михаил Балабанов, а под името му в карето има още четири имена – на коректор и на трима различни редактори. Барната работа, издателство Дуо Дизайн!
Продължавам за общия изглед.
Илюстрациите са на Тони Рос, когото познавам от книгите за деца на Роалд Дал, и честно казано, на моменти се позамислях кого чета („Кого живея” J ), много ми беше роалддаловско на очите. Деца, не използвайте тази дума, на нищо не мяза, аз лично се срамувам от нея, но понеже ми върши работа, няма да я трия веднага. Леки, смешни, разпознаваеми като стил, забавни и изразителни рисунки, и те вплетени в текста ръка в ръка, ех, че радост!
После. Аз съм се пенила на тема – защо ни удряте в кантара и текст за сто страници го разхвърляте на 400… Обаче тук е много добре. Наистина се чете с лекота, отмора за очите ми, хубави просторни полета, приятна жълтеникава хартия. Просто цялата книга на вид е като въздушно леко суфле с тайни и изключително вкусни пещери, пълни с горещ шоколад. Ох, сетих се за тайния вход към Тауър, край на суфлетата, като прочетете книгата, ще ме разберете защо край.
Героите са чудно приятни също. Скучна баба, която през цялото време пърди, дори без да забележи. Трътлесто самотно внуче, което си мечтае да стане водопроводчик. Майка и баща, които обичат да гледат танцови състезания по телевизията и, точно както беше в „Матилда”, се хранят пред телевизора с полуфабрикати. Досаден съсед-клюкар, тъповати, но услужливи полицаи. Има си главни герои, има си масовка, има си всичко необходимо, за да се забърка една весела и страховита и вълнуваща, а пък накрая все пак трогателна история.
Аз ако бях дете, с голям кеф щях да прочета точно тази книга. Но понеже не съм дете, я прочетох с още по-голямо удоволствие, и макар да ми беше ясно какво ще стане, я глътнах на един дъх, без да спирам да се смея, макар че по едно време си поплаках, разбира се.
Защото най-хубавото за казване го оставих за накрая: езикът. Смешно е! Сладко, солено, забавно, смешнооо! Кой може да не обича такава книга?
Тя е готова за филм. Също и за сцена. Много става! Много!
Значи, толкова да ми хареса тази книга, че:
Аз я взех от книжарницата назаем и я прочетох в парка отсреща за около два часа, с почивки за мечтаене и за хранене на гълъбите със солети. Има гълъби, гугутки с герданчета, гарвани и врабчета. Върнах книгата.
Не спирах да мисля за нея два дни. На третия отидох в книжарницата и си я купих.
Ето каква книга е тя!
Има още две книги от същия автор, преведени на български, но искам да понося тази в ума си, не искам да я сменям веднага с друга. Явно я обичам истински.