За да бъде щастлив този земен живот, първо мъдри да бъдем.

Софокъл е един от бащите на древногръцката драма. Неговият принос за развитието й е огромен. Той намалява значението на хора и прави диалога по-жив и по-интересен.

В неговите трагедии гордостта е един от най-големите грехове, които човек може да допусне.
Така е и в трагедията „Антигона”: заради прекалено голямата си гордост и нежеланието си да се вслуша в гласа на разума, Креон е наказан по най-жестокия начин. Неговото наказание не е смърт, а нещо по-лошо – да живее с вината, че заради него всички, който е обичал, са мъртви.
Според „Антигона” да си мъдър означава да си умерен в желанията си, да не си прекалено самоуверен, да умееш понякога да отстъпиш, дори ако мислиш, че ти си прав, а другият греши.

Макар че трагедията е наречена на Антигона, главен герой в нея е Креон, защото точно чрез него Софокъл разкрива тази идея. Антигона до смъртта си остава непроменена, а Креон претърпява развитие и се променя. Трагичното е, че той осъзнава грешката си прекалено късно.
Позицията на Креон  е, че всички трябва да бъдат равни пред законите, че не бива да има привилегии за роднините на владетеля. Макар че Полиник е негов племенник, Креон държи законът да се спази.

Не ще приема за приятел никога
врага на своя град, защото зная аз,
че той, градът, спасява, и че плува ли
щастливо той, намираме приятели.

Буквално до преди няколко дни в Тива е имало война и всички са измъчени от хаоса и нещастията, които тя носи. Креон иска да даде на народа сигурност, ред, спокойствие, справедливост. Затова налагането на закона е толкова важно за него. Той дава лична жертва в името на своя народ – Полиник трябва да понесе цялата тежест на наказанието. Това не е лесно, но Креон го прави заради висша цел – доброто на града.

Има още

Антигона

Съдбата си играе с градовете.
С едната си ръка ги надарява,
а с другата наказва. Изтерзани
от смърт и от предателства, от битки
и от греховни кървави победи,
тиванците строят наново Тива.
Едип града издигна и съсипа,
а после сам очите си избоде,
и сам, със дъщеря си Антигона,
сломен, от всички други изоставен,
прогонен, страшен, до смъртта си скита.
Остави във наследство власт и срам,
и двама сина – да делят престола.
След него Полиник и Етеокъл
въвлякоха града в борба за трона.
Към родното си място, озверен,
забравил уважение и вярност,
поведе Полиник могъщи войни,
за да убие и измести брат си.
Понеже грозно двамата загинаха
в един ден от взаимните си удари,
опозорени от братоубийството,
Креон остана да владее царството
поради кръвното си родство с мъртвите.
И днес градът се люшка като кораб,
захвърлен без посока във морето.
Креон е сам, наследството му – тежко:
обезкървена от войни държава,
и хора без морал, но със надежди.
Едничката му сила е законът
във битка за града – срещу Съдбата.

*Трябваше ни един въвеждащ монолог за „Антигона“, и аз спретнах този. 
Довечера и утре вечер, на 21 и 22 юни, от 21 часа в Регионален исторически музей – Стара Загора, може да се гледа този спектакъл – под звездите и между тях.
На снимката – Станислав Станев и Ивелина Колева като Креон и Антигона. 

„Антигона“ в Лапидариума


Древна, зловеща и красива приказка
за справедливостта и любовта.
Съдбата на две принцеси – едната се бори, другата се подчинява,
но и двете няма да избегнат проклятието, тегнещо върху рода им.
Един почтен и справедлив владетел,
който вярва, че ще изведе града си от хаоса и бедността със силата на правото – тъй както той го разбира.
Защо се случва така, че всички те искат най-доброто за близките си и за държавата,
а предизвикват само нещастия и катастрофи?
Легенда за страст и почтеност, останали живи през хилядолетията,
и за моралните дилеми на властта и честта.
Съдбата на Тива и на Едиповия род
ще се реши в един-едничък ден.

За да бъде щастлив този земен живот, първо мъдри да бъдем.

 

Софокъл е един от бащите на древногръцката драма. Неговият принос за развитието й е огромен. Той намалява значението на хора и прави диалога по-жив и по-интересен.

В неговите трагедии гордостта е един от най-големите грехове, които човек може да допусне.
Така е и в трагедията „Антигона”: заради прекалено голямата си гордост и нежеланието си да се вслуша в гласа на разума, Креон е наказан по най-жестокия начин. Неговото наказание не е смърт, а нещо по-лошо – да живее с вината, че заради него всички, който е обичал, са мъртви.
Според „Антигона” да си мъдър означава да си умерен в желанията си, да не си прекалено самоуверен, да умееш понякога да отстъпиш, дори ако мислиш, че ти си прав, а другият греши.

 

Макар че трагедията е наречена на Антигона, главен герой в нея е Креон, защото точно чрез него Софокъл разкрива тази идея. Антигона до смъртта си остава непроменена, а Креон претърпява развитие и се променя. Трагичното е, че той осъзнава грешката си прекалено късно.
Позицията на Креон  е, че всички трябва да бъдат равни пред законите, че не бива да има привилегии за роднините на владетеля. Макар че Полиник е негов племенник, Креон държи законът да се спази.

Не ще приема за приятел никога
врага на своя град, защото зная аз,
че той, градът, спасява, и че плува ли
щастливо той, намираме приятели.

Буквално до преди няколко дни в Тива е имало война и всички са измъчени от хаоса и нещастията, които тя носи. Креон иска да даде на народа сигурност, ред, спокойствие, справедливост. Затова налагането на закона е толкова важно за него. Той дава лична жертва в името на своя народ – Полиник трябва да понесе цялата тежест на наказанието. Това не е лесно, но Креон го прави заради висша цел – доброто на града.
Антигона също е права за себе си, защото е водена от любов към мъртвия си брат.

Мисли каквото искаш, ала брат си аз
ще погреба и ще загина радостна.

Но ако нарушител беше не Полиник, а някой чужд човек, не знаем дали тя би се застъпила за него. Всъщност тя е егоистка, защото мисли само за брат си и за това, да има чиста съвест, а не се интересува от благото на града. Да си владетел означава в трудни мигове да вземаш трудни решения. Антигона е от царски род, но тя не е готова да понесе царската отговорност – съвестта да те измъчва, но да си се погрижил за общото благо. Тя мисли като жена, като любяща сестра, не като политик и владетел.

Въпреки това обаче, за Софокъл Креон е виновен. По законите на трагедията героят трябва да бъде добър човек, за да може публиката да не е безразлична към бедите му, а да изпитва съчувствие. Така зрителят преживява и надеждите, и страха, и болката му, и разбира по-добре поуката, става по-добър и по-разумен.

Ето защо Креон е изправен срещу Антигона, която също защитава справедлива позиция и има силни аргументи. Публиката трябва да реши на чия страна е правото.

Хорът донякъде помага да се вземе това решение, но и тиванските старци се колебаят. И те виждат логиката и на двамата опоненти, и единият е разумен, и другият. Няма начин спорът да се реши с логика. Решаваща е силата.

Креон е владетел, затова може да издава присъди и да държи на изпълнението им. Макар че с него говори хорът, макар че и Исмена, и Антигона, и Хемон, всеки по свой начин, се опитват да му покажат другата гледна точка, Креон остава глух за думите им.

Тази прекалена самоувереност е неговата вина. Иронично е, че точно Креон казва:

О, много често твърде упоритите
души разбити падат.

Той е заслепен от гнева си, от нараненото си честолюбие, от обида, че заповедта му е нарушена и че вместо гражданите да го обичат, те роптаят срещу него. Затова не усеща, че е стигнал прекалено далеч и не може да се върне назад. Умират любимите му хора. Той сам се ослепява и това е зловещо и ужасно, но пак не е достатъчно наказание за злото, което е причинил, макар и с добри намерения.

Неговата крайност го довежда до трагичен край. Затова поуката на финала е ясна:

За да бъде щастлив този земен живот,
първо мъдри да бъдем. …
…Заплащат с големи беди
горделивците своите дръзки слова
и така те се учат
на старост да бъдат разумни.

Дали Креон доживява до старост, както преди него Едип, сам, ослепен, прогонен от града?
Софокъл не казва нищо за това. Оставя ни сами да мислим кое е добро и кое – зло, кой е прав и има ли победители в този сблъсък на истини и справедливости.