Ей така се търкаля дъждът.

Не искам да говоря за това, за което искам да говоря.
Затова гледам света и мълча, и това добре се вижда по блога.

Край къщи и вкъщи

Душата ми вие за малко път поне.
И намерих поле с макове в самия център на града.

Благодаря.

Всеки ден я наблюдавам и видях как от малка твърда пъпка се превърна в огромна оранжеворозова прелест. Цветът става все по-голям и светъл и ненагледен.
Тази роза цъфти до много късна есен и когато дойде първият силен студ, остава, както той я е заварил. Последните цветове стоят с месеци, без да доразцъфтят и без да увяхнат, като восъчни.
Но има много време до тогава.
Сега празнуваме Цвят Първи.

Lucie Alegria ми е писала на 26.08.2013: „Как се радвам само, че си получила даровете!!! Събирах парчетата плат последните няколко месеца – аз шия разни неща и съм си намерила малки магазинчета, които продават парчета плат за шиенето на онези шарени юрганчета… помислих, че е хубаво да споделя с теб някои, които много ми харесват и да си имаш за шиене на лисичи рокли и заешки ризки… така че всичко съм ти подбрала с много радост и обич! А най-много се радвам, че те изненадах!!!! Дано и аборигенският изпълнител ти хареса… и на уомбата поздрави – сигурна съм ще е щастлив да живее с толкова много животинки и с теб! Поздрави от мен и много Обич.“
Ето ги платовете. Дойде им времето.
Ето ги маските.

Първите ги направих много лесно, след третата започнах да бъркам, да се бода, да се налага да поправям. Късметът на начинаещия 🙂
Първата е моя, втората на майка ми.
За татко ще направя едноцветна, когато намеря едноцветен плат, че такова екзотично нещо в къщи – откъде?
Шия ги на ръка и всичките са неповторими, защото аз не повтарям една и съща грешка два пъти. А някой път и повтарям, това пък вече е изключение и от изключенията.
Честно казано, не вярвам много в ползата от маските, но като е задължително, нека ги носим и ако може, да се веселим.

Гуш