Вечер с нас

Мисля, че тази среща беше необикновена, наситена и уютна. Нямаше много хора, но които дойдоха, бяха чудесни. Имахме много какво да си кажем – предишната старозагорска среща беше през есента на 2019. Велизара Цонева е приказна водеща, компетентна и с отношение. Румен Спасов дойде в Стара Загора специално за вечерта. В операта е красиво и просторно. Гледахме и „Последният ден“. Всичко.

Има още поне пет събития, които ми предстоят в следващите две седмици: концерт „Мишките отиват на опера“ на 21.10, ще водя една среща, ще гостувам в едно читалище, после един голям концерт на 1 ноември, на 3.11 ще имаме трубадурски двубой с Елка Стоянова… и после не знам. Ще казвам за всяко нещо, когато наближи.

Ето снимки от тази вечер.
Благодаря на всички, които участваха, помогнаха, дойдоха, и най-специално – на библиотека „Родина“.

След Ивайловград


Вчера рязко стана горещо, лятото встъпи в длъжност и малко се престара.
Ние тръгнахме към Ивайловград рано-рано, защото може да са 160 километра път, но какъв път само! Цъфтят първите слънчогледи, лелки продават розови домати и череши, прекосяваш реки по мостове, ей такъв язовир видях!, още е зелено, не се е изпекла тревата, от хубаво по-хубаво.
Но колко завои…
Само един път е отворен към Ивайловград, другият нещо бил в ремонт, но и той бил със завои в изобилие, и на когото му става лошо в кола – например на мене – трябва да си знае, че ще пристигне до местоназначението си в безпомощно състояние.
Читалището в Ивайловград се намира лесно. Отвън е голямо и розово, отвътре – прохладно и просторно. Много мили домакини, много хубаво кафе.
Срещнах се с децата от първи, втори и трети клас. С всичките – има по една паралелка в града.
Реших, че ще е по-добре да им кажа (изрецитирам, покажа, изтанцувам) една приказка – „Зог“, че ми е най-смешна. После им разказах в аванс и продължението, което още не е отпечатано на български – „Зог и Летящите Лекари“.
Всички много се смяхме и се веселихме, задавахме си въпроси и си отговаряхме, накрая, да ви се похваля, ми казаха, че вече имат двама любими писатели – Иван Вазов и мене. Вазов ме води с един мустак, но аз пък съм по-млада.
И всичко беше шарено и зелено, лайка и лавандула, и цъфнали нарове във всеки двор. Но аз не спирах да си мисля – защо го правя това? Защо пътувам три часа по диви завои, за да прочета една приказка на тези наистина много сладки, но все пак непознати деца, и после да си тръгна?
Дадох си очевидните отговори, плюс още няколко, натикани по-назад в шкафа с истините, надеждите и желанията…

Та по този повод, да кажа – ще участвам в едно събитие на 30 юни в Къщата на архитекта, ще дължа реч и мисля тя да бъде на тема „Срещи с читатели: защо?“

И снимки от читалище „Пробуда 1914“ – Ивайловград.
Благодаря за веселата среща!

„Мишките отиват на опера“ – снимки от спектакъла

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!

Есенен салон – снимки и видео

Получих снимки от Райна от Книжарница в куфар, от Катя Димитрова, а и най-много – от Христо Христов.

После разбрах, че ТВ Загора са излъчили пряко събитието, ще си го изгледам и аз после.
https://www.facebook.com/watch/live/?v=1631945846982705&ref=watch_permalink
Благодаря.
Искам пак.

Албум със заглавие „Без заглавие“

Картинка

 

Това са хората, с които обичам да чета и пиша, нашият литературен клуб „Без заглавие“.
Честит празник, мои любими, честит 24 май! ❤

Чудо на терасата

Картинка

Всеки ден я наблюдавам и видях как от малка твърда пъпка се превърна в огромна оранжеворозова прелест. Цветът става все по-голям и светъл и ненагледен.
Тази роза цъфти до много късна есен и когато дойде първият силен студ, остава, както той я е заварил. Последните цветове стоят с месеци, без да доразцъфтят и без да увяхнат, като восъчни.
Но има много време до тогава.
Сега празнуваме Цвят Първи.

 

Sewing fills my heart with joy

Картинка

Lucie Alegria ми е писала на 26.08.2013: „Как се радвам само, че си получила даровете!!! Събирах парчетата плат последните няколко месеца – аз шия разни неща и съм си намерила малки магазинчета, които продават парчета плат за шиенето на онези шарени юрганчета… помислих, че е хубаво да споделя с теб някои, които много ми харесват и да си имаш за шиене на лисичи рокли и заешки ризки… така че всичко съм ти подбрала с много радост и обич! А най-много се радвам, че те изненадах!!!! Дано и аборигенският изпълнител ти хареса… и на уомбата поздрави – сигурна съм ще е щастлив да живее с толкова много животинки и с теб! Поздрави от мен и много Обич.“
Ето ги платовете. Дойде им времето.
Ето ги маските.

Първите ги направих много лесно, след третата започнах да бъркам, да се бода, да се налага да поправям. Късметът на начинаещия 🙂
Първата е моя, втората на майка ми.
За татко ще направя едноцветна, когато намеря едноцветен плат, че такова екзотично нещо в къщи – откъде?
Шия ги на ръка и всичките са неповторими, защото аз не повтарям една и съща грешка два пъти. А някой път и повтарям, това пък вече е изключение и от изключенията.
Честно казано, не вярвам много в ползата от маските, но като е задължително, нека ги носим и ако може, да се веселим.