Снимки и стихотворение от двубоя с Елка

Двубоят мина снощи и беше много празнично и хубаво, хем вълнуващо, хем смешно. Паднах, но какво от това? Пак беше страхотно.
Ще има видеозапис, който ще споделя, когато се появи.
В четвъртия тур ни се падна тема за импровизация „зрънце от слънцето“ и имахме 20 минути да напишем по нещо.
Ето какво измислих, и също така, ето какви снимки направи Костас Анастасиу.
Благодаря!

31 август всяка година

Зрънце от слънцето, клечка от плажа,
мидичка в джоба, билета, багажа,
всичко е стегнато, сгънато, чака,
хващай си пътя, и рейса, и влака,
хващай си стопа дори, щом ти стиска –
свърши почивката, няма „не искам“!

Няма! Не искам! Отказвам! Оставам.
Трябва ли сутрин насила да ставам?
Всеки ден зиме ми е понеделник.
Аз съм професионален безделник.
Аз съм родена да дремя на плажа.
Мента да пия и с крем да се мажа.
Да съм без разлики, да съм си дюс.
Тръгвай без мене, проклет автобус!

Отпечатък от врабче

Джаснало се е в прозореца ми. Сигурно е добре, защото после си е продължило по пътя. Сигурно е било мокро – тези хулигани се къпят във водата за пиене. Така се е опряло в стъклото, че е оставило следа с всяко свое пухче. Виждат се окото и човчицата му. Крилата също.
Впрочем може би е било синигерче.
Много е трудно да направя снимка. Тази е най-добрата, която имам в момента. Ако се отдръпна назад, за да хвана и крилата, съвсем изпускам образа.
Ще продължа да правя опити.

Картинки от Видин

Защо лисици?

Защо пък лисици?
Защо не щурчета,
котаци с мустаци, прасета в ракета?
Каква е причината? Как са решили?
Мечетата също са сладки и мили!
Какъв е подтекстът? Каква е цената?
Какви са мотивите на общината?
Реката е близо – защо пък не рибка?

А двете лисички наоколо припкат,
така, без причина, с опашки сменени,
от допир излъскани, малко смутени…
Сърната разпитват, тя тук е отдавна
и може би има си точка отправна.

– Защо сме лисици? Дали е нарочно?
Не знаем по принцип, а камо ли точно.

– Защо сте лисици?! Егати въпроса!
Попитайте другия път те защо са!

Откриване на плажния сезон

Там долу първите плувци
са храбреци и мъдреци,
обсъждат нещо във водата
със Дунава между краката,
с глави плешиви, умни, обли,
сред отражение на облак.
По моста в ляво пъпли тир,
рибарите намират мир,
гребци гребат, жабоци квакат,
комарите туристи чакат…
Бесилката – греда в стената.
През границата светлината
минава плътна и по много.
Джамия, църква, синагога.
Минава Бог, и по адреса
открива хората къде са,
намира общ език със всеки,
и по алеи и пътеки
върви, подхлъзва се по склона,
цамбур! – и е открит сезона.

***

Градът е зает да отлага задачи.
По Дунава плават влекачи, тласкачи,
и островът плава, без име, без грижи.
И всичко замаяно, меко се движи.
Разлива се гъстият мед на липите.
Градът спи на сянка с крака в плитчините.
Разменя две думи с румънски комшия.
Минава напряко през Стамбол капия.
Поръчва на корабчето саламура.
Пред библиопощата – малко култура.
Водата не свършва – тече, не изтича,
и вчера със днеска така си прилича,
и всяка секунда разтяга се вечно,
и аз се привързвам дълбоко сърдечно
към тези червени и пурпурни ружи,
бездомното куче, готово да служи,
към бабките – как си разхождат бастуните
из парка с високия блок на шогуните,
есетрата, чигата, сомът, уклеят,
вълните, които ума ми люлеят…
Мигът е безкраен, единствен, един…
А утре – след миг – ще си тръгнем от Бдин.

Решителност и чест!

Тази година започна неописуемо за мен. Получих военно отличие!
На специално тържество бригаден генерал Стоян Шопов ми оказа изключителна чест и ми връчи награда за това, че преди време написах текста на химна на Втора тунджанска механизирана бригада.
Това стана на 4 януари сутринта, беше слънчево и много светло, тържествено и сериозно, а аз направо не знаех къде съм. Днес ми изпратиха снимки от онзи ден и аз пак се почувствах така.


Намерих един клип с първото изпълнение на химна.


През 2021 година

Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката.
И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!

Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък:
„Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист
„Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист
„Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“
„Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист
„Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела
Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина.
Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици.
Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами.
Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста.
През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.

Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно.
Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:

Волнуется всё море,
что справиться не сможет,
что и весна уплыла,
и лето медлит тоже,

что все поразъезжались,
и вряд ли кто вернётся,
что солнце остывает,
спиною повернётся.

И слезы его мутны.
Медузы обжигают.
Красивые минуты
на лодке уплывают.

И трётся смуглым носом.
Обрывком флага машет.
Ноль по шкале ресурсов,
а, может, ниже даже.

Молчит, бурлит, качается
на дне своей депрессии –
лучистую улыбку
пираты тащат весело.

Что делать? Как быть дальше?
Век вековать придётся.
А может утопиться? Но…
Всё же обойдётся.

Благодаря!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.


През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за
Пловдивската опера.
Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България.
След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова.
Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал.
„Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През април си направих моя си Личен Маратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга.
От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“.
По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.

Вечер с нас

Мисля, че тази среща беше необикновена, наситена и уютна. Нямаше много хора, но които дойдоха, бяха чудесни. Имахме много какво да си кажем – предишната старозагорска среща беше през есента на 2019. Велизара Цонева е приказна водеща, компетентна и с отношение. Румен Спасов дойде в Стара Загора специално за вечерта. В операта е красиво и просторно. Гледахме и „Последният ден“. Всичко.

Има още поне пет събития, които ми предстоят в следващите две седмици: концерт „Мишките отиват на опера“ на 21.10, ще водя една среща, ще гостувам в едно читалище, после един голям концерт на 1 ноември, на 3.11 ще имаме трубадурски двубой с Елка Стоянова… и после не знам. Ще казвам за всяко нещо, когато наближи.

Ето снимки от тази вечер.
Благодаря на всички, които участваха, помогнаха, дойдоха, и най-специално – на библиотека „Родина“.

След Ивайловград


Вчера рязко стана горещо, лятото встъпи в длъжност и малко се престара.
Ние тръгнахме към Ивайловград рано-рано, защото може да са 160 километра път, но какъв път само! Цъфтят първите слънчогледи, лелки продават розови домати и череши, прекосяваш реки по мостове, ей такъв язовир видях!, още е зелено, не се е изпекла тревата, от хубаво по-хубаво.
Но колко завои…
Само един път е отворен към Ивайловград, другият нещо бил в ремонт, но и той бил със завои в изобилие, и на когото му става лошо в кола – например на мене – трябва да си знае, че ще пристигне до местоназначението си в безпомощно състояние.
Читалището в Ивайловград се намира лесно. Отвън е голямо и розово, отвътре – прохладно и просторно. Много мили домакини, много хубаво кафе.
Срещнах се с децата от първи, втори и трети клас. С всичките – има по една паралелка в града.
Реших, че ще е по-добре да им кажа (изрецитирам, покажа, изтанцувам) една приказка – „Зог“, че ми е най-смешна. После им разказах в аванс и продължението, което още не е отпечатано на български – „Зог и Летящите Лекари“.
Всички много се смяхме и се веселихме, задавахме си въпроси и си отговаряхме, накрая, да ви се похваля, ми казаха, че вече имат двама любими писатели – Иван Вазов и мене. Вазов ме води с един мустак, но аз пък съм по-млада.
И всичко беше шарено и зелено, лайка и лавандула, и цъфнали нарове във всеки двор. Но аз не спирах да си мисля – защо го правя това? Защо пътувам три часа по диви завои, за да прочета една приказка на тези наистина много сладки, но все пак непознати деца, и после да си тръгна?
Дадох си очевидните отговори, плюс още няколко, натикани по-назад в шкафа с истините, надеждите и желанията…

Та по този повод, да кажа – ще участвам в едно събитие на 30 юни в Къщата на архитекта, ще дължа реч и мисля тя да бъде на тема „Срещи с читатели: защо?“

И снимки от читалище „Пробуда 1914“ – Ивайловград.
Благодаря за веселата среща!

„Мишките отиват на опера“ – снимки от спектакъла

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!

Есенен салон – снимки и видео

Получих снимки от Райна от Книжарница в куфар, от Катя Димитрова, а и най-много – от Христо Христов.

После разбрах, че ТВ Загора са излъчили пряко събитието, ще си го изгледам и аз после.
https://www.facebook.com/watch/live/?v=1631945846982705&ref=watch_permalink
Благодаря.
Искам пак.

Албум със заглавие „Без заглавие“

Картинка

 

Това са хората, с които обичам да чета и пиша, нашият литературен клуб „Без заглавие“.
Честит празник, мои любими, честит 24 май! ❤