Малка родина

на 10 октомври от 19,00
на 13 октомври от 19,00

на лятна сцена на ДТ „Гео Милев“

МАЛКА РОДИНА

музикално-поетичен спектакъл
по стихове на
Мая Ангелова, Ники Комедвенска, Яна Кременска,
Кръстьо Раленков, Николай Милчев

режисьор Светла Тодорова
музикален ръководител Евгени Господинов

На 10 октомври от 18,30 във фоайето на театъра
преди рецитала, ще имате възможност да се срещнете лично
с Ники Комедвенска и Кръстьо Раленков
и да вземете автограф.

Няма нещо по-мило, по-лично и по-неизбежно от родината.
Родното ни място определя нашата съдба.
Не патетичните крясъци, а плачът на бебето. Ненагледната хубост под небето, което опознаваме всеки ден, а то не спира да ни изненадва. Любовта ни, безсилна, всемогъща, триумфираща или безнадеждна. Поривите ни, възторзите и отчаянията. Родината ни, единствена – като майката, като живота и като смъртта.
В този нежен, любовен музикално-поетичен спектакъл актьорите от ДТ „Гео Милев“, заедно с някои от талантливите възпитаници на НУМСИ „Христина Морфова“, ще представят поезията на Мая Ангелова, Ники Комедвенска, Яна Кременска, Кръстьо Раленков и Николай Милчев.
Ще чуете на живо и някои от най-любимите български песни.
Ще си припомним колко е красиво, как е сладко до отчаяние да си българин.

Мая Ангелова

***
Какво са очите ми без гледки
гласът без топлата окръжност на устата
ходилата без гъвкавите стави
видения довеяни от птичите рояци
които сме
сухите треви
нарастват в сълзи и думи
няма вятър – глас
речта е сух варовик
калциран ларинкс в иглолисти хрипове
с пера в трахеята ви викам
с кълбо от корени в корема ви зова
русалки нимфи блатни езерни смоли подкория
фосили бивни прешлени
палеолити в паметта
нима без песен може
в сърцето ни да се изпише
гравюра някоя с резец от струна…

Ники Комедвенска

СВОБОДЕН

Пристигна във квартала като цар –
през храстите, през локвите прецапа.
А всъщност, чистокръвен помияр
с мазоли на подбитите си лапи.

Отде се пръкна просто ей така?
Навсякъде надникна, горд и важен,
и много педантично препика
вратите чак до третите етажи.

А после из градинките вилня
и козината крастава си чеса.
Без капка срам и никаква вина.
Свободен като цар. Егати песа!

На сутринта, невинен по душа,
през три квартала кучките подгони.
Каквото смогна, всичко овърша
без подпис и във разрез със закона.

А след това – истерия и смрад.
Съседките чумосаха го трижди.
Къде така изчезна, гад със гад!
… Да знаеш само колко ти завиждам…

Яна Кременска

***
Това няма как да се разбере.
Колкото и светът да го срича.
Любовта е сигурно диво козле.
Божия милост. И…е ничия.

Катери се, скача от скат на скат.
Откъде толкова равновесие?
Сбъркан е от началото този свят.
Любовта е простичка и е лесна.

Стига да можеш да полетиш
я към върха, я към бездната…
Ти… защо и тази нощ пак не спиш?
Козлето ти ли внезапно изчезна?

Кръстьо Раленков

СТИХОТВОРЕНИЕ БЕЗ ЖЕНА

В това стихотворение жената липсва.
Жената е заминала завинаги.
И този мъж напразно дири истини
в безвкусно вино, в пресушени книги.

Това стихотворение не утолява жажда,
макар че си припомня устните й.
И този мъж с тъгата се сражава
по всичко случило се. И пропуснато.

В това стихотворение той е небръснат.
Отчаян. И по-мълчалив от камък.
Но точно в този миг отвън се звънва –
почти нечуто, като полъх кратък.

Тя е отвън и видимо е нервна.
Разплаква се, когато я прегръща…
И тръгва си това стихотворение,
докато двамата си влизат вкъщи.

Николай Милчев

ДУША

Вече можеш да ми вземеш душата с памук
и със същия този памук да я загърнеш.
Аз само за тебе си мисля и затова съм тук –
за да ми вземеш душата и да не ми я върнеш.

Вече можеш да ми кажеш, че съм твоя душа,
нищо, че не съм виждал как изглежда душата –
аз съм виждал как ти късаш в градината цветя
и колко са щастливи цветята.

И какво, че не съм цвете – няма начин да е така,
един мъж няма как да е цвете в градина.
Но ти ми вземи душата и ми стани душа
за колкото искаш години.