ХУДОЖНИКЪТ И НЕГОВИЯТ ТЕАТЪР

1982 – 1998

Директори: Любомир Цакев; Емил Иванов

Разказват

Режисьорите проф. Николина Георгиева, проф. Юлия Огнянова, проф. Славчо Маленов, Владимир Парушев, Злати Златев, Росица Миновска

Композиторът Петър Цанков

Актьорите Добрина Василева, Добрина Бунарджиева, Георги Монев, Анастасия Луканова, Здравко Калпакчиев – Зико, Вяра Калинкова, Стоян Ангелов, Надя Тошева, Мая Димитрова, Диана Цолевска, Христофор Недков, Иван Райков, Иван Матев

Тон–техниците Борис Енев, Диана Дурлова, Цветана Енева

Организаторът Таня Калчева

 Красимира Железарова Още когато пристигнахме в Стара Загора, Любо Цакев събра очите на всички. На времето по партийните празници всеки град се украсяваше с големите портрети на вождовете и въобще имаше празничност във всеки голям град. Съответната група на художниците прави конкурс и победителят поема поръчката да направи украсата на целия град. Ние отиваме на първи август, през септември месец се прави конкурс за седми ноември. И нашият човек такива проекти направи… При това той повечето от нещата ги изпълни собственоръчно. С много живот, едни деца с къдрици… ние така се гордеехме с него! Безкрайно кадърен човек, просто не мога да ви опиша колко талантлив. Като видяха какво е направил за празника Любо – зяпнаха – кой е тоз! Един изключително талантлив художник, в петицата на най-добрите куклени художници, на едно от най-първите места. Знам, че после му е било трудно като директор, защото летвата е била много висока. Но нещата, които правеха, продължиха да бъдат много добри.
Има още →

ЗЛАТНИЯТ ВЕК
1968 – 1982

Директор: Васил Апостолов

Разказват
Режисьорите проф. Атанас Илков, проф. Николина Георгиева, Владимир Парушев

Актьорите Добрина Василева, Добрина Бунарджиева, Георги Монев, Анастасия Луканова, Здравко Калпакчиев – Зико, Маргарита Апостолова, Ива Апостолова, Георги Георгиев – Гец, Вяра Калинкова, Надя Тошева, Мая Димитрова

Тон-техниците Красимира Железарова, Борис Енев, Диана Дурлова

Добрина Василева В историята на нашия театър най-големият връх беше по времето, когато директор беше Васил Апостолов.

Здравка Михайлова При Васил Апостолов театърът много бързо тръгна напред. Със страхотен хъс! Актьор човек, тя душата му е друга.

Проф. Николина Георгиева Васил Апостолов беше мой студент, в първия випуск „Актьорско майсторство за куклен театър” във ВИТИЗ. Той толкова много ми помагаше! Ние всички, цялата група преподавател и студенти – всички бяхме един борчески екип, който трябваше да защити правото да се открие и да я има тази специалност – защото тогава това беше само експеримент. Да се утвърди, да се легализира. И ако не бяха студентите, такива като него, това нямаше да стане. Той хвърчеше, търсеше ни зали в разни читалища, където да репетираме – само и само да върви работата. Още като студент, в академията, той помагаше да се реализира обучението – отдаден на куклите, и в същото време безкрайно амбициран да помогне.

Тогава всички му викахме Директора.

Просто имаше дарба. Тогава още нямаше специалност куклена режисура, но като един от най-добрите, като човек, който от всичко се интересува, той избра режисурата. Необходимо е да се вдадеш, да мислиш, да създадеш просто от нищото нещо, за да стане живот на сцената – а Васил имаше тези качества. Нямаше как да не стане режисьор или да не стане директор.

  Има още →

Анастасия Луканова Започнах да се уча на кукловодене, на особеностите на кукленото изкуство. Режисьор тогава беше Мария Янкова, от нея взех много. Но всичко е въпрос и на умение, и на сръчност, и на усещане за куклата.

Разни видове кукли има. Явайка, петрушка, механизирани кукли на пръчка – един куп кукли се създадоха, които в първите години изобщо ги нямаше. Това е въпрос на фантазия на ателието и на постановчика. С всяка нова кукла започваш отново. Имаше един афоризъм на Сашо Темелков – дадат ти една неготова кукла, репетираш, репетираш, и когато я оправят, тя започне да ти става тогава неудобна.

Всяка нова кукла с нова техника е ново изпитание и ново овладяване на техническата страна. Трудно ми беше и това наказателно състояние на двете ръце, вдигнати нагоре. Свиква се, но с годините това напрежение оказва влияние.

Добрина Василева Работила съм с всякакви кукли. Ние навремето направихме с руски режисьор „Альонушка”. Там водех много сложна кукла – главата е на пръчка и има механизми, които отварят очите, отварят устата, накланят главата. Отделно се водят ръцете… На същия принцип беше направена и мащехата на Снежанка. Сега като ме стегне дископатията, си казвам – ако сега играех още с тая мащеха, нямаше така да се схвана. Защото там ставаш, сядаш, клякаш… подаваш я на друг колега, друг ти подава следващата…

Георги Монев Най-хубаво е с петрушките. Другите са явайките. Но много е трудно сам да ги водиш – някой трябва да ти води ръцете. Помагаме си. Длъжен си да научиш текста на титуляра, за да знаеш кога да реагираш. „Приключение на тавана” пък се играе с ултравиолетови лампи. Ние целите сме облечени в черно, а куклите са на дръжки, също облечени в черно, и са цветни. И като вкараш куклите на светлината, децата виждат само тях. И те правят невероятни неща. Много красиво става. Всичко можеш да направиш. Да летиш, да се изправиш на глава, всичко. Тогава може и трима, и четирима души да я водят куклата. Съобразяваш се с титуляра, на когото е гласът.

Здравка Михайлова Ах, колко е хубав този миг, който е само твой, когато се изявяваш! Въпреки че е колективно изкуство, има един миг, в който си само ти. В Стара Загора съм се научила да работя в черна камера – малко артисти го могат това. Сцената е облечена в черно кадифе, и ти си в черно, само с едни малки прозорчета с черен тюл пред очите. Вижда се само куклата! Има актьори, които водят краката, втори води тялото, трети – ръцете, четвърти и пети отварят устата, очите…

Там няма мъже и жени. Ти не знаеш, като спрем изведнъж, какво сме виждали – всички сме оплетени ей така, аз съм застана зад някого, бръкнала съм отдолу под него, хванала съм щеките, знам той какво ще направи, абсолютен синхрон! Това друг не може да го направи, само актьор.
Има още →

Здравка Михайлова Кукленият театър – това е магия! Ти на това безжизнено нещо да му придадеш живот и всички деца да ти вярват и да са сигурни, че то говори… Невероятно е това изкуство. Кукленият артист може всичко – да играе, да води куклата, да пее, да танцува… Ние можехме всичко.

В театъра още от самото начало имахме страхотен ред. Дисциплина. Един час преди представление ти си там, репетираш от сутрин до вечер.

Добрина Василева Нямате си представа драматичните актьори и операта – как ни гледаха, как се грижеха за нас – все едно отглеждат свое дете! Идвали са да ни помагат. Петър Александър с такъв жар правеше това нещо, че не можеше да не ни запали. Георги Димитров – драматичен актьор, идваше да играе при нас. Колко пъти някой е болен – директорът, Петър Добчев, влизаше да го замести. Той беше висок човек, два метра – влизаше зад паравана, сгънат на два ката – да замести колега.

Денка Димова Много хубави хора имаше, много… Този кръг – драматичния театър, операта – бяхме близки. Макар че бяхме самодейци, ни приемаха много добре. Радваха ни се много. Викаха ни „куклите”.

– Накъде бе, кукли?

– На турнеееееееееееее!

Георги Монев В началото, 60-та година. Насядали сме на един открит пикап. Минаваме покрай пощата, часът е 7.30 сутринта, хората отиват на работа. Бина Бунарджиева седнала на края, краката й висят. Вижда я някаква нейна приятелка:

– Накъде бе, Бинче?

– На турнеее!

Пикапът отминава.

– В Хрищениииии!

Голямото турне – като отминеш гробищата, и влизаш в Хрищени. На турне! Какъв ентусиазъм…
Има още →

НАЧАЛОТО

1957 – 1966

Директор: Петър Добчев

Разказват

Актьорите Денка Димова, Добрина Василева, Добрина Бунарджиева, Георги Монев, Здравка Михайлова, Анастасия Луканова, Здравко Калпакчиев – Зико

Добрина Василева Ако не беше Петър Александров, кукления театър в Стара Загора сега можеше и да го няма. Към читалището имаше хор, и се създаде драматичен състав. Той все ни навиваше – дайте да създадем куклен театър, това е бъдещето – децата, толкова деца има, детски градини – има нужда градът. А, детски театър… то беше обидно един вид. Но той успя да убеди една част от нас, и започнахме да правим една пиеса – „Зайко всезнайко”, аз все мисля, че тя беше първата ни пиеса. После имаше конкурс, аз не се явих – аз бях завършила Икономическия техникум, работех като счетоводителка, точно когато беше конкурсът, ми бяха назначили да правя една ревизия – нямаше как. Но после ме взеха в състава, макар и без конкурс, защото ме бяха гледали и ми знаеха възможностите. Направихме „Мечо Турист”. Режисьор беше Петър Александров, участваха съпругата му Лидия Александрова, Бина Бунарджиева, Иван Димов – той пишеше и музиката… доста хора. Играехме в сегашната камерна зала на драматичния театър. То беше толкова примитивно. Прожектори нямахме, правехме ги от консервни кутии. Но с такъв ентусиазъм!

 Добрина Бунарджиева Когато се започна с кукления театър в Стара Загора, кмет беше Йордан Капсамунов. Той беше много деен. Тогава се направи езерото, и много други неща за града се направиха по негово настояване. В началото ние бяхме самодейци. Ходехме по празници, правехме програми. Аз бях в общината счетоводителка, но участвах и по представленията, много ме харесваха. Моите родители бяха учители, баща ми много ме учеше как да рецитирам, но като изляза на сцената – пак всичко си правех както аз искам, по мой начин.

Тогава, по настояване на кмета, обявиха конкурс за кукления театър, 57 година. Колегите ми дойдоха и ми викат – Бино, ти ще се явиш. Аз обаче бях решила, че няма да се явявам на този конкурс тогава. Имах други намерения, те обаче настояват, идват и ми носят – песничка, стихотворение, една приказка за две мечета. На изпита комисията беше грамадна – целият изпълком беше там, режисьорите на операта, на театъра, художници, много хора, които просто те стряскат. Аз като влязох – я изпей песничката, казват – аз не мога да започна. Обаче Иван Димов беше хор-майстор на хора на градския съвет, той ме успокои и ме препита на пианото. Мина този изпит и като излизах, един режисьор от Варна ми каза – Ти ще си първа! Тогава и Денка Димова приеха, и Лидия Александрова. В дружество „Вапцаров”, което е певческо, са били и Бина Василева, и Добчев, те така са решили, да се организира куклен театър.

На 15 септември 57 година ние основахме самодеен куклен театър. Трима мъже и три жени. После дойдоха и други. Имаше много, много кандидати.

С „Мечо Турист” започна всичко. Мечката дадоха на мене. Започнахме работа.

Аз работех в съвета, а вечер идвахме на репетиции. Александров репетираше и в драматичния театър и понякога е слагал репетиции и в десет часа вечерта, ние го чакахме и никога не се сърдехме, защото с много голямо желание правехме всичко.

Има още →

Здравейте!

Аз съм Светльо.

Аз съм кукла, която е момченце на 8 години. Освен това съм момче на 8, което е кукла на 25 години.

Родих се през 1982 в спектакъла „Меко казано”. Нарисува ме Любомир Цакев, създаде ме Емил Иванов, а живот ми вдъхна Наска Луканова. Васил Апостолов ни режисира.

Живея в Старозагорския куклен театър.

Аз съм артист.

Майка, татко, баба, и всичките ми чичовци и лели също са артисти.

Произхождам от благороден кукларски род, а сградата на „Гурко” 46 е нашият потомствен замък.

В него всекидневно стават чудеса, защото професията ни е такава.

Тук куклите и хората разказват приказки.

Настанете се удобно и чуйте приказката за Държавен куклен театър – Стара Загора.

______________________________

*

През 2007 година Държавен куклен театър Стара Загора стана на 50 години. Имах честта да запиша историята му и много искам да се знае, защото в нея участват големи хора. И чудесни кукли!
Ще я разказвам по малко, на части, ако има кой да чете. Само текст, без снимки и картинки. От театъра може би могат да предоставят екземпляри от книгата, не зная. Съставена е от интервюта с над 50 човека, работили в театъра – артисти, режисьори, композитори, осветители, художници, тон-техници, организатори…
Днес някой ме подсети за тази книга, тя не е просто история, тя е Любовен Роман.
М.Д.