Личен Маратон на четенето 2020

Направих маратон!
22 дни всеки ден по едно и също време четох на живо текстове, които обичам.
Беше ми много приятно и ще ми липсва, но свърши.
През това време се случиха и други неща, някои весели, други не, но следобедното четене ми подреждаше деня, мислих и планирах, сменях тениски, сменях стаи, картини и осветления, беше ми любимата игра.

Междувременно заедно с мен тичаха, гледайки, приятели от близо и далеч. Получих много окуражаващи и ободряващи съобщения, писъмца и видеа.
Вие сте чудесни ❤

Ето ги тук изредени четенките. Където не е написано име на автор или на преводач – аз съм била.
Беше хубаво, благодаря!

 

2 април, „Какво каза калинката” от Джулия Доналдсън

3 април, „Охлювът и китът” от Джулия Доналдсън

4 април, „Мишките отиват на опера”, поема

5 април, „Заекът и неговата мечта”, поема

6 април, „Зог” от Джулия Доналдсън

7 април, „Златен ден”

8 април, „Патилата на метлата” от Джулия Доналдсън

9 април, „Кучето детектив” от Джулия Доналдсън

10 април, „Грузулак” от Джулия Доналдсън, превод: Манол Пейков и Паулина Бенатова

11 април, „Седрик” от Туве Янсон, превод: Теодора Джебарова

12 април, приказки от Маргарит Минков

13 април, „Балада за Ромео и Жулиета” от Христо Фотев

14 април, „Съчко” от Джулия Доналдсън

15 април, „Къде е мама” от Джулия Доналдсън

16 април, „Капитан Ципура”, поема

17 април, „Щедрото дърво” от Шел Силвърстийн, превод: Александър Шурбанов

18 април, „На прощаване” от Христо Ботев

19 април, „Тавански спомен” от Валери Петров

20 април, откъси от „Тортила флет” от Джон Стайнбек, превод: Цветан Стоянов

21 април, „Разбойникът плъх” от Джулия Доналдсън

22 април, „Грозната петорка” от Джулия Доналдсън

23 април, „Писмото на мравката”, поема

Благодаря за пролетта (колекция)

 

***

Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –

като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.

Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах

и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…

 

*
Стихче, написано с крак

Имало е малко дъжд,
но като със гума
минал вятърът веднъж,
меко и безшумно,
сух е този тротоар,
леко влажен онзи,
и изпробват своя чар
плъзналите рози,
въздухът блести сребрист,
ароматна влага
вдишва всеки трепкащ лист,
светлината бяга
в лъснали от весел лак локви,
и на чисто
пролетта записва с крак
резедави мисли.

*
Тревата иска!

Тревата иска да расте
по свои вътрешни причини.
По песъчинките чете,
че скоро зимата ще мине,

и ето я, подава нос
и въздуха студен опитва,
и с тънък крак, зелен и бос,
изгнилите листа разритва.

и си расте, и си мълчи,
и под зелен мустак се смее,
и отдалече си личи,
че е заета да живее.

Има още