Мишки с намерение

Понеже не искам просто да стоя и да се правя, че нямам книга (ами важно е за мен, какво), реших да не робувам на обстоятелствата, а да направя символично представяне на „Книга за нас“ във фейсбук. Ето го събитието, ще може да се гледа от хора във и извън фб. https://www.facebook.com/events/485330182633613
Ще прочета някое стихотворение и ще благодаря, ще отговоря на някой въпрос, ако има.
Ама нали е премиера! Трябва да се откроява с нещо!
Мисля, ако някой иска да си купи книжка с автограф и ми пише по време на „премиерата“, да получи в добавка мишка от моите. Първите еди-колко си човека, според това колко играчки съм успяла да ушия до тогава; в момента са 6, но до 14 януари има още време.


Може ли без лъскавко?! (4)

Не може, разбира се!

Понеже светът е синхроничен, точно вчера един разговор с Елица ме подсети за Коледната сврака, а също и за вълшебния отговор на доктор Толев; после пък се появи повод за още картички.
Снощи имаше един момент, в който бях така плътно покрита с брокат, все едно инките са ме позлатили и всеки момент ще ме удавят в някое свещено езеро.
Но ми се размина засега.

Мария
Днес съм цялата в звездички –
прах от коледна украса.
Скоро ще изкупя всичкото
злато от пластмаса.

В мен криле разперва гордо,
харчейки, надвива мрака,
ненаситна по природа
Коледната Сврака.

ТТ
Аз съм също тази вечер
във пазарна мания.
И понеже имам вече
коледни желания,

купих две кила надежда
и усмивка купих,
ала тя, по недоглеждане,
падна и се счупи.

Коледни картички (3)

Това сигурно са предпоследните от тази реколта.
Почти цялата черна работа вече е свършена – надписах повечето пликове и налепих марките. Сега остана да избера коя картичка за кого е и да напиша пожеланията.
По същия начин, когато ушия много човечета, оставям лицата и усмивките за накрая. Днес например ще направя точно 12 усмивки.

Звездички и звънчета

Както си седях снощи, си викам – аз защо не направя някое и друго човеченце, за какво съм ги купила тези шарени звънчета, кога ще ги използвам, ако не сега.
Ама как се овъртолиха в тия кабели…

Чудовищенце за Елица

Уших го!
Ама много крака бе…
Уших го, защото бях си намислила да направя това още през септември, когато подготвяхме книжката за старозагорските първолачета.
Елица Сърбинова така нарисува чудовищенцето, че аз го видях и разбрах, че вече просто не е възможно да си го представя в друг образ.
Сега, аз не знам дали тя има нужда в своето домакинство от тоз предмет, но просто се чудя как да изразя своята радост, че се намерихме и ще правим книжки!

Дрескод : с елени

И аз имам пуловерче с елен, синьо е. Иво ме подтикна да си го купя в деня на премиерата на „Как спрях да крада“. Съвсем скоро ще излезе новата книга, пуловер мога да си поръчам онлайн… И премиера мога да направя пак така. Нещо ще направя.

Засега правя мишки, сезонът го изисква!