ЖП мишки

Железопътни са, защото започнах да ги шия във влака. Много ми хареса пътуването – ших, четох, спах, разговарях по телефона, гледах през прозореца, слушах музика. И в къщи щях да правя същото, така че в този влак бях като у дома си.
Днес ги завърших, седем, сбирщина от цветове. Където и да ги сложа, изглежда, все едно само минават, някой се зазяпва, друг си търси багажа, третият с четвъртия заговорничат, петият с издутите бузи май е чопнал нещо и дискретно го дъвче… Защо ли, защо ли.

Мартенички 2021

Трябва да се повдигне вече и този въпрос.
Предишните години нямах достатъчно ток за мартенички, но сега май ми се правят…
И понеже интересът ми към плетките на този етап е напълно платоничен, викам, дай да врътнем едни плетени мартеници. Лесно е, бързо става. Виждала съм някъде такива, пробвах – мога ги.
Подходящи са за момичета. Има време до Първи март, може да направя още. Прави ми се нещо мъничко.

„Любов“ и мишки, мишки и „Любов“

Библиотеките вече работят свободно с читатели и най-после върнах книгите, които бях взела още миналата година.
Избрах си нови, и най-красива между тях е „Любов“. Тя има удивителни илюстрации и кратки, докосващи текстове. Коректор е моята приятелка Русанка Одринска и се почувствах радостна, все едно не съм видяла само името й, а нея самата.
Едно-единствено нещо не ми хареса само – че буквите са съвсем тънки и светлосиви, с мъка се четат.
Наръсих няколко мишки наоколо.
Мишките са симпатични.