Морето през май

 

Бургас е десетият град, в който отидох с „Любовта идва“.
Това е пътуване без бързане, започна през декември и става все по-топло, по-разнежващо и светло. Отивам и не искам да си тръгна, искам да бъда пак, където съм била, да продължа разговора, да си долея чашата, да слушам, да гледам и да усещам без край.
Следобед на Шофьорския плаж.
Аз не знаех, че морето умее да бъде такова. Ярко синьо, защото небето се отразява в него, и зеленикаво, защото всичко е зелено тези дни. Аз не знаех.
В безкрайно изобилие от цветя. Не бях виждала това.
А вечерта… Няма да благодаря специално за поканата на Дима Стаматова, за да не я смущавам. 🙂 Видях си състудентките, видях си приятелите, и нови приятели си намерих.
Мисля, че стихотворенията изпълниха клуба, както музиката го прави обикновено. Научих, че „Абра-кадабра“ означавало „Речено-сторено“.
И че пак ще дойда в Бургас, защото много искам да бъда с вас.
Съвършен ден. Съвършен ден.

Кукли на празника

 

Днес реших да се наградя за празника и цял ден ших човечета. Отдавна не бях шила, ръцете ми се бяха затъжили. Междувременно получих добри вести точно когато им правех усмивките. После пък се оказа, че съм си забравила фотоапарата в София и се наложи да ги снимам с каквото дал Господ, но мисля, че усмихнатото си личи и така.
Честит празник!

🙂