Този концерт се готви от миналата година, и ето че този петък най-после ще се състои.
на 14 октомври от 18 часа в залата на РБ „Захарий Княжески“ с подкрепата на Община Стара Загора в рамките на Есенни литературни дни 2022 г.
СЕЗОНИ В МУЗИКА И СТИХ трио Дивертименто ще ни поведат на разходка през сезоните и вековете с музиката на Антонио Вивалди, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Александър Глазунов, Марин Големинов, Артур Пиацола, Робърт Шумен, Йохан Щраус. Стиховете са от мен. За фон ще се насладим на мултимедия, подготвена от ученици от НТБГ, с картините на деца от ателие „Прегърни ме“.
В събота от 11 часа ще бъде премиерата на пиесата „Захарни неволи“ в ДКТ Стара Загора!
автор и режисьор Янчо Иванов текст на песните Мария Донева сценография и кукли: Михаела Динева и Живко Кънев музика Пламен Петков актьорски състав: Биляна Райнова, Златина Караенева
РЕЗЮМЕ
Без сладко не искам и ден да живея! Как мога без сладко да оцелея?! За него си мисля. Какво да направя? Как мога за сладкото аз да забравя?! Животът ще бъде солен и горчив. Без сладко не мога да бъда щастлив.
Малкият Захари най-много от всичко обича да си похапва сладко, но неговите зъбки, мозък, корем и черен дроб не са щастливи от това. Малкото момче открива, че невинаги това, което обича най-много, е полезно за здравето му. С помощта на зеленчуците и плодовете разбира, че сладкишите могат да бъдат и опасни и за да расте силен и пълен с енергия, трябва да се храни здравословно.
Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката. И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!
Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък: „Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист „Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист „Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“ „Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист „Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина. Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици. Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами. Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста. През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.
Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно. Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:
Волнуется всё море, что справиться не сможет, что и весна уплыла, и лето медлит тоже,
что все поразъезжались, и вряд ли кто вернётся, что солнце остывает, спиною повернётся.
И слезы его мутны. Медузы обжигают. Красивые минуты на лодке уплывают.
И трётся смуглым носом. Обрывком флага машет. Ноль по шкале ресурсов, а, может, ниже даже.
Молчит, бурлит, качается на дне своей депрессии – лучистую улыбку пираты тащат весело.
Что делать? Как быть дальше? Век вековать придётся. А может утопиться? Но… Всё же обойдётся.
Благодаря!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.
През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за Пловдивската опера. Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България. След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова. Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал. „Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– През април си направих моя си ЛиченМаратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга. От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“. По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.
Здравейте пак! Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.
Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои на 25 септември, събота, от 11 преди обед на открито в кино „Кабана“ ВХОД СВОБОДЕН с подкрепата на Столична община
Ще участваме ние, както следва: солисти: Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх трио Дивертименто: Грациела Панайотова – цигулка София Радилова – виолончело Младен Тасков – пиано Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.
На 10 и на 11 септември от 19,30 часа в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)
театрална формация „Сенджу”
ще представи за нас премиерата на кукления спектакъл „ИССЪН БОШИ”
Режисура: Любомира Костова Ментор: Сенджу Такеда Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова Асистент сценограф: Виктория Андрекова Музика: Мария Михайлова Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов Стихове: Мария Донева Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД) Изработка на кимоно: Дора Сомова Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева –––––––––––––– Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.
Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че: „Целият свят е така подреден! Аз ти помагам – ти утре на мен!“ ***************************************** Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.
Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК, а аз ще добавя от себе си текста на една от песните. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега. На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“, но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤
И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.
Хиро
Ханако
Искам детето ми да е щастливо. Да е послушно, а не инатливо. Искам да бъде покорно и сладко, чисто облечено, сресано гладко.
Колко служители, колко учители, и възпитатели, и придружители! Как е възможно това да се случи? Писане, четене тя не научи!
Много е трудно да бъдеш баща!
Искам детето ми да е щастливо!
Хвърлям напразно пари за уроци!
Толкова опити – нищо не става!
Вечно сърдит ми е моят баща! Искал да уча! Аз не че не ща, само че туша не иска да слуша, капе, разлива се и лъкатуши.
Думите гонят се по редовете. Да нарисувам човек или цвете – мога. И искам. И знам. И обичам. А пък дори не успявам да сричам.
Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам. Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно! А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме. Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам. „Мишките отиват на опера“ солисти: Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх трио Дивертименто: Грациела Панайотова – цигулка София Радилова – виолончело Младен Тасков – пиано Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан режисьор – Роси Костова Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!
Нали от тях тръгна цялата история за мишките, които отиват на опера. Тази история се оказа дълга и с премеждия, със завои и интересни места като река. Първо избликна като поточе в планина, когато написах поемата преди кажи го, две години и половина. После доста се затлачи, защото си чака рисунките и пристъпва от крак на крак, и не отива, където я викат, и аз отказвам различни покани, но пък я рецитирам в книжарници, в училища, онлайн, на маса и всячески. И изведнъж! трио Дивертименто в лицето на Грациела Панайотова им даде на тези мишки нова посока. А тази посока сочи право към кино „Кабана“ пред НДК, където на 13 юни ще имаме концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“! Вход свободен, за деца и родители. За операта, за Кармен и за това, че операта е изкуство за всички. Както бях посърнала и скрита в себе си, без цел и вдъхновение, изведнъж животът започна да се завръща в мене. Ето, пак ми е появи желание да шия! То пък взех, че си порязах палеца, ама карай, ще се излекува. И тъй, ето три чифта мишки и моля, заповядайте на концерт-спектакъл с музика на живо, най-любимите арии, танц с кастанети и още изненади, даже аз не ги знам всичките.
Еми…., мия си ръцете, но коремните бацили все пак успяха, и сега … Ох. Ама поне се подсетих за песните от пиесата и си ги тананикам, бледа и героична като Жана Д’Арк.
Хайде, заемайте място във ложата!
Първият номер: бацили по кожата!
Лепкави, мърляви, кални и прашни,
ние настъпваме и сме безстрашни.
Като войници поставяме мини
в малките ранички и драскотини,
ние сме с терористични умения,
правим сърбежи, че и възпаления,
и предизвикваме гадни инфекции.
Нека човекът се мъчи с инжекции,
да се превива, останал без сили.
Ние сме славните кожни бацили!
Тъмно и топло. Какво е това?
Куркане чувам, усещам черва…
Чудя се днес накъде да поема?
Мили бацили, сега сме в корема!
Щом за бацилите стане той къща,
почва човекът така да повръща,
толкова лошо и гадно му става,
цял се поти, даже позеленява,
почват го болки и остри бодежи,
сякаш на обед е ял таралежи,
цял се превива, останал без сили.
Ние сме славни коремни бацили!
Кихане, кашляне, ох и подсмрък!
Щип по нослето! В оченцата брък!
Бебета, батковци, майки и баби,
всички са просто безпомощно слаби.
Щом ги докопаме, почва забава:
тръшват се болни и лошо им става.
Кихнат ли – в миг от носа им политаме,
и от човек на човек все си скитаме,
с хрема и кашлица ги заразяваме,
и завладяваме, и загрозяваме,
и им изпиваме всичките сили.
Ние сме славни, велики бацили!
Но за финал да припомним все пак!
Чуйте! Сапунът е нашият враг!
Да, аз съм пристрастна и се гордея с това.
Обективно е вдъхновяващо и замайващо от радост да видиш деца, които са отделили от личното си време, за да работят нещо незадължително, а по сърце и по желание; да познаваш учители, които създават нов свят, хора, отдадени на някакво изкуство, които го преживяват и споделят. Аз познавам такива хора, видях ги в Нова Загора, ръкоплясках им, смях се, а ми се ревеше, толкова е трогателно и хубаво.
А субективно ми хареса особено много, защото моята част от работата е свършена отдавна и сега просто трябваше да отида и празнувам.
А сега ще кача тук малко снимки от Нова Загора и от представлението, с което Театрално ателие „Мигчета“ с ръководител Станиела Хаджиева откри официално Осмия фестивал на ученическите театри „Арлекин“.
Днес бях на репетиция. Видях куклите. Чух песните.
О, песните!
Това се очертава да стане най-сладурската гнусничка пиеса, която съм гледала, на важна тема и с чудесни актьори зад мегаизразителните кукли.
„Банда Бацили“ Автор: Мария Донева, Янчо Иванов
Режисьор: Янчо Иванов
С участието на: Янчо Иванов, Биляна Райнова
Сценография: Живко Кънев
Музика: Пламен Петков
Много се смях, а работата е още в началото. Премиерата е планирана за 7 април.
Щракнах няколко снимки, макар на много ранен етап от репетициите, имаше какво да се види. Ще има и за слушане, и за пляскане в такт, и за тананикане.
Аз съм позабравила стиховете и се смях и на тях.
Новото ми най-любимо е: Спи спокойно, спи до късно, нани-на, детенце мръсно.
Аааа, ето го точно както е в пиесата:
Нани-на, детенце мръсно! Спи спокойно! Спи до късно! И по гръб, и на обратно! Спи дълбоко и приятно! Ще получиш изненада, точно както ти се пада: чудни болки във корема, кашлица и сочна хрема!
Сочна хрема, моля ви се!
Хайде, чакаме премиерата, и да си миете ръцете, ей!
Задава се! Задава се!
Нова детска куклена пиеска се задава!
Аз съм най-големият почитател на Държавен куклен театър – Стара Загора, и представяте ли си какво нещо е за мене – да участвам в техен спектакъл!
Пиесата ще се казва „Банда Бацили“, ще има много музика и песни, и приключения, и кукли! Янчо Иванов ме покани да напиша стиховете. Работата се пече, тази зима ще има премиера. Ех…
Таня Калчева ми каза, че може да се похваля още „на зелено“ и да сложа в блога малко текст.
Значи, това е моментът, когато момиченцето Ани насън се е превърналo в малко бацилче и отива в училището за бацили. Това е първият урок:
Никой не знае как се появили древните, първи в света, пра-бацили. Много по-стари са те от човека, много по-умни и силни! Да! Нека!
Още в прастарите тайни папируси има рисунки с бацили и вируси. Има камшичести, има бастунести, с точки, с опашки и разни кратунести.
Дребни били те и лесно се криели. Древните хора храната не миели, пиели мътна и блатна вода, ходели мръсни – такъв бил реда,
вечно стояли със мазна коса, бършели си със ръкави носа. Чак се вълнувам, бацилчета! Зная – че на земята за нас бил е Рая!
Но ще ви кажа, да знаете вие – често налага ни се да се крием, да се стаяваме, да се скатаваме и от измиване да се спасяваме.
Хората се изхитриха така, мият се често, ръце и крака, ползват наред шампоани, сапуни, вече направиха ни на маймуни,
и затова всеки честен бацил, за да не бъде злочест и унил, има за цел благородна, висока да си научи перфектно урока.
Казвам ви, за да чакаме заедно:
В театър „Възраждане“ от вчера започнаха репетициите на нова-новеничка куклена пиеса за деца: „Въздушната принцеса“.
Интересно ми е как ще стане, защото приказката е много хубава, хората от екипа, които познавам, са талантливи, а също и защото написах думите на песничките и
знаете как е. Човек влага душата си в някои работи и завинаги е свързан с тях.
Премиерата ще бъде вероятно през януари.
А пък аз тук ще сложа един текст, който артиса, но все пак подсказва нещо.
Представете си: Крал и Кралица, Принцесата е омагьосана (или е в пубертета)
Къде ли сме сбъркали? Как ни се случи?
Принцесата нищо добро не научи.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.
Дете ни е. Грижим се. Пример й даваме.
Съветваме, учим и я възпитаваме.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.
Не мисли. Не слуша. За нищо не пита.
Скучае, ругае, фучи и излита.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.
Какво се обърка в дома ни? Детето
не чувства и капчица милост в сърцето.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.
Мария Донева 