Когато животът подражава на изкуството…

 

 

Еми…., мия си ръцете, но коремните бацили все пак успяха, и сега … Ох. Ама поне се подсетих за песните от пиесата и си ги тананикам, бледа и героична като Жана Д’Арк.

Хайде, заемайте място във ложата!
Първият номер: бацили по кожата!
Лепкави, мърляви, кални и прашни,
ние настъпваме и сме безстрашни.
Като войници поставяме мини
в малките ранички и драскотини,
ние сме с терористични умения,
правим сърбежи, че и възпаления,
и предизвикваме гадни инфекции.
Нека човекът се мъчи с инжекции,
да се превива, останал без сили.
Ние сме славните кожни бацили!

Тъмно и топло. Какво е това?
Куркане чувам, усещам черва…
Чудя се днес накъде да поема?
Мили бацили, сега сме в корема!
Щом за бацилите стане той къща,
почва човекът така да повръща,
толкова лошо и гадно му става,
цял се поти, даже позеленява,
почват го болки и остри бодежи,
сякаш на обед е ял таралежи,
цял се превива, останал без сили.
Ние сме славни коремни бацили!

Кихане, кашляне, ох и подсмрък!
Щип по нослето! В оченцата брък!
Бебета, батковци, майки и баби,
всички са просто безпомощно слаби.
Щом ги докопаме, почва забава:
тръшват се болни и лошо им става.
Кихнат ли – в миг от носа им политаме,
и от човек на човек все си скитаме,
с хрема и кашлица ги заразяваме,
и завладяваме, и загрозяваме,
и им изпиваме всичките сили.
Ние сме славни, велики бацили!

Но за финал да припомним все пак!
Чуйте! Сапунът е нашият враг!

Ох.

 

„Бабата бандит“ в Нова Загора

Картинка

 

Да, аз съм пристрастна и се гордея с това.
Обективно е вдъхновяващо и замайващо от радост да видиш деца, които са отделили от личното си време, за да работят нещо незадължително, а по сърце и по желание; да познаваш учители, които създават нов свят, хора, отдадени на някакво изкуство, които го преживяват и споделят. Аз познавам такива хора, видях ги в Нова Загора, ръкоплясках им, смях се, а ми се ревеше, толкова е трогателно и хубаво.
А субективно ми хареса особено много, защото моята част от работата е свършена отдавна и сега просто трябваше да отида и празнувам.
А сега ще кача тук малко снимки от Нова Загора и от представлението, с което Театрално ателие „Мигчета“  с ръководител Станиела Хаджиева откри официално Осмия фестивал на ученическите театри „Арлекин“.

Благодаря ❤

Ако си щастлив, се усмихваш и ето, усещаш, че леко ти е на сърцето.

Песента на принцесата 🙂

Това е отдавна известно на всеки:
най-нежните чувства са светли и леки.
Ако си щастлив, се усмихваш и ето:
усещаш, че леко ти е на сърцето.

Когато направиш беля или грешка,
отронваш въздишка, която е тежка.
Когато надрънкаш безсрамни лъжи,
усещаш, нали – съвестта ти тежи.

Нещастните имат нелека съдба,
нещастните борят се в тежка борба.
Аз нямам си грижи. Беди ли? Къде са?
Щастлива съм! Лека! Въздушна принцеса!

Аз просто съм пример за цялата нация!
Да, мене не ме лови грам гравитация.
Аз нямам тревоги. Не чувствам съмнение.
Безкрайно е ведрото ми настроение.

За мен, който страда, е странен и смешен.
По цял ден летя и си късам череши.
Отхапвам си ябълка право от клона.
На мен не ми пука какъв е закона.

„Банда Бацили“, очакване

Картинка

 

Днес бях на репетиция. Видях куклите. Чух песните.
О, песните!
Това се очертава да стане най-сладурската гнусничка пиеса, която съм гледала, на важна тема и с чудесни актьори зад мегаизразителните кукли.

„Банда Бацили“
Автор: Мария Донева, Янчо Иванов
Режисьор: Янчо Иванов
С участието на: Янчо Иванов, Биляна Райнова
Сценография: Живко Кънев
Музика: Пламен Петков

 

Много се смях, а работата е още в началото. Премиерата е планирана за 7 април.
Щракнах няколко снимки, макар на много ранен етап от репетициите, имаше какво да се види. Ще има и за слушане, и за пляскане в такт, и за тананикане.
Аз съм позабравила стиховете и се смях и на тях.
Новото ми най-любимо е:
Спи спокойно, спи до късно, нани-на, детенце мръсно.
Аааа, ето го точно както е в пиесата:

Нани-на, детенце мръсно!
Спи спокойно! Спи до късно!
И по гръб, и на обратно!
Спи дълбоко и приятно!
Ще получиш изненада,
точно както ти се пада:
чудни болки във корема,
кашлица и сочна хрема!

Сочна хрема, моля ви се!
Хайде, чакаме премиерата, и да си миете ръцете, ей!

„Въздушната принцеса“

Картинка

Ужасно е скучно да бъда послушна.
Нали съм принцеса! Нали съм въздушна!
Дали ме харесвате? Хич не ви питам!
Когато поискам, в небето отлитам.

Така си живея, щастлива и волна.
От себе си аз съм напълно доволна.
Не можете вие на мен да се месите!
Каквото им хрумне си правят принцесите.

 

Премиера – на 23 февруари!

Банда Бацили

 

Задава се! Задава се!
Нова детска куклена пиеска се задава!
Аз съм най-големият почитател на Държавен куклен театър – Стара Загора, и представяте ли си какво нещо е за мене – да участвам в техен спектакъл!

Пиесата ще се казва „Банда Бацили“, ще има много музика и песни, и приключения, и кукли! Янчо Иванов ме покани да напиша стиховете. Работата се пече, тази зима ще има премиера. Ех…

Таня Калчева ми каза, че може да се похваля още „на зелено“ и да сложа в блога малко текст.
Значи, това е моментът, когато момиченцето Ани насън се е превърналo в малко бацилче и отива в училището за бацили. Това е първият урок:

 

Никой не знае как се появили
древните, първи в света, пра-бацили.
Много по-стари са те от човека,
много по-умни и силни! Да! Нека!

Още в прастарите тайни папируси
има рисунки с бацили и вируси.
Има камшичести, има бастунести,
с точки, с опашки и разни кратунести.

Дребни били те и лесно се криели.
Древните хора храната не миели,
пиели мътна и блатна вода,
ходели мръсни – такъв бил реда,

вечно стояли със мазна коса,
бършели си със ръкави носа.
Чак се вълнувам, бацилчета! Зная –
че на земята за нас бил е Рая!

Но ще ви кажа, да знаете вие –
често налага ни се да се крием,
да се стаяваме, да се скатаваме
и от измиване да се спасяваме.

Хората се изхитриха така,
мият се често, ръце и крака,
ползват наред шампоани, сапуни,
вече направиха ни на маймуни,

и затова всеки честен бацил,
за да не бъде злочест и унил,
има за цел благородна, висока
да си научи перфектно урока.

 

Въздушната принцеса, очакване

 

Казвам ви, за да чакаме заедно:
В театър „Възраждане“ от вчера започнаха репетициите на нова-новеничка куклена пиеса за деца: „Въздушната принцеса“.
Интересно ми е как ще стане, защото приказката е много хубава, хората от екипа, които познавам, са талантливи, а също и защото написах думите на песничките и
знаете как е. Човек влага душата си в някои работи и завинаги е свързан с тях.

Премиерата ще бъде вероятно през януари.
А пък аз тук ще сложа един текст, който артиса, но все пак подсказва нещо.
Представете си: Крал и Кралица, Принцесата е омагьосана (или е в пубертета)

Къде ли сме сбъркали? Как ни се случи?
Принцесата нищо добро не научи.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Дете ни е. Грижим се. Пример й даваме.
Съветваме, учим и я възпитаваме.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Не мисли. Не слуша. За нищо не пита.
Скучае, ругае, фучи и излита.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Какво се обърка в дома ни? Детето
не чувства и капчица милост в сърцето.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Актьори пред премиера

Петък е големият ден.
Остават още три репетиции, и после ще се покажем в целия си блясък, гримирани, костюмирани и приказно вълшебни.
В петък, на 15.XII от 17,30, ще си чакаме публиката в „Захарий Княжески“

.

Театрална премиера: „Патилата на метлата“

 

Урааа! Наближава премиерата!
Репетираме от септември, знаем си думите, гласим си костюмите, декорите ни са почти готови също, остават последни дни до представлението, а то ще бъде
на 15 декември от 17,30 в РБ“Захарий Княжески“!
А Нейко Генчев току що ни направи плакат, и флаери, да летят и да канят публика.

 

Песен на гвардейците на Кардинала

 

Законно или разрез със закона,
щом имаш заповед я изпълни.
Началникът ни каза от амвона,
че лично в рая ще ни уреди.

Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства
той за нас в самия ад.

В закона са оставени вратички.
Гвардеецът е тук, за да блюсти.
Редът се спазва винаги от всички!
(Освен от този, който ни плати.)

Едно високопреосвещенство
ни обещава райското блаженство.
Ако от рая рекат: Назад!
ще ходатайства,
ще ходатайства,
ще ходатайства

той за нас в самия ад.

 

Най-лесните кукли за пръсти

 

В скоро време ще дойдат една група малчугани да ги забавлявам и като си помислих, ето какво измислих.
Ще си съчиняваме истории, но за да участват непосредствено всички деца, реших да си направим куклено театърче с кукли за пръсти. Така героите ще се виждат и ще си общуват, ще могат да се намесват в действието и да се разхождат от приказка в приказка.
Направих 20-30 примерни герои, само не съм ги залепила, за да не се смачкат преди да са влезли в употреба. Те, децата, и сами ще могат да си нарисуват, каквото им хрумне. Не знам по-лесно от това.
Спомних си, че на Панаира на книгата тази зима издателство Точица така представи „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“. 
Добрият пример трябва да се следва!

От къде идват песните

Има една книга на Том Робинс, „Б като Бира“. Там той обяснява какви са съставките и по каква технология се обработват, за да се получи пиво. Последната съставка е магия – тя прави бирата нещо повече от газирана алкохолна напитка, дава й вълшебни сили и благодарение на тях хората, които я пият, се променят.

Така че бирата е нещо като фразеологизъм – готовата напитка е нещо повече от сбора от съставките, както смисълът на отделните думи в един фразеологозъм е различен от смисъла на цялото.

Ами то… кое не е така?

Знаете от къде идват бебетата (да не обяснявам всичко от начало), но бебетата са нещо повече от сбор от клетки. Ако имате дете, я кажете, имали ли сте мигове, в които сте го наблюдавали, особено като бебенце, с недоумение как така до вчера то не е съществувало, а вече го има, вече Е.

И песента е нещо повече от мелодия и думи.
До вчера си я тананика някой, събира две думи с две ноти…
А после – песен. Истинска. Съществува. Като я чуеш, да ти се прииска да се смееш, да се влюбиш, да си щастлив. То половината работа на щастието е да го поискаш.

 

Премиерата ще бъде на 29 юни, на Летния театър във Варна!

 

Констанс

 

Коне, победи, битки и дуели.
Безсмъртно млади. Безразсъдно смели.
Приемахме съдбата със небрежност.
Изгаряхме до край във миг на нежност.

А срещата ни е била съдбовна.
Единствена – минутата любовна.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…

Гаскония, Париж, честта, мечтите…
На кръв сме щедри, скъпи на сълзите.
Убивах, но смъртта не забелязвах.
Преследвах, отмъщавах и наказвах.

Сега смъртта над мене се стоварва.
Тя мъртва е! – видях, но пак не вярвам.
Отиде си! Къде си? С теб вземи ме!
Остана само нежното ти име.
Само име…

Констанция…

„Тримата мускетари“ на Летния театър във Варна

 

Чудесата не свършват, чудесата просто нямат край.
На 29 юни на Летния театър Варненската опера ще има премиера: „Тримата мускетари“, мюзикъл от Максим Дунаевски, либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа Александър Дюма-баща.
Ти пък за какво се радваш, ще ме попита драгият читател.
Радвам се, радвам се, място не си намирам от радост, защото ще участвам!
Преведох песните на български. Знаете ги – „Пора-пора-порадуемся на своём векууу“.
Да, тази, и още 16. Те са чудесни – интересни, разнообразни, разкриват характери и отношения и придвижват действието напред, радост за сърцето и тренировка за ума ми беше да се вглъбя в тях.
Този проект тлееше и припламваше във времето, а ето, че съвсем скоро ще се осъществи.
Шарен живот, хубав живот мой любим!

Не мога да се стърпя и ще сложа тук една от любимите ми (значи просто една от седемнадесетте). Пробвайте да си потананикате заедно с кралицата и херцога, само че на български. Ох, чудни са, особено той с този английски акцент :))))))))

Песня Бекингэма и королевы Анны

– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Така ще стигнем до война със вас за любовта.
Потрябва ли, аз сила ще покажа.
Аз знам, че политиката решава с лекота

сърдечните дела,
сърдечните дела,
сърдечните дела, които кажа.

­– Ах, този свят е против нас – и хора, и пространства.
И снощи ви сънувах пак в гърдите със кама.
– Аз имам сила и любов, и твърдо постоянство.
– Ах, пак ще съм сама, милорд, нещастна и сама.

Аз мисля само за любов, за сънищата – ти.
Щом искаш кръв – войната май е близко.
Британската флотилия насам ще полети,
насам ще полети,
насам ще полети,
за да получа аз каквото искам.

­– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Правя, струвам, и накрая какво – пак съм щастлива. Благодаря!

 

Ния

 

В Пътуващите книги на Стара Загора ще поставят куклено театърче по „Наръчник за мечтатели“.
Помолиха ме да ушия кукли за децата, а аз обещах да опитам. Ето я Ния. Ако така са си я представяли, ще направя и Ради, и пумата 🙂