Когато животът подражава на изкуството…

 

 

Еми…., мия си ръцете, но коремните бацили все пак успяха, и сега … Ох. Ама поне се подсетих за песните от пиесата и си ги тананикам, бледа и героична като Жана Д’Арк.

Хайде, заемайте място във ложата!
Първият номер: бацили по кожата!
Лепкави, мърляви, кални и прашни,
ние настъпваме и сме безстрашни.
Като войници поставяме мини
в малките ранички и драскотини,
ние сме с терористични умения,
правим сърбежи, че и възпаления,
и предизвикваме гадни инфекции.
Нека човекът се мъчи с инжекции,
да се превива, останал без сили.
Ние сме славните кожни бацили!

Тъмно и топло. Какво е това?
Куркане чувам, усещам черва…
Чудя се днес накъде да поема?
Мили бацили, сега сме в корема!
Щом за бацилите стане той къща,
почва човекът така да повръща,
толкова лошо и гадно му става,
цял се поти, даже позеленява,
почват го болки и остри бодежи,
сякаш на обед е ял таралежи,
цял се превива, останал без сили.
Ние сме славни коремни бацили!

Кихане, кашляне, ох и подсмрък!
Щип по нослето! В оченцата брък!
Бебета, батковци, майки и баби,
всички са просто безпомощно слаби.
Щом ги докопаме, почва забава:
тръшват се болни и лошо им става.
Кихнат ли – в миг от носа им политаме,
и от човек на човек все си скитаме,
с хрема и кашлица ги заразяваме,
и завладяваме, и загрозяваме,
и им изпиваме всичките сили.
Ние сме славни, велики бацили!

Но за финал да припомним все пак!
Чуйте! Сапунът е нашият враг!

Ох.

 

„Бабата бандит“ в Нова Загора

Картинка

 

Да, аз съм пристрастна и се гордея с това.
Обективно е вдъхновяващо и замайващо от радост да видиш деца, които са отделили от личното си време, за да работят нещо незадължително, а по сърце и по желание; да познаваш учители, които създават нов свят, хора, отдадени на някакво изкуство, които го преживяват и споделят. Аз познавам такива хора, видях ги в Нова Загора, ръкоплясках им, смях се, а ми се ревеше, толкова е трогателно и хубаво.
А субективно ми хареса особено много, защото моята част от работата е свършена отдавна и сега просто трябваше да отида и празнувам.
А сега ще кача тук малко снимки от Нова Загора и от представлението, с което Театрално ателие „Мигчета“  с ръководител Станиела Хаджиева откри официално Осмия фестивал на ученическите театри „Арлекин“.

Благодаря ❤

Ако си щастлив, се усмихваш и ето, усещаш, че леко ти е на сърцето.

Песента на принцесата 🙂

Това е отдавна известно на всеки:
най-нежните чувства са светли и леки.
Ако си щастлив, се усмихваш и ето:
усещаш, че леко ти е на сърцето.

Когато направиш беля или грешка,
отронваш въздишка, която е тежка.
Когато надрънкаш безсрамни лъжи,
усещаш, нали – съвестта ти тежи.

Нещастните имат нелека съдба,
нещастните борят се в тежка борба.
Аз нямам си грижи. Беди ли? Къде са?
Щастлива съм! Лека! Въздушна принцеса!

Аз просто съм пример за цялата нация!
Да, мене не ме лови грам гравитация.
Аз нямам тревоги. Не чувствам съмнение.
Безкрайно е ведрото ми настроение.

За мен, който страда, е странен и смешен.
По цял ден летя и си късам череши.
Отхапвам си ябълка право от клона.
На мен не ми пука какъв е закона.

„Банда Бацили“, очакване

Картинка

 

Днес бях на репетиция. Видях куклите. Чух песните.
О, песните!
Това се очертава да стане най-сладурската гнусничка пиеса, която съм гледала, на важна тема и с чудесни актьори зад мегаизразителните кукли.

„Банда Бацили“
Автор: Мария Донева, Янчо Иванов
Режисьор: Янчо Иванов
С участието на: Янчо Иванов, Биляна Райнова
Сценография: Живко Кънев
Музика: Пламен Петков

 

Много се смях, а работата е още в началото. Премиерата е планирана за 7 април.
Щракнах няколко снимки, макар на много ранен етап от репетициите, имаше какво да се види. Ще има и за слушане, и за пляскане в такт, и за тананикане.
Аз съм позабравила стиховете и се смях и на тях.
Новото ми най-любимо е:
Спи спокойно, спи до късно, нани-на, детенце мръсно.
Аааа, ето го точно както е в пиесата:

Нани-на, детенце мръсно!
Спи спокойно! Спи до късно!
И по гръб, и на обратно!
Спи дълбоко и приятно!
Ще получиш изненада,
точно както ти се пада:
чудни болки във корема,
кашлица и сочна хрема!

Сочна хрема, моля ви се!
Хайде, чакаме премиерата, и да си миете ръцете, ей!

„Въздушната принцеса“

Картинка

Ужасно е скучно да бъда послушна.
Нали съм принцеса! Нали съм въздушна!
Дали ме харесвате? Хич не ви питам!
Когато поискам, в небето отлитам.

Така си живея, щастлива и волна.
От себе си аз съм напълно доволна.
Не можете вие на мен да се месите!
Каквото им хрумне си правят принцесите.

 

Премиера – на 23 февруари!

Банда Бацили

 

Задава се! Задава се!
Нова детска куклена пиеска се задава!
Аз съм най-големият почитател на Държавен куклен театър – Стара Загора, и представяте ли си какво нещо е за мене – да участвам в техен спектакъл!

Пиесата ще се казва „Банда Бацили“, ще има много музика и песни, и приключения, и кукли! Янчо Иванов ме покани да напиша стиховете. Работата се пече, тази зима ще има премиера. Ех…

Таня Калчева ми каза, че може да се похваля още „на зелено“ и да сложа в блога малко текст.
Значи, това е моментът, когато момиченцето Ани насън се е превърналo в малко бацилче и отива в училището за бацили. Това е първият урок:

 

Никой не знае как се появили
древните, първи в света, пра-бацили.
Много по-стари са те от човека,
много по-умни и силни! Да! Нека!

Още в прастарите тайни папируси
има рисунки с бацили и вируси.
Има камшичести, има бастунести,
с точки, с опашки и разни кратунести.

Дребни били те и лесно се криели.
Древните хора храната не миели,
пиели мътна и блатна вода,
ходели мръсни – такъв бил реда,

вечно стояли със мазна коса,
бършели си със ръкави носа.
Чак се вълнувам, бацилчета! Зная –
че на земята за нас бил е Рая!

Но ще ви кажа, да знаете вие –
често налага ни се да се крием,
да се стаяваме, да се скатаваме
и от измиване да се спасяваме.

Хората се изхитриха така,
мият се често, ръце и крака,
ползват наред шампоани, сапуни,
вече направиха ни на маймуни,

и затова всеки честен бацил,
за да не бъде злочест и унил,
има за цел благородна, висока
да си научи перфектно урока.

 

Въздушната принцеса, очакване

 

Казвам ви, за да чакаме заедно:
В театър „Възраждане“ от вчера започнаха репетициите на нова-новеничка куклена пиеса за деца: „Въздушната принцеса“.
Интересно ми е как ще стане, защото приказката е много хубава, хората от екипа, които познавам, са талантливи, а също и защото написах думите на песничките и
знаете как е. Човек влага душата си в някои работи и завинаги е свързан с тях.

Премиерата ще бъде вероятно през януари.
А пък аз тук ще сложа един текст, който артиса, но все пак подсказва нещо.
Представете си: Крал и Кралица, Принцесата е омагьосана (или е в пубертета)

Къде ли сме сбъркали? Как ни се случи?
Принцесата нищо добро не научи.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Дете ни е. Грижим се. Пример й даваме.
Съветваме, учим и я възпитаваме.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Не мисли. Не слуша. За нищо не пита.
Скучае, ругае, фучи и излита.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.

Какво се обърка в дома ни? Детето
не чувства и капчица милост в сърцето.
От лоша по-лоша тя всеки ден става,
но си я обичаме даже такава.