Ния

 

В Пътуващите книги на Стара Загора ще поставят куклено театърче по „Наръчник за мечтатели“.
Помолиха ме да ушия кукли за децата, а аз обещах да опитам. Ето я Ния. Ако така са си я представяли, ще направя и Ради, и пумата 🙂

Театрално ателие „Мигчета“

 

Преди малко се върнах от Нова Загора. Там в сряда вечерта гледах постановката на Станиела Хаджиева и ТА „Мигчета“ „Принцесата и граховото зърно“.
Написах тази пиеса, а Станиела страхотно я е доразвила, за да има роли за повече деца, а също и защото така е много по-хубаво. Ако някога дам пиесата някъде да я играят, ще предложа този разширен вариант. Много ми хареса!
Да знаете колко беше приказно и празнично. Всичко беше обмислено, пипнато с ръка, вдъхновено и красиво. 
Направих куп снимки, 99% от тях не са на фокус, и пак са ми ненагледни. Сигурно от Нова Загора ще ми изпратят хубави снимки, но не мога да чакам, ще споделя моите, сърцето ми прелива от радост и обич. 
Искам винаги да се познаваме и винаги да сме приятели, и да се видим пак.
Прелестни грахчета! 🙂

Покана за коктейл от грах и смях!

Мили ми, и тази седмица ще бъде необикновена за мен, защото ще ми се сбъдне още една мечта: в сряда ще бъде премиерата на пиесата, която най-много си обичам.
Ще ви препредам поканата на режисьора, Станиела Хаджиева.
Честит ден на театъра!  ❤

Нещо като покана 🙂

На света напоследък му липсват приказки. Не, не, не че той е станал безприказен, напротив – той си е съвсем приказнопрекрасен – с това синьо небе и хрупкава зеленина, пъстри поля и градини, чуруликащи пернати, щедро на светлина и топли прегръдки слънце, щурав вятър и всички там още природни красоти… Ама ние, човеците… Нашите лични приказки нещо ги обви гъста, на места непрогледна даже, лепкава и много студена мъгла…
Обаче, всички знаем, че мъглата се вдига и под нея се разкрива такава пъстра и искряща от радост красота…
Сякаш си измил прашасалите прозорци на дома и си погледнал навън през чистото стъкло. А там се настанила една пролет с всичките й пролетни благини и глезотии, размяукали се едни котки, влюбени до ушите, разбръмчали се едни разнокалибрени живинки…
И те изпълват едни шарени думи, дето се застъпват по петите, всяка иска да излезе преди другата, и едни мисли
– припрени, и едни чувства засмени… Така де. И ти олеква. Поемаш си дълбоко въздух и се надуваш като „балонче хвърковато, червено като мак“…

Та, да си дойда на темата. 😉
Ние от ТА “Мигчета“ при СУ “Христо Ботев“ и тази година сме решили да не изменим на своята мисия да разказваме приказки. Този път ще ви зарадваме с „Принцесата и граховото зърно“ от добрата вълшебница Мария Донева. Красивата история за търсенето на истинската любов е като витаминозен и много свеж коктейл от грах и смях.
Ако наминете в театър „М. Балкански“ на 29 март,
 сряда, от 18 часа, ще присъствате и на откриването на Шестия ученически театрален фестивал „Арлекин“, и на нашето представление.
Заповядайте! 

 

За психичното здраве и дълголетието (на драконите)

Участват:

Дракон
Оръженосец

Принцеси

Рицар

Данъчен инспектор

І ПРИНЦЕСА (излиза на сцената) Дами и господа, посрещнете днешния лектор  – единственият оцелял дракон, на рекордните 903 години, който ще ви даде някои полезни съвети.

Оръженосецът въвежда Дракона, който върви и се подпира на един стол, използва го за проходилка, после принцесите обръщат стола като трибуна. Драконът застава зад трибуната. Принцесите са край него в пози като асистентки на фокусник.

ДРАКОНЪТ (към публиката) Дойдохте ли! Дойдохте. Как няма да дойдете, като ще ви чета лекция за психичното здраве и дълголетието. Много може да се научи от мене. Един съм аз!

ІІ ПРИНЦЕСА Няма в историята друг дракон, доживял до дълбока старост.

ІІІ ПРИНЦЕСА Ето го! Ужасът на рицарите! Кошмарът на пенсионната система!

І ПРИНЦЕСА На драконите е присъщо да живеят героично. Жени и вино! Злато! Въздушни боеве!

ПРИНЦЕСИТЕ ЗАЕДНО Славно е да си дракон! (въздишат)

ДРАКОНЪТ Поне така разправяха едно време. И знаете ли какво стана? Тези, които го разправяха, загинаха най-млади. Кой падна с отсечена глава, кой от преяждане и препиване.. кого го довършиха принцесите… И ето, днес сме се събрали в тази не чак толкова удобна зала… Тука става течение! Момиче, тичай да затвориш вратата, че взе да ме върти рамото. Мерси. (сяда на стола) От сто и двайсет години ме боли това рамо, плексит ли е, какво е – молив не мога да вдигна. Някой трябва да стои до мене с молива и да записва всяка моя дума… Да записва! Защото аз взех да забравям. Ей, момче! Оръженосеца, къде си бе? Идвай бързо, да не ти скъсам ушите!

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ Викаш ли ме?

ДРАКОНЪТ Викам те я! Да вземеш един… един лист хартия…

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ И после?

ДРАКОНЪТ (не може да си спомни) И после… в този лист хартия… да вземеш да ми загънеш няколко топли кебапчета и да ми ги донесеш тука, че нещо взех да прегладнявам…

ОРЪЖЕНОСЕЦЪТ Ама докторът каза, че не трябва да ядеш свинско.

ДРАКОНЪТ Тогава искам принцеса!

І ПРИНЦЕСА Пак ли?!

ІІ ПРИНЦЕСА Нали обеща!

ІІІ ПРИНЦЕСА Пък и ние вече сме доста жилавки…

ДРАКОНЪТ Принцесата да бъде с кашкавал! Тичай!

Има още

Пепеляшка


Действащи лица:
Дядо Коледа
Джудже

Пепеляшка
Сестра на Пепеляшка 
Мащеха
Баща
Служителка в брачна агенция
Деловодителка
Казанова
Разносвач на пица

Дядо Коледа и едно длъгнесто Джудже седят край камината и преглеждат пощата. И двамата имат уморен вид на хора, които съзнават, че работата е твърде много, за да бъде свършена изобщо някога, и мотивацията им е разклатена.
Има още