През 2022 година

Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна.
През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.

Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.

Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.

Личен маратон на четенето
За трети път четох през април, от 1 до 23, само детски книги.

Другото най-хубаво нещо, което правих, беше, че преведох още детски книги. Ще изброя тези, които бяха публикувани през 2022 година, списъкът не е хронологичен:
„Емоци-О!-метърът на инспектор Крок“
„Малкият НЕднорог“
– само първата половина на книгата, която е в стихове, от там нататък продължи Димитър Риков.
„Пролетта и катеричката“
„Лятото и синигерчето“
„Есента и таралежчето“
„Зимата и зайчето“
„Бабите. Всяка по своя си начин“
„Коледната принцеса“
„Драма с лама“
„Суперчервей“
„Чарли си има книга любима“
„Най-елегантният гигант“
„Какво още каза калинката“
„Тримата стари злобари“
„Червените дзени и сините дзини“

Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.

Музика и поезия.
Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.

С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.


Срещи с читатели
Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи  в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.

О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.

Събития
Аз обичам да участвам.
Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК.
Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата.
Участвах в поетичния пленер във Видин.
Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“.
Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!

Моите книги
През юни излезе „Азбука с животни-професионалисти“ с рисунките на Елица Сърбинова, а през декември „Мишките отиват на опера“, илюстрирана от Кирил Златков. Естествено, в „Жанет 45“.
Не мога да не спомена и тук фантастичната премиера на мишките в Държавна опера Стара Загора.

Награди и номинации.
В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“.
Тук ставам права и се покланям пред всички вас.


Лични неща
Ще кажа само някои и само хубави.
Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много.
Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента.
На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост.
Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда.
При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас.
Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.

Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна.
Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.

Благодаря.

Снощи мишките бяха в операта

Представям си колко странно може да прозвучи това, но от един час разглеждам снимките от снощи, смея се и по едно време май и плаках. И не съм написала и една дума, само преживявам снощната премиера.
А трябва да се разкаже.
Първо, благодаря на Уляна Кьосева за това, че ме покани да представя „Мишките отиват на опера“ точно там, в самата опера. Особено е, защото точно това е конкретната опера, в която Миленка и Яничка ме заведоха и ми показаха колко хубаво нещо е операта изобщо.
И като съм писала за хор, балет, музиканти, солисти и за лампичката „изход“, съм имала предвид точно тези изпълнители, по имена и лица, с техните гласове, тези светлини и всичко това. Поемата е израз за моята почит и моя възторг.
От 18 часа във фоайето – премиера на книгата, от 19 часа – премиера на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Детската балетна школа към Държавна опера Стара Загора.
И отивам.
Ще се опитам съвсем сбито и кратко да ви кажа какво се случи там.
Влязох през Служебния вход и видях познати лица от оперния хор, видях микроскопични балеринчета, развълнувани, че след малко ще имат спектакъл.
Уляна ме поведе към фоайето и по пътя ни пресрещна Кармен!

Ивон Иванова, и ми казва, че ще изпълни Хабанерата. Там, пред нас, там. Специално. Бързо решихме как кога, аз – в пълно присъствие на духа, естествено. Изобщо не си личи, че се треса.
Дойдоха приятели, познати, непознати, дечица, майки и бащи, имаше светещи елхи и цветя, и еленови рогца. И да започваме, за да има време за почивка преди балета.
Първо Уляна ми каза добре дошла.

Даде ми микрофона и аз тъкмо започнах да разказвам и да благодаря, знаете ли кой дойде? Е, как кой? Мишките дойдоха на опера!

После аз разказах приказката за Кармен, и като стигнах до момента, в който всички се възхищават на Кармен и я следят с поглед, само дон Жозе дори не я поглежда, затова тя…
– Дечица, аз нали ви казах! Операта е вълшебно място, тук границата между реално и вълшебно е съвсем тънка. Вижте, самата Кармен е дошла при нас!
И точно така си беше.

Но това не беше всичко.
Кармен запя, и изведнъж, на точното място, от публиката и от двете страни във фоайето,
запя
Хорът на операта.
Запя хорът.

А когато стигнахме до края на Кармен, до самия край на приказката, и беше много тъжно, те изпяха и големия хор, онзи тържествения, за коридата.
После казах поемата за мишките, когато си върнах дар словото, и подписвах книги, и си говорихме.
Толкова беше легендарно, че не мога да повярвам, че се случи точно снощи и аз бях там.
„Мишките отиват на опера“ е подходяща за онези, които никога не са стъпвали на опера, както и за тези, които са били там много пъти и я обичат от все сърце. Мишките, това е публиката, която отива, за да се докосне до най-красивото на света, да се вълнува и да преживее в мечтите си нещо изключително.
Това, че оперните артисти пяха за нас снощи, беше съвсем естествено, уместно и подходящо – те това правят, това им е работата, но освен това беше изключителен жест.
Аз наистина никога няма да забравя това.
А имаме и снимки, благодарение на Рад Димитров.
Тези мишки са родени с късмет, нали?

Снимки и стихотворение от двубоя с Елка

Двубоят мина снощи и беше много празнично и хубаво, хем вълнуващо, хем смешно. Паднах, но какво от това? Пак беше страхотно.
Ще има видеозапис, който ще споделя, когато се появи.
В четвъртия тур ни се падна тема за импровизация „зрънце от слънцето“ и имахме 20 минути да напишем по нещо.
Ето какво измислих, и също така, ето какви снимки направи Костас Анастасиу.
Благодаря!

31 август всяка година

Зрънце от слънцето, клечка от плажа,
мидичка в джоба, билета, багажа,
всичко е стегнато, сгънато, чака,
хващай си пътя, и рейса, и влака,
хващай си стопа дори, щом ти стиска –
свърши почивката, няма „не искам“!

Няма! Не искам! Отказвам! Оставам.
Трябва ли сутрин насила да ставам?
Всеки ден зиме ми е понеделник.
Аз съм професионален безделник.
Аз съм родена да дремя на плажа.
Мента да пия и с крем да се мажа.
Да съм без разлики, да съм си дюс.
Тръгвай без мене, проклет автобус!

Отпечатък от врабче

Джаснало се е в прозореца ми. Сигурно е добре, защото после си е продължило по пътя. Сигурно е било мокро – тези хулигани се къпят във водата за пиене. Така се е опряло в стъклото, че е оставило следа с всяко свое пухче. Виждат се окото и човчицата му. Крилата също.
Впрочем може би е било синигерче.
Много е трудно да направя снимка. Тази е най-добрата, която имам в момента. Ако се отдръпна назад, за да хвана и крилата, съвсем изпускам образа.
Ще продължа да правя опити.

Като рожден ден!

Не е рожден ден, а така се усеща.
Сама съм, но мисъл със мисъл се среща,
разлиства се спомен, протяга се чувство.
Приятелството е наивно изкуство,
на пръв поглед просто, случайно се ражда,
със точната чаша за твоята жажда,
държи те, помага ти да презимуваш,
подсеща те кротко защо съществуваш.
Например, да кажа за себе си лично,
родена съм, за да се чувствам отлично,
да правя, каквото със радост се прави…
А то не е толкова лесно без здрави,
макар и ефирни подкрепящи нишки,
и без споделени шеги и въздишки,
солени и сладки желани съвети,
прозорче, готово за тебе да свети.
Подаръци скъпи, със нежност подбрани,
един шарен ангел от ангела Ани,
две картички смели по Български пощи.
Не сме се забравили, има ни още,
и още ни бива, и супер сме даже…
Рожден ден ще имам, когато ти кажеш!

ЯГИ*

В край далечен чудо има:
мощна армия от трима.
Там, на склада в хладините,
те чертаят бъднините,
определят съдбините
и помагат на добрите.
Впрочем, там то лоши няма.
Славата им е голяма,
силата – непобедима.
Мощна армия от трима,
(за да сме по-точни, три),
справедливи и добри,
и неземно търпеливи,
работливи и красиви,
всяка смята с калкулатор,
кара като авиатор,
действа като медиатор,
бие като гладиатор,
топли като радиатор…
Толкова са мили-драги
тези симпатични ЯГИ,
че направо… че изобщо…
Който с тях е имал общо,
знае. Думите са бледи!
Днес, за общите победи
и за капките китайски,
за усмивките им райски,
и за тайните завери,
и за празника на Гери,
(за рождения й ден)
МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ МЕН!

*ЯГИ: Яна, Гери, Ива

Картинки от Видин

Защо лисици?

Защо пък лисици?
Защо не щурчета,
котаци с мустаци, прасета в ракета?
Каква е причината? Как са решили?
Мечетата също са сладки и мили!
Какъв е подтекстът? Каква е цената?
Какви са мотивите на общината?
Реката е близо – защо пък не рибка?

А двете лисички наоколо припкат,
така, без причина, с опашки сменени,
от допир излъскани, малко смутени…
Сърната разпитват, тя тук е отдавна
и може би има си точка отправна.

– Защо сме лисици? Дали е нарочно?
Не знаем по принцип, а камо ли точно.

– Защо сте лисици?! Егати въпроса!
Попитайте другия път те защо са!

Откриване на плажния сезон

Там долу първите плувци
са храбреци и мъдреци,
обсъждат нещо във водата
със Дунава между краката,
с глави плешиви, умни, обли,
сред отражение на облак.
По моста в ляво пъпли тир,
рибарите намират мир,
гребци гребат, жабоци квакат,
комарите туристи чакат…
Бесилката – греда в стената.
През границата светлината
минава плътна и по много.
Джамия, църква, синагога.
Минава Бог, и по адреса
открива хората къде са,
намира общ език със всеки,
и по алеи и пътеки
върви, подхлъзва се по склона,
цамбур! – и е открит сезона.

***

Градът е зает да отлага задачи.
По Дунава плават влекачи, тласкачи,
и островът плава, без име, без грижи.
И всичко замаяно, меко се движи.
Разлива се гъстият мед на липите.
Градът спи на сянка с крака в плитчините.
Разменя две думи с румънски комшия.
Минава напряко през Стамбол капия.
Поръчва на корабчето саламура.
Пред библиопощата – малко култура.
Водата не свършва – тече, не изтича,
и вчера със днеска така си прилича,
и всяка секунда разтяга се вечно,
и аз се привързвам дълбоко сърдечно
към тези червени и пурпурни ружи,
бездомното куче, готово да служи,
към бабките – как си разхождат бастуните
из парка с високия блок на шогуните,
есетрата, чигата, сомът, уклеят,
вълните, които ума ми люлеят…
Мигът е безкраен, единствен, един…
А утре – след миг – ще си тръгнем от Бдин.

За блога

Тази година публикувам много рядко в блогчето.
Не е защото съм го занемарила, без да забележа – държа си го под око.
Не е и защото не пиша – пиша повече от всякога. Особено пък отзиви за книги. По две статии на седмица във вестник „Сега“. То не е критика, аз за себе си го наричам препоръка. Книгите постоянно кандидатстват за нашето внимание, а как да се самоизтъкнат? Аз им ходатайствам, вижте, хубави и добри са, носят ни дарове, дайте им шанс.
Превеждам много хубави неща, но и те чакат да влязат между корици, не са чисто мои, че да ги сложа в блога ей така. До няколко дни например ще пристигнат топли-топли цели 4 книги на Джулия Доналдсън и ще ги размахам тържествено.
Шия само от време на време, обаче играчките се задомяват по-бързо, отколкото смогвам да ги снимам, и повечето хич не стигат до тук. Вчера и днес правих мишки (вж. по-долу).
От първи април до сега имах безчет събития и срещи, ама на, нито покани отправих, нито снимки сложих после. И с това не смогвам, а утежняващото обстоятелство е, че ту съм много рошава и малко дебела, ту точно обратното… Аз знам, че след десет години, живот и здраве, ще копнея да изглеждам, както изглеждам сега…
Добре де. Ще положа повече усилия за блога. Нали и той си ми е къщичка.
Не знам, добра идея ли е да публикувам тук някои от статиите за книги, които вече са печатани в „Сега“? Моята страница от вестника излиза само на хартия и четящите предимно в интернет не я виждат.
До средата на юни имам още пътувания, в момента се сещам за Пазарджик, Ямбол, Благоевград, София, Видин, пак Димитровград, панаир на книгата, детски фестивал, последни срещи с ученичета преди края на учебната година.
После може да
Да си чета на терасата като Дисни принцеса и да не мърдам, толкова дълго, че синигерите да започнат да ми кацат по босите палци на краката, и тогава ще пиша повече тук. Също ще редя пъзели, имам много хубави, купени и така си стоят.
Искам да кажа – тук съм. Благодаря ви, че в това продължително мълчание все още надниквате да видите какво става.
Благодаря.

Личен маратон на четенето, 2022 година

Тази пролет пандемията и войната се сблъскаха на вратата; войната влезе, а болестта реши да не си тръгва, и нашият свят стана съвсем неуютен.
Пролетта прави всичко по силите си, и аз си казах: Искам да помогна.
Както и колкото мога. Например, понеже моята страст са четенето и писането – ще чета и ще пиша още повече.
Маратонът на четенето ми е онлайн и на живо и започна на 1 април, но ще продължи с пътувания и срещи поне до средата на юни. Освен това си водя страницата за книги във вестник „Сега“ и рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора (може да се слуша ТУК)
Както и предишните две години, всеки ден от 1 до 23.04 четох онлайн приказки. Не можах да спазя точния час 16,15 всеки ден, защото имах и срещи, и концерти.
Беше така:
1 април, „Голямата фабрика за думи“, Аниес дьо Лестрад, изд. „Давид“
1 април, среща с читатели в Чепеларе
2 април, „Веднъж преминал океана”
3 април, „Ягодов ден”, Кястутис Каспаравичус, изд. „Гея Либрис“
4 април, „Имало едно Мече“, Джейн Риърдън, изд. „Сиела“
5 април, „Почти не ме е страх”, Анна Омнихорска, изд. „Ракета“
6 април, „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, Фредрик Бакман, изд. „Сиела“
6 април, среща с деца в ДГ „Детски рай“
7 април, „Цветна бъркотия”, Евгения Войнова, изд. „Давид“
8 април, „Четири приказки без завръщане”, Яна Букова, изд. „Жанет 45“
9 април, „Червените дзени и сините дзини“, Джулия Доналдсън
10 април, „Суперчервей”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
11 април, „Тримата стари злобари“, Джулия Доналдсън
11 април – четири срещи: с деца в ДГ „Ян Бибиян“, после в ДГ „Загоре“, после с ученици в ПМГ, а от там – с други ученици в СОУ „Васил Левски“
12 април, „Най-елегантният гигант в града“, Джулия Доналдсън
12 април – среща с първи и втори клас в 9 ОУ
13 април, „Внучето на баба Яга”, Илия Деведжиев
14 април, „Приказки колкото усмивка”, Джани Родари, изд. „Сиела“
14 април, две срещи с ученици във Велико Търново – първо в „Райна Княгиня“, а след това в математическата гимназия.
15 април, „Понякога в главата на мама бушува буря”, Беа Табоада, изд. „Мармот“
16 април, „Емоци-о!-метърът на инспектор Крок“, Сузана Исърн, изд, „Мармот“”
17 април, „Господин Вървими”, Даниеле Моварели, изд. „Ракета“
17 април – концерт „Джазът пее на български“ в Софийска градска художествена галерия
18 април, „Коледата на Мог”, Джудит Кер, изд. „Лист“
18 април – концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Попово
19 април, „Зайчето ме изслуша”, Кори Доерфелд, изд. „Хермес“
19 април, концерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Силистра
19 априлконцерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Дулово
20 април, „Охлювът и китът”, Джулия Доналдсън, изд. „Жанет 45“
20 априлконцерт „Сезони в музика и стих“ заедно с трио Дивертименто в Исперих
21 април, „Моите кукли“
22 април, „Песничка за пазачите на фара”, Валери Петров, изд. „Български писател“
23 април, „Приключенията на Джиго“, Юлия Спиридонова, изд. „Фют“

До края на април ще имаме още два концерта с „Дивертименто“ – в Житница и в Труд, още две срещи с ученици в Пловдив, приключваме проекта „Да се чуем“ с откриване на изложба, имам и едно пътуване до Чепеларе пак. През месец май ще има и джазов, и класически концерт, три срещи с ученици в София, една среща с възрастни в Асеновград, една – в Димитровград, едно друго събитие в Пловдив, а, да – едно красиво благотворително нещо в София на 12 май, също една дълга среща в Ахелой. През юни ще ходя в Пазарджик и във Видин…

Може би много неща правя погрешно или безсмислено, или просто някак си, както друг не би… Толкова мога. И с голямо желание.

Спасителят

Светът, взривен от про- и анти-,
се уповава на таланти,
които още знаят ясно
какво е честно и прекрасно,
които още пазят живо
усещането за красиво,
светът копнее за поети,
в които истината свети,
светът жадува за актьори,
в които Бог да проговори,
със дарба – благодатна почва,
в която чудото започва,
пониква и се вкоренява,
напук на църква и държава,
напук на власт и политика,
с гласа на онзи, който вика
в пустинята – и тя отвръща
и във градина се превръща.
Светът е почернял от жажда,
но точно в този миг се ражда
приятел, помагач, спасител,
художник, градинар, учител,
и точно в този миг на нужда
във всеки нещо се събужда,
разсънва се, просветва, тлее,
открива за какво живее
и силата си предусеща,
върви, усмихва се отсреща –
искра в човечеството, цялото,
и гледай! – даже в огледалото.


Решителност и чест!

Тази година започна неописуемо за мен. Получих военно отличие!
На специално тържество бригаден генерал Стоян Шопов ми оказа изключителна чест и ми връчи награда за това, че преди време написах текста на химна на Втора тунджанска механизирана бригада.
Това стана на 4 януари сутринта, беше слънчево и много светло, тържествено и сериозно, а аз направо не знаех къде съм. Днес ми изпратиха снимки от онзи ден и аз пак се почувствах така.


Намерих един клип с първото изпълнение на химна.


Пиша като мушкато

Разбрах като кого пиша и на кого искам да приличам в писането си. Да наподобявам старателно и да подражавам дори на случайните жестове.
 Казвам му „мушкато“, за да ме разберете, а иначе майка Мими му  казваше „моловка“, защото то така се казва. Нито едното име е кой знае каква хубост, нито другото. Мога да го назова и „пеларгониум“, хептен да не ме разберете.
Но аз много искам да ме разбират! Толкова е самотно и унизително да не те разбират. И страшно, като в онзи сън, в който нещо зло те гони и ти бягаш, а стоиш на едно място, и крещиш, а не се чува нито звук. Същото е – да говориш и да не те разбират.
Затова обожавам самата идея за превод – да направиш неразбираемото разбираемо, и то само с помощта на думите.
Както поезията е превод от езика на нещата на езика на хората.
Наесен човек се изправя пред избора кои цветя да прибере на топло и на завет и така да им спаси живота, и кои саксии да остави на терасата. Поне в града е така, за хората, които живеят в къщи и в села, сигурно има разлика. Аз казвам за това, което знам от живота си.        
Даже още от пролетта, по време на първоначалното натрупване на пръст, тор, саксии и нови растения, все си има едно наум – хубаво ги носиш тук и садиш и поливаш, ама наесен…?
Едногодишните ми действат лековито. Наблюдавам тихото им умиране без голяма жалост, те са взели и дали всичко, което са могли, целият им живот е спретнато пакетиран в малко вързопче топли месеци и край. Хайде да не преиграваме и да не се тръшкаме, всичко е наред, цветето е дошло, взело си е момента, своите минути слава, поклон и точка.
Някои хора не харесват мушкатото, защото било много селско. Ами това му е най-хубавото! Някакво… провинциално… Е да де! Да го видиш как свети по уличките в Прованс, това ти пожелавам. Или в Гърция в каменните саксии пред белите къщи, със сини первази – ако е по островите. Или в Южна Африка, там била родината му и там мушкатата растели като дървета, представяш ли си!
Името „мушкато“ идвало от голямата му жизненост – където го мушнеш, се хваща, расте и цъфти. Името „моловка“ не знам откъде идва. От баба ми идва. Името „пеларгониум“ идва от гръцката дума за „щъркел“, любимата ми птица. Впрочем вижте каква смешка си намерих тук: „латинското наименование идва от гр. πελαργός (pelargos) – „щъркел“. Много латинско!
Мушкатото мирише на хубаво, дори стъблото и листата му имат разпознаваем аромат.
То се гледа лесно, издръжливо е, цъфти като лудо зиме и лете. Цветовете му могат да бъдат от бяло през розово и лилаво до каквото се сетиш червено. Цъфти в бъбриви съцветия.
И да го забравиш неполято, или на студено, или на горещо, и хич да не го погледнеш, то си води своя скромен живот, пази си вода в къдравите мъхести листа и съществува с нея.
Мушкатото не става за букети. Няма да го видиш на президиум или награждаване, нито пък на траурен венец. За всеки повод, висок, тържествен или домашен, си има други подходящи цветя. Мушкатото е само за отглеждане и живеене заедно.
Мушкатото е изобилно, скромно, дълготърпеливо. То е придружаващо растение, дружи си с тебе и те съпътства. Мушкатото се отблагодарява за вниманието и времето, което му отделиш, и цъфти още по-възторжено, и ти показва всяко свое цветче поотделно, и ти дава аромата си, ако се приближиш до него.
Не всеки го харесва, но нали дори и солта и захарта не понасят на всеки, какво остава за едно просто цвете.
Като най-обикновеното цвете. Така искам да пиша.

През 2021 година

Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката.
И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!

Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък:
„Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист
„Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист
„Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“
„Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист
„Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела
Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина.
Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици.
Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами.
Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста.
През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.

Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно.
Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:

Волнуется всё море,
что справиться не сможет,
что и весна уплыла,
и лето медлит тоже,

что все поразъезжались,
и вряд ли кто вернётся,
что солнце остывает,
спиною повернётся.

И слезы его мутны.
Медузы обжигают.
Красивые минуты
на лодке уплывают.

И трётся смуглым носом.
Обрывком флага машет.
Ноль по шкале ресурсов,
а, может, ниже даже.

Молчит, бурлит, качается
на дне своей депрессии –
лучистую улыбку
пираты тащат весело.

Что делать? Как быть дальше?
Век вековать придётся.
А может утопиться? Но…
Всё же обойдётся.

Благодаря!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.


През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за
Пловдивската опера.
Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България.
След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова.
Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал.
„Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През април си направих моя си Личен Маратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга.
От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“.
По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.