„Май“ от Мария Донева

Търсех си една снимка в месинджър, която Зоре от Жанет 45 ми беше пратила, и се зачетох. Колко хубаво сме си писали. Претъркалях чата месеци и години назад и се почувствах, все едно сме се видяли и сме си говорили спокойно и безкрайно. Това никога не се е случвало, защото все нещо организираме, бързаме и правим, и се вълнуваме и измисляме, и все си пишем тичешком. Обичам Зоре.
Та през късната есен тя ми е казала, че нейният Здравко има да пише домашна работа за мое стихотворение – и аз, с неугасващ отличнически пламък, съм й предложила да му напиша това домашно. Да каже на госпожата – вижте, това го знам лично от автора.
И го написах.
И сега като го намерих, си го прочетох.
Ама много ги разбирам тия работи!
Не знам в кой учебник е текстът със задачата към него, но ако сте в 8 клас и ви изпитват на това – заповядайте пищов.



МАЙ

Той поприглажда със пръсти тревата.
Слага й фиба от мак.
Ръсва й залез със мека позлата.
Прави я хубава пак.

Прави я сочна. Желана за галене,
със аромати безкрай.
Жълт е. Зелен е. Оранжев е. Ален е.
Сладък е топлият май.

Той е отделна епоха в годината.
Тревен, любовен и свеж.
Той е на всички череши родината
и ги заобля с копнеж.

Той е целувка и смях безпричинен.
Прошка за всичко – и рай.
Май е безгрижен, красив и невинен…
Липсва ми топлият май.

Стихотворението започва, още преди да е започнало – заглавието му е органична част от самия текст. То посочва за какво ще се говори, така че още от първия ред се тръгва с „той” – вече сме известени за темата, „той” ни е познат.
Личното местоимение залъгва читателя, че може да става дума и за човек, за мъж. Месецът е олицетворен, придадени са му човешки качества. Всичко, което се случва естествено през този месец, е представено като съзнателно, лично решение. Месецът е представен като добър, грижовен, гальовен човек. Той се държи мило с тревата – милва я, украсява я, приглажда й косичката и й слага красива фибичка. Изобщо, държи се, както един баща се държи с детето си, защото го обича.
И най-мъничкото растение или друго живо същество е на сигурно място под грижите на добрия май.
Цялото стихотворение представлява изброяване на различни черти и качества на месец май. Написано е с кратки изречения, много от тях – непълни. Това създава не толкова динамичност, колкото чувството за наслада от изброяването на още и още приятни и привлекателни качества. Все едно, колкото и да го описваш, никога няма да го опишеш в пълнота, защото хубавите черти на май са безбройни.
Епитетите, използвани в текста, не се отличават с някаква особена екстравагантност, всичко е казано по най-простия начин, защото се говори по тема, позната на всеки. Все едно приятели са се събрали и играят на „опиши май” – всеки се сеща за още и още качества и бърза да ги припомни на другите. Така и авторът се чувства сред приятели, когато си представя своите читатели, и бърза да сподели с тях чувството си.
Прилагателните имена провокират сетивата на читателя, приканват го да се потопи в пролетната атмосфера. Ние виждаме цветовете, ароматите, формата, усещането за допир и мекота, звуците на безгрижния смях, усещането за радост без причина, просто защото май е месец на радостта от живота.
Мекотата, красотата, влагата, всичко това обещава живот, растеж и лекота.
Интересен факт – думичката „тревен” не е само прилагателно име (свързано и с описанието на тревата от първия куплет). „Тревен” е старото славянско име на месец май. Ако човек не знае този факт, не губи нищо; но като го научи… ами научил е нещо ново, какво по-хубаво от това?
В третия куплет представата за месеца се размива между различните измерения. Май е наименованието на определен времеви период от годината, но тук той се определя и като място. Фантастично, митологично, несъществуващо – но желано място! – самият божествен рай.
Почти до края на стихотворението се говори предимно за природата – от най-малкото до най-голямото нещо, от най-ниското до най-високото. Тревата долу, черешите горе, слънцето в небето и изпуснатата шарена фибичка – всичко става красиво и доброжелателно, когато е май.
В последния куплет се споменава и нещо, което само хората го могат – целувките и смехът. Могат го, но не винаги, а само когато са обичани и щастливи. През май и ние ще бъдем безгрижни, обичани, радостни и свободни, без нищо да ни тежи, ще бъдем едно общо цяло с великолепната природа.
Затова и финалът, който носи обрат, едновременно слага край на щастието, но го представя и като възможно. Щом топлият май липсва, значи в момента, в който лирическият говорител споделя с читателя мислите си, не е нито май, нито е топло. В студа, без май, без смях, без трева, без слънце и без череши, човек хем си спомня, хем си мечтае. Тъгата и щастието се сливат, те са едно, както изгревът и залезът са свързани и едното не може без другото.
Не е възможно през цялата година непрекъснато да бъде само май, но в мечтите си ние можем да извикаме щастието и поне за малко да го усетим, да го преживеем, и така да съберем сили до момента, когато то пак ще се върне при нас.

Когато си загубиш четенето

Точно това исках да напиша, и точно това написах – четенето.
Не „когато си загубиш ченето”, нито „когато си загубиш четивото”.
Мисля много по тази тема напоследък и може би прибързвам, като започвам да пиша мислите си, защото те са като мъгла, като дим, не са се събрали в сгъстена форма с ясна елегантна линия, по-скоро витаят и ми се мяркат пред очите.

Напоследък това взе да се влошава – постоянно през (във) очите ми плуват едни мътни воали, като люспи от лук, изместват се настрани малко по-бавно от погледа ми, а в тъмното тихички светкавици шарят из лявата ми очна ябълка. Светкавиците приличат на скиори, които се спускат през нощта със светещи димки в ръце.

1. Ако сте си загубили четенето, проверете си зрението. Може би се е влошило и все още не осъзнавате, че четете с напрежение, че онова главоболие е свързано не с питието снощи или с шума, който децата вдигат – очите ви ги боли, помогнете им.

Пиша специално за хората като мен, които са били луди по книгите, а сега с неудоволствие откриват, че от началото на годината са прочели десетина книги. Това ще рече – по около две книги на месец, но ние знаем как четяхме преди, нали? Няма значение дали четеш повече от другите – ти четеш по-малко от себе си.

Това изобщо не значи, че не даваш за книги повече пари от всякога.
Аз съм на 46 и синът ми вече не учи в чужбина. Като ставим настрана парите за сметки и храна; и като добавим, че не се счупвам от пътувания, хеле пък в светлината на ковида, да се счупи жилото му и да се продъни царството му, аз давам пари главно за книги и чат-пат за пъзели, сребърни бижута и парфюми. Насмогнала съм си на харча.
2. Ако купувате в пъти повече книги, отколкото четете, може да сте си загубили четенето.

Защото ние сме читатели.
Всеки би могъл да хване риба с въдица, да побяга или пък да гръмне с пушка, но не всеки е рибар, спортист или ловец. Всеки би могъл да прочете някоя книга. Но ние – ние! – сме читатели. Това ни определя и е неотделимо от представата за нас в собствените ни очи и в очите на другите. И ако вече не четем, външно няма никаква промяна – още сме си същите умници; даже се оказва, че ни се е отворило време и сме го запълнили с други хубави или безсмислени занимания – но ние си знаем, че нещо куца.

3. Може да сме си загубили четенето заради нещо, поглъщащо време и внимание – нещо смислено – новородено бебенце, работа, смайващо пътуване или пък влюбване, заради което всяка секунда, в която не си потънал в другия с душа и тяло е пропиляна.
Може да сме деградирали от цъкане в интернет. Там всеки ред е нова тема, нови виц, нещо, което предизвиква реакция. Виждаш снимки за секунда, а да прочетеш и най-талантливото описание на подобно място в книга би изисквало доста повече време, усилия и внимание.

4. Внимание! Няма ми го вниманието!
Страхувам се за себе си, за собствената си личност. Ако не мога да посветя цялото си внимание продължително и всеотдайно на четивото си, как ще се посветя на каквото и да било друго? Как ще изслушам отсрещния, как ще се погрижа за болен, как ще пренеса шест кубика дърва, как ще бъда всеотдайна. Не искам да бъда човек, неспособен на всеотдайност. Проблемът с четенето е симптом за загуба на морала ми. Изтъняла е онази нишка, на която са нанизани всичките искрящи топчета – професионализъм, приятелство, забавление, характерни особености, пристрастия, дарби.

Ако пак си намеря четенето, ще си намеря личността в нейната цялост и свързаност.
Ако допусна да стана несвързана и насипна, ще се разсипя. Ау, какво изречение.
Татко има няколко тенекиени кутии, в които си събира болтчета, панти, райбери, малки криви отвертки, парченца шкурка, калчища, гумички за чешма, всякакви играчки за момчета. Без четенето си ще стана като скъсан гердан, изсипан в някоя от тези кутии с гайки. Кое ще е моето, къде ще ми е всичкото? Ще се омешам с друго, без да съм го избирала и желала.

Читател, който си е загубил четенето, е малко като болен. Заслужава цялото търпение и нежност на света.
Читател, който дълго време не е чел, трябва да се захрани внимателно, все едно е гладувал. Ангелската супа на Дънов е вода с малко моркови и картофи. Има и песен по този въпрос, децата в детските градини я знаят, припевът й е: „И едно картофче само, и едно картофче само, и едно картофче само си избрах.” Най-малкият измежду вас е най-мъдър.

5. Моето четене трябва само да пожелае да се върне при мене.
То е плахо. То е слабичко и се крие. Трябва му примамка – малка примамка за мъничко четене. Кой каквото обича, и четенето му обича същото. Смешни разкази, или пък нещо за мода, или пък новата книга на някой учен, когото си обожавал като студент. Кой каквото.
И ако четенето се опита да се захване с книгата, а тя не му потръгне – книгата не е важна, зарежи я веднага. Книгите са търпеливи, в друг момент може да я дочетеш, сега не. Само каквото душата ти иска.
Четенето е много близко с душата, те отлично се разбират, защото много са преживяли заедно.

6. Като позаякне малко и си повярва, може вече да му настояваш. Дочети си книгата, миличко. Може да използваш подкупи – дочети я и ще отидем да ядем сладолед. Или – сега е 15,05, четем до 15,30 без прекъсване и ще видим колко страници сме отметнали.
Душата се храни с победи и обича украшения.
Избери й красива книга с достатъчно едри букви. Ако ще да е някоя от онези, рехавите, с големите полета. Някоя книга на нашумял автор, дето всяка повест му я издават в отделно книжно тяло (не се наядоха пък тия бе, не се напечелиха!)

7. Нека четенето да си брои книгите и да се радва на числото им. Започни да си ги отбелязваш пак в гудрийдс. Колекционерството е страст. Мамим себе си за далеч по-съдбовни неща (да си допуша този пакет и от утре ги спирам) (той ме обича, не искаше да ме удря) (няма защо да си губя времето по лекари, ще ми мине и без лечение). Защо да не си подмамим душата да направи нещо хубаво за себе си?

8. На мен ми помага, че имам ангажимент, свързан с книгите. Реших, че е въпрос на чест всяка седмица да съм си прочела книгата. („На чест кът ма засегна – и успя! Запретнах са…”) Умни хора сме, все ще успеем да си намерим по едно убедително нещо, заради което трябва да прочетем това, което сме започнали. На този етап вече.

И знаете ли – само от месец съм се заинатила да чета, а определено имам напредък! Успявам да се вглъбя в четивото си, отново усетих онова прекрасно чувство, когато отварям книгата и все едно влизам в уютна стая, и всичко друго остава някъде далеч, докато чета. Боже, колко го обичам това!
И още има! Пак слушам музика! Бях си загубила и музиката. След половин минута слушане посягах да сменя песента, или направо да я спра. Сега слушам, и това ми помага на четенето. Заедно са ми.

И като казах за песен – вече съм на нова песничка от бебешкия репертоар – „ябълки и круши, круши колкото си щеш.” Книги, книги, книги
колкото си щеш,
бързай, мъничко детенце,
книги да четеш.

Алкохолиците търсят помощ, за да намалят или да спрат пиенето.
Книгохолиците – напротив. Аз много съм си намалила четенето и търся помощ, как да го разширя и задълбоча.
Приемам съвети, и ще ви държа в течение.

Ура за Гери!

Един забързан ангел
шофира и се смее.
Отбивката пропуска,
оглежда се къде е,
потегля, пали, га́си,
хвърчи, реди кашони.
Кога си у дома си?!
Сред книги милиони!
Превежда хонорари.
Среднощ реди събития.
Багажника товари
с класици и открития.
Сред фойерверк от думи
и сред въртоп от страници,
в свистенето на гуми
и в ръчно шити раници,
на телефон в звъненето,
на склада в хладината
прехвърча ангел – ето го!
Хоп! Пак е във колата!
Апостолът в премеждие,
захвърлена в природата,
един диктатор нежен,
по-властна и от модата,
безкрайно симпатична,
приятно деловита,
и винаги обична,
и никога сърдита,
вестител и приятел,
другар и утешител,
съмишленик, деятел,
довереник, спасител,
от Пловдив през Болоня
и чак до Антарктида
щом трябва – ще я гоня
и с нея ще отида.
Една душа голяма!
Кой с Гери ще се мери?!
Не, няма втора, няма!
Ура! Ура за Гери!

Среща в Ивайловград на 23 юни

Казат, че човек е млад, докато прави разни неща за пръв път в живота си.
Давам пример – аз съм млада, предстои ми за пръв път да отида на юг от Гърция.
Ивайловград е така хитроумно разположен, че Гърция му се пада от северната страна. И аз – там. В сряда.
Поканиха ме в читалището за среща с деца.
– Кое читалище?
– То е едно.
– Значи ще го намеря лесно – казах аз. – Ще бъда там в 11!

„Мишките отиват на опера“ – снимки от спектакъла

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!

Запис от срещата в София

Аз съм подивяла през последните месеци и се притеснявах много преди тази среща, ще речеш че е за първи път.
То наистина е за първи път, защото не може да се повтори – мястото, хората, светлината, хрумванията. Даже грешките всеки път са нови, а ако се повтарят, са по-големи.
И толкова се притеснявах, че притеснението ми „как ще мине какво ще стане ами ако се изложа“ продължи и много след като срещата вече беше минала. И още е някъде тук, защото не мога да събера смелост да изгледам видеото.
Оставям го тук, ако някой е искал да дойде, но не е успял; а също и за мен, но след време.
Само да кажа, че във Фокс буук кафе се чувствах удобно; приета и обичана. И че в Жанет 45 съм като у дома си, с чувството, че книгите ми са в добри ръце.
И благодаря, че бяхме заедно с всички, които дойдоха!

Какво има в София

Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги.
Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!)
Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път.
Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана.
Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище.
Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни!
Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо.
Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32.
В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам.
Слагам по няколко снимки от тук – от там.
До скоро!

Как да пестим пари чрез пазаруване, или Защо все още съм мома.

Това е истински случай!
1. Купих си една тениска за 35 лева. Не знам на вас как ви се вижда, на мен ми се вижда много… за тениска… Но тази има картинка с мишленца! (вж. фиг.1) И тя ми е необходима! Това е разход за работно облекло, аз ще бъда с нея на 13 юни, когато ще представим в София „Мишките отиват на опера” с трио Дивертименто. Важно е човек да има тениска с мишлета, в края на краищата.
И я купих.
Свалих етикета с цената, но не можах да го забравя. Гризе ме… като мишка ме гризе.

И реших да поправя работата.

2. Отидох в Пепко и си избрах тениска, да речем – едноцветна, за 5 лева.
Така ми ставаха две тениски за 40 лева, значи – всяка по 20 средно.
Не, пак е много.
Ако си взема три от тези, евтините, ще станат 4 тениски за 50 лева (по 12,50 парчето).

3. Ама… аз имам планини от тениски! (фиг. 2, фиг. 3)

Имам буквално десетки… някои от тях – никога необличани. Кака ми е подарила, пък и аз съм си купувала през годините.
И си викам, ако вече съм дала 35 лева, и извадя някоя, която си имам, но не съм носила, ще ми станат две нови за 35.
А ако извадя три неносени или пък забравени отдавна, ще ми станат 4 за 35 лева. Ако извадя 6… Ако извадя 10…
И така, само със силата на логиката и въображението, тениската с мишленцата ми излезе за под левче.

4. Такава спестовна и уредна, да се чуди човек защо все още съм мома.
И аз не знам защо.

Личен Маратон на четенето, 2021

Април, наситен с книги, с четене и срещи.

Всеки ден от 1 до 23 април от 16,15 четох приказки и стихотворения за деца на живо във фейсбук. От тях – 16 от български автори, плюс деветима поети последния ден. От преводните – 4 преведени от мен. От всичките, 14 са римувани. Пет от прочетените книги още не са издадени, дай боже да излязат с радост и лекота. Бих рекла, че от всичките – всички са хубави, но в 2 от дните четох неща, които съм написала аз, затова просто не мога да го изрека.

Освен това имах две срещи онлайн – едната тройна – Стара Загора-Русе-Прага, и още една с Русе.

И знаете ли какво имах още? РЕАЛНИ СРЕЩИ НА ЖИВО. В Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, Стара Загора и София, общо 12.
Успях да хвана края на събитието на библиотека „Родина“ в градската градина на 23 април.


Предизборна кампания, избори, нов парламент; доста лични сътресения – някои радостни, други никак. За едното не искам да говоря, за другото също не искам.
Ще се придържам към приказките засега.


1 април, „Врабчова сговорна дружина”, Никола Вапцаров
2 април, „Нетърпение в кутия”
3 април, „Райска ябълка”, Васил Сотиров
4 април, „Куче на име Коте”, Томи Контио, превод Росица Цветанова
5 април, „Приказка ей така, прасешка при това”, Мила Попнеделева-Генова
6 април, „Приспивни песни за феи и чудовища”, Сотир Гелев
7 април, „Болничното куче”, Джулия Доналдсън
7 април, среща с деца в читалището в с. Хрищени
8 април, „Приказки по действителен случай”, Иванка Могилска
9 април, „Зог и Летящите Лекари”, Джулия Доналдсън
9 април, среща с деца в читалището в с. Преславен
10 април, „Пет мили мишлета”, Чисато Таширо, превод Владимир Молев
11 април, „Вечер във Венеция”
12 април, „Добрите стопани”, Асен Разцветников
13 април, „Небивалици с буквите от А до Я”, Цвета Брестничка
13 април, среща 4 класа деца в с. Сотиря, това са си 4 отделни срещи
14 април, „Мог забраваната”, Джудит Кер
14 април, две срещи с четвъртокласници и една – с единайсетокласници в Попово
15 април, „Слончето, което искаше да лети”, Лиляна Дворянова
16 април, „Сиводрешко и Бързобежко”, Леда Милева
16 април, среща онлайн с деца от Русе и от българското училище в Прага
17 април, „Зеленогледите”, Деница Минева, превод в стихове Зорница Христова
18 април, „Рибко”, Джулия Доналдсън
19 април, „Хмутовете”, Ирен Леви
19 април, среща с 8 б клас в ПМГ „Гео Милев” – Стара Загора
20 април, „Жабешки истории”, Йордан Радичков
21 април, „Лече буболече”, Георги Авгарски
21 април, среща с ученици в 12 СУ „Цар Иван Асен Втори“
22 април, „Небето е на всички”, Джани Родари, превод Валери Петров
23 април, среща онлайн с ученици от Русе
23 април, в градската градина, „Четем поетите на Стара Загора“
23 април, среща с деца от Второ основно училище „Петко Рачев Славейков“
23 април, стихотворения от Недялко Йорданов, Елица Мавродинова, Тодор Толев, Александър Белчев, Борис Христов, Румен Денев, Ники Комедвенска, Николай Милчев и Райчо Русев


Честит рожден ден, блогче!

Няма случайни неща! Ето – вчера гласувах с №11, и днес блогът ми стана на 11 години!
С упорито постоянство събирам тук думи, книги, играчки и рисунки, 3097 публикации от началото, с онова, което е моята представа за блага вест.
През това време написах 14 книги. Намерих си нова работа, да превеждам детски книжки, вече десет от тях са издадени. Имаше концерти, драматични и куклени спектакли, премиери. Тук пиша за красивите неща, а колко неуспешни опита и непростими грешки имаше – не питай, не е за приказване.
Нещо не ми е празнично, може би защото времето е мрачно днес.
Аз сега ще поспя малко, а след няколко часа ще ви прочета една хубава приказка на глас и доброто ще победи злото.
Честит рожден ден, мило блогче, дневник, архив, библиотека и пейка в парка.


Предай се, не се предавай

Предай се. Не е срамно да се признаеш за победен, когато от години водиш нескончаема битка с природните сили. Старостта, болестите, самотата, смъртта не си дават много зор – победата им е сигурна и дори не им е интересно да следят усилията ти.
Войските на студа стягат обръча, понякога усещаш повей отвътре, през костите. Ти блъскаш по вратите на смъртта с малката си мека ръка.
Много е уморително, отчайващо е.
Не можеш да спреш да живееш, не е позволено, твоите хора разчитат на теб, и без това сте миниатюрно малцинство. Това е малка мръсна презряна свобода, да предадеш своите.
Но ти все пак се предай. Пусни се.
Когато се предадеш, звуците от битката ще се отдръпнат, кръвта ти ще продължи да изтича без усилие, и в настъпилата тишина ще можеш да гледаш яркосиньото небе с широко отворени очи.
Никой няма да знае, че си се предал. Знам, че не можеш да си го позволиш, но чуй какво ти говоря, все пак предай се.
Ден като ден, както вървиш надолу по стръмната улица и съзнаваш, че усилията ти са хем мъчителни, хем безплодни, и лицето ти се усмихва на някой познат, а отвътре в теб се е разтворила бездънна пещера и ти пропадаш безконтролно в себе си, слънцето грее безразлично – предай се. Погледни онази витрина. Спри, все едно ще купуваш нещо. Отражението ти е по-тъмен силует, оцветен със стоки за бита. Все едно малко дете е запълвало очертанията ти и непрекъснато е излизало – твоето заоблено тяло и пластмасовите кофи, стъклени шишета и изкуствени цветя, които не спазват формата и стърчат нелепо. А сега се предай.
Няма разлика.
Никой не знае, че си се предал. Няма разлика. Само напрежението… Няма напрежение. Няма борба. Тебе все така те има, ето те, виж, същият силует, запълнен с глупости.
Да повървим по слънчевата улица. Давам ти две пресечки, повърви така, предаден, победен, като струйка вода, като въженце без нито един възел.
Въздухът влиза и излиза от твоите дробове, не се вкопчвай, въздух има много, въздух от земята до небето. 
Искаш ли още една пресечка?
Няма нужда, нали?
Ето го ъгъла. Предаде се, почина си. Стига толкова.
Сега да побързаме – към кабинета на доктора, към офиса, към магазина, към къщи, битката се води навсякъде и нямаме време за губене.

През 2020

Мислех, че година № 2020 е похабена и пропиляна, но се огледах и видях, че е била и добра.
Най-важното е, че още сме тук и сме заедно, а има дни, в които просто да си още тук е победа и надмогване на обстоятелствата.
Почти нямаше пътувания, представяния на книги и срещи на живо. Много неща нямаше, но да видим какво е имало и какво ще остане.

Книги
В началото на август направихме чудо и резултатът от него беше „Книга за първолаците”. Илюстрациите са на прекрасната Елица Сърбинова. Тъй като книжката беше специален подарък за първокласничетата от Стара Загора, допълнихме я и вероятно през януари ще излезе „Нетърпение в кутия”, ще я има по книжарниците. Мога да кажа, че няма толкова голяма кутия, която да побере нетърпението ми.

В момента се печата и до ден-два ще излезе „Книга за нас”. Според мен стихотворенията в нея са предимно два вида – много смешни и много тъжни. Когато някой я прочете, ще види кое преобладава според него. За пръв път работя толкова задълбчено и безжалостно, с Марин Бодаков направихме много промени. Този път се съобразих с всички забележки и малко мислих варианти, а повече съкращавах. Реших да сменя и заглавието насред път, но при моите книги съм забелязала, че всичко – и лошо, и хубаво, в крайна сметка е за хубаво. А корицата на Христо Гочев е корица-мечта.

Преведени книги
Приятно ми е – Мария Донева, детска преводачка.
През 2020 излязоха цели три книги на Джулия Доналдсън, които съм превела – „Какво каза калинката, „Кучето детектив” и „Зог” (отпечатана е и пътува насам). Предстои през януари да видим на бял свят и „Грозната петорка”, после ще дойде „Рибко”. Много съм щастлива, че Манол Пейков ми дава възможността да превеждам тези книги и той да ги издава, а колко е весело и интересно, когато ги редактираме – не, няма как да си представите, непредставивуемо е. Благодаря!
Съвсем скоро издателство „Лист” ще отпечата „Мог забраваната”. Освен нея, преведох още една книга на Джудит Кер – „Тигърът, който дойде на чай”.
От фонд „13 века България” ми се довериха да преведа един роман за деца, ще го очакваме догодина.

Музика
Нито един концерт с „Джазът пее на български”. Нула. Никак. Хич.
Затова пък Марина Господинова записа песента „Без”. И от тогава телефонът ми звъни така за най-хубавите обаждания.



Четене пред публика
Нито едно пътуване. Много намислени, намечтани, уговорени – и отложени за неопределено бъдеще време.
През април направих своя Личен Маратон на четенето – онлайн. Беше ми много приятно – цели три седмици се събуждах с мисълта какво да прочета, как да се облека, каква картина да закача на стената зад мен. Чувствах се обкръжена от добронамерени хора, които ми се усмихват.
В началото на октомври заедно с академик Крум Георгиев организирахме Есенен литературен салон. В Стара Загора дойдоха Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова и заедно четохме стихотворения в РИМ. Славен ден!
Участвах и в Нощта на литературата, от РБ „Захарай Княжески” ми направиха честта отново да ме поканят да чета при тях.

Куклен театър
Продължиха да се играят „Банда бацили” и „Въздушната принцеса”. С Янчо Иванов написахме нова пиеса – той я измисли и ми каза къде според него ще е хубаво да има песни, и аз ги написах. Радвам се, че го направих, особено защото в един момент мислех, че няма да мога. Беше в някакъв напрегнат и труден период за мен и аз направо се бях отказала. Но в деня, когато вече щях окончателно да му кажа Не, си казах – а бе я да опитам, и една по една песните си станаха. Сега ги препрочитам и се радвам. Пиесата ще бъде за полезните храни, за пример ще ви дам направо финалната песен с поуката в нея:
Тъй както е пъстър широкият свят,
цветята са всяко със свой аромат,
така и храните са разнообразни,
със форми различни и с вкусове разни.
И ти за да станеш голям здрав човек,
ще трябва да хапваш месце и геврек,
и тънка филийчица със лютеница,
и супа гореща в дълбока паница,
домати и краставици на салата,
картофи и морковчета от тавата,
соленко, горчивичко, киселко даже,
попитай и доктора – той ще ти каже,
в лехи, по поляни, в овощни градини
растат и изпълват се със витамини
добри плодове и добри зеленчуци
за възрастни хора, дечица и внуци.
За здраве, за младост, за дълъг живот
хапни зеленчуци, хапни си и плод.

Училище за словесни магии
Едно от големите и важни неща от тази година за мен беше, че написах помагалото за Валери Петров. „Книга за първолаците” стана благодарение на Гери, която повярва, че ако се мобилиризаме и работим заедно, ще я направим, макар че на пръв поглед изглеждаше невъзможно. Отново Гери беше човекът, който ме покани за написването на помагалото. С това госпожица Гергана Георгиева се превърна в моят личен герой, пак. Работихме много вдъхновено с Красимира Тенчева от Британския съвет и Яна Генова от Книговище. Когато текстът стана готов, имахме и четири срещи онлайн, за да го представим.  Беше чудесно. Благодаря!


Анимационният филм
”Последният ден”
на Далибор Райнингер от поредицата „Щрих и стих” излезе на екран. Премиерата му беше през юни. Една нощ неотдавна дори го засякох по телевизията. Много ми харесва. Гледала съм го много пъти и всеки път плача. Но защото е хубав, не за друго!

Играчки
Ших. В някои месеци – десетки играчици, в други месеци – нито една. Много ми харесва, като започна да шия, не мога да спра, толкова ми е увлекателно.

Други занимания
От първата карантина насам се захванах да редя пъзели. Това не е особено творческо занимание, но ми допада, защото с часове редя, без да ми омръзне и без да се сетя да се тревожа, унасям се в подреждането и сигурно се залъгвам, че така поне една малка част от света е подредена, с хубава картинка, красиви цветове и никакво напрежение.

Започнах да си отбелязвам в гудрийдс какво съм прочела, събуди ми се колекционерската страст, и се оказа, че не съм се занемарила толкова, че да не чета. Прочела съм 45 книги, като видях обобщението в сайта, направо се издигнах в очите си. Потуп-потуп по рамото ми.

Инсталирах си крачкомер на телефончето и през една голяма част от годината вървях отдадено и амбициозно, в преследване на 14 000 крачки дневно… или 10 000… или 7 000. Не може да ми е навредило, нали?

Здраве
През 2020 имахме нужда от помощ много пъти и за щастие, имаше прекрасни лекари, които бяха на мястото си и ни спасяваха и спасяваха. Доктор Борислав Милев, доцент Атанас Йонков, доктор Иван Йонков, професор Евгения Христакиева, доктор Пламен Атанасов, доктор Дончо Славов и колегите му от отделението, милата ми доктор Румяна Йорданова, доктор Толев. За никъде сме без вас, хора.


През 2020 понесохме жестоки удари. Проляхме много сълзи. Борихме се за живота си.
В същото време аз получих огромни жестове на добрина, внимание и любов.
Видях Черно море, видях и Бяло море.
Иво е в София и рисува по цял ден всеки ден. Имам най-страхотните приятели. Семейството ми е добре. Имам толкова много мечти, толкова много неща искам да направя, хубави и интересни неща, полезни, красиви, хубави.
Това е и добър край, и добро начало.

Благодаря!

Книга за нас

„Книга за нас“ вече се печата.
Това е стихосбирка. Издава я ИК „Жанет 45“.
Редактор е Марин Бодаков. Той написа предговора на книгата.
Коректор е Станислава Станоева.
Корицата, в която съм влюбена, е от Христо Гочев.
На задната корица има снимка, която ми направи Татяна Чохаджиева, и думи от Веселина Седларска, Ина Иванова и Нева Мичева.
Всички тези хора стоят зад гърба ми и аз се чувствам смела да тръгна с книгата към вас.
Представям си, че когато прочетете заглавието или го произнесете, тя ще стане и ваша книга и ще усетим, че ние сме ние.

Книгата ще излезе около Нова година; или ще завърша годината с нея, или ще започна следващата. Всякак е хубаво.
Казах ви едната си тайна, остана ми още една.

Есенен салон – снимки и видео

Получих снимки от Райна от Книжарница в куфар, от Катя Димитрова, а и най-много – от Христо Христов.

После разбрах, че ТВ Загора са излъчили пряко събитието, ще си го изгледам и аз после.
https://www.facebook.com/watch/live/?v=1631945846982705&ref=watch_permalink
Благодаря.
Искам пак.

„Книга за първолаците“

Картинка

Имам нова книга – „Книга за първолаците“.
Тя е специално издание за дечицата от Стара Загора, които на 15 септември ще тръгнат на училище.
Включих стихотворения за куче, коте, буболечка, песъчинка, скъсан чорап, за едно мъничко чудовище и за едно мъничко дете, което обича книгите.
Това – добре.
Но знаете ли кое е прекрасното?
Че художничката Елица Сърбинова направи най-хубавите рисунки на света!

Книгата наистина е подарък специално за нашите първолаци. Тя няма корична цена, не се продава никъде. Аз имам няколко бройки, които вече почти съм подарила.
Но пък сме намислили да допълня книгата с още стихотворения, Елица да нарисува още картинки и да направим второ, допълнено издание, което вече ще може да се намери по книжарниците.

Щракнах няколко снимки, ето.

Ура!