Sewing fills my heart with joy

Картинка

Lucie Alegria ми е писала на 26.08.2013: „Как се радвам само, че си получила даровете!!! Събирах парчетата плат последните няколко месеца – аз шия разни неща и съм си намерила малки магазинчета, които продават парчета плат за шиенето на онези шарени юрганчета… помислих, че е хубаво да споделя с теб някои, които много ми харесват и да си имаш за шиене на лисичи рокли и заешки ризки… така че всичко съм ти подбрала с много радост и обич! А най-много се радвам, че те изненадах!!!! Дано и аборигенският изпълнител ти хареса… и на уомбата поздрави – сигурна съм ще е щастлив да живее с толкова много животинки и с теб! Поздрави от мен и много Обич.“
Ето ги платовете. Дойде им времето.
Ето ги маските.

Първите ги направих много лесно, след третата започнах да бъркам, да се бода, да се налага да поправям. Късметът на начинаещия 🙂
Първата е моя, втората на майка ми.
За татко ще направя едноцветна, когато намеря едноцветен плат, че такова екзотично нещо в къщи – откъде?
Шия ги на ръка и всичките са неповторими, защото аз не повтарям една и съща грешка два пъти. А някой път и повтарям, това пък вече е изключение и от изключенията.
Честно казано, не вярвам много в ползата от маските, но като е задължително, нека ги носим и ако може, да се веселим.

Личен Маратон на четенето 2020

Направих маратон!
22 дни всеки ден по едно и също време четох на живо текстове, които обичам.
Беше ми много приятно и ще ми липсва, но свърши.
През това време се случиха и други неща, някои весели, други не, но следобедното четене ми подреждаше деня, мислих и планирах, сменях тениски, сменях стаи, картини и осветления, беше ми любимата игра.

Междувременно заедно с мен тичаха, гледайки, приятели от близо и далеч. Получих много окуражаващи и ободряващи съобщения, писъмца и видеа.
Вие сте чудесни ❤

Ето ги тук изредени четенките. Където не е написано име на автор или на преводач – аз съм била.
Беше хубаво, благодаря!

 

2 април, „Какво каза калинката” от Джулия Доналдсън

3 април, „Охлювът и китът” от Джулия Доналдсън

4 април, „Мишките отиват на опера”, поема

5 април, „Заекът и неговата мечта”, поема

6 април, „Зог” от Джулия Доналдсън

7 април, „Златен ден”

8 април, „Патилата на метлата” от Джулия Доналдсън

9 април, „Кучето детектив” от Джулия Доналдсън

10 април, „Грузулак” от Джулия Доналдсън, превод: Манол Пейков и Паулина Бенатова

11 април, „Седрик” от Туве Янсон, превод: Теодора Джебарова

12 април, приказки от Маргарит Минков

13 април, „Балада за Ромео и Жулиета” от Христо Фотев

14 април, „Съчко” от Джулия Доналдсън

15 април, „Къде е мама” от Джулия Доналдсън

16 април, „Капитан Ципура”, поема

17 април, „Щедрото дърво” от Шел Силвърстийн, превод: Александър Шурбанов

18 април, „На прощаване” от Христо Ботев

19 април, „Тавански спомен” от Валери Петров

20 април, откъси от „Тортила флет” от Джон Стайнбек, превод: Цветан Стоянов

21 април, „Разбойникът плъх” от Джулия Доналдсън

22 април, „Грозната петорка” от Джулия Доналдсън

23 април, „Писмото на мравката”, поема

Честит рожден ден, блогче!

Картинка

Вече 10 години тук е личната ми градина, в която копая.
Ан и Йовко ме накараха да си направя блога и до ден днешен ми помагат, когато ми се появят някакви затруднения около него.
Доста време, 3653 дни, с три високосни години в това число.

Всеки ден мисля за блога, подреждам си тук разни неща. Трупам си съкровища.
И се срещаме!

Благодаря!

 

Мартеничките тази година

 

Тази година душа не ми остана за мартенички.
Изобщо съм спряла шиенето, то иска освен мерак, време и материали – и душа, а пък моята се е бронирала и е събрала всичките си сили, за да премине през този период.
Цяла зима.
Цяла зима плюс един ден, 29 февруари.
Откривам, че в тежки моменти дори когато някой се обажда да покаже съчувствие, дори и това натрупва допълнителна тежест. Те се обаждат и те дърпат към себе си, протягат ти ръка и сърце и трябва да им отговориш със същото, да се свържеш с тях, за да приемеш даровете им – и значи, да разпукаш бронята си. А тя ти трябва, рано е да тръгнеш без нея, ръцете ти трябват, за да носиш теглото си, не да се здрависваш или да придърпваш парчета от ризница по себе си.
Срам за мен – джанката до блока цъфнала, а аз не слязох да я видя, направих снимка отдалеч, от терасата, със 72 пъти увеличение. Тази пролет ми е такава:

 

Така че купих много хубави мартенички, няколко най-обикновени, няколко керамични котета и едно пиле, и няколко най-яркоцветни вълнени, дето ги прави съпругата на Къци от театъра, светло му небе.
Аз направих една мишка с червено-бял пуловер, сетих се, че тези цветове вече не са коледни, а мартенски, и извадих от зимния запас. Довечера ще я подаря. Отчетох се.

 

Оня ден цял следобед отговарях на неприличните въпроси на Татяна Чохаджиева за едно интервю за Муза БГ. Пита ме едни такива неща като чувствам ли се призната като поетеса, изкушавам ли се да пиша неща, с които да се харесам на повече хора, неудобно да ти стане. Но ние се видяхме с нея неотдавна и все ми беше пред очите; докато отговарях, се чувствах, все едно още си бъбрим и все се опитвах да я изненадам или да я разсмея, мисля, че стана хубаво интервю, дълго такова. Много добре си прекарах, отговаряйки на тези въпроси. Когато го публикува, ще изкудкудякам уведомително.

 

Очаквам от утре животът да се обърне към добро. Нали знаете, тик-так, тананика капчука, любовта ще е тука след 15 минути, тия неща. В новия брой на Тоест Нева Мичева е написала чудно писмо, точно като за моя живот.
А в една подивяла саксия на терасата цъфнало цветенце.