
Category Archives: видяно
Стигат ли ни буквите?
Предишните дни не успях да отговоря на никого къде може да се гледа срещата ни с Албена Раленкова, Петя Кокудева и цял клас първокласници от Бургас.
Ето тук има запис:
https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=1101181574018467

Тяхната деликатна сексуалност
Картинка
Опълчението на радостта
Картинка
7 април, „Златен ден“
Видео
Тревите на април
Картинка
Търпение
Картинка
Донесох ви цветя
Картинка
Съдове, в които се излива светлината
Картинка
Като за последно
Есен,
която прилича на лято,
е по-сладка от лято.
Зрелост,
която прилича на младост,
е по-сладка от младост.
Няколко снимки от представянето
Картинка
„Банда Бацили“, очакване
Картинка
Днес бях на репетиция. Видях куклите. Чух песните.
О, песните!
Това се очертава да стане най-сладурската гнусничка пиеса, която съм гледала, на важна тема и с чудесни актьори зад мегаизразителните кукли.
Автор: Мария Донева, Янчо Иванов
Много се смях, а работата е още в началото. Премиерата е планирана за 7 април.
Щракнах няколко снимки, макар на много ранен етап от репетициите, имаше какво да се види. Ще има и за слушане, и за пляскане в такт, и за тананикане.
Аз съм позабравила стиховете и се смях и на тях.
Новото ми най-любимо е:
Спи спокойно, спи до късно, нани-на, детенце мръсно.
Аааа, ето го точно както е в пиесата:
Нани-на, детенце мръсно!
Спи спокойно! Спи до късно!
И по гръб, и на обратно!
Спи дълбоко и приятно!
Ще получиш изненада,
точно както ти се пада:
чудни болки във корема,
кашлица и сочна хрема!
Сочна хрема, моля ви се!
Хайде, чакаме премиерата, и да си миете ръцете, ей!
Погледи
Картинка
Търсех вчерашната котка, намерих днешната.
Картинка
Най-вероятно са роднини, помислих си. На две съседни улици – две чудеса, независимо едно от друго…
После си спомних на кого ми приличат.
Вчерашната котка е Безсъние, днешната е Самота. Като в стихотворението.
Но са толкова красиви…
С уверена и зла походка
при мене идват през нощта
две много неприятни котки –
Безсъние и Самота.
С настойчиви и хладни лапи,
безжалостни и търпеливи,
не ме нападат и не хапят,
но чакат. И не си отиват.
Очакването им ме дразни.
Търпението им ме плаши.
Леглото ми изглежда празно –
ужасно мое, никак наше.
Неясни тръпки от тревога
пробягват леко по гръбнака.
Два ангела четириноги
със мен разсъмването чакат.