Първо интервю за „Животните“

Видео

 

На гости на Велизара Цонева.

Говорим за новата книга, за Кирил Златков, за прдстоящото излизане на нови книги на Джулия Доналдсън, за страховете и за нещата, които ни задържат тук.

 

https://zagoranews.bg/2019/07/17/17-07-2019%d0%b3-%d1%81%d1%83%d1%82%d1%80%d0%b8%d0%bd-%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d1%81-1-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1/?fbclid=IwAR2_EvPNF1Uo6qMwEdYGyYPuS937gNe67eBs6bTOyI3srPe4cGJItO4mdpY

 

Едно интервю снощи

Видео

 

Доста е смущаващо, и вълнуващо. И като награда без повод. Похвала. И да се запознаеш с човек, който се държи така мило, че не можеш да не го харесаш. Може да станем приятелки наистина! Цялото преживяване – срещата, интервюто, докато чаках да го излъчат, и после ехото му – неочаквано силно и топло – всичко това е едно такова… детска радост.
Една малка част от мене вика – голяма работа, все едно телевизор не си виждала; обаче останалите части й отговарят – ма ти луда ли си?! Да, голяма работа е някой да ти даде минути, през които да говориш за нещата, които са важни за теб.
Аз предупредих, че от политика не разбирам; това понякога дори е плюс…
Катя Тодорова и нейните колеги от предаването Панорама ми подариха един чудесен ден, когато дойдоха в Стара Загора за интервюто; с днешния дните станаха два, защото си писах и се чух с приятели, които не бяха се обаждали скоро.
Благодаря ❤

Ето го, да стои за архив в блогчето: Мария от рода на хвърчащите хора

И какво заглавие, а?

Концертът в Чайната

Видео

 

Концертът в Чайната беше… ама знаете ли колко хубав!
Ако сте били там, знаете. Здрасти 🙂
За да не го забравя, и ако някой иска да хвърли поглед, оставям тези снимки на Евгени Димитров от Булфото тук:

 

 

Има и тъмно размазаничко видео ТУК

Следващият концерт вероятно ще бъде за 14 февруари другата година.

Залезът!

Картинка

 

След цял ден облаци и вятър се прибрах, Дали приготвяше вкусни неща, а аз й бърборех с думи от разни езици, изведнъж забелязах, че нещо става на терасата, погледнах и там беше той.
Залезът беше там, търкулнат на дъното на улицата, подскочил над морето, направил няколко жабки и се показал в процепа между боровете отсреща и ниските облаци.
Обух маратонките на босо, метнах си якето, хукнах по стълбите, върнах се за ключовете, изтрополих пак надолу, тряснах вратата, изскочих на улицата, а там всичко сияеше в тъмно оранжево – колите, тръбите на скелетата, прозорците, паветата, изтъркани от ходене.
Вървях към него и го снимах, слънцето се скри, после се показа още веднъж за малко, наистина го направи, беше лично и специално.
Залез.

Седмият рожден ден на Джазът пее на български – видео

 

Оказа се, че имаме запис на почти целия концерт, без първата песен, мисля.
Ще опитам да сложа линк тук и понякога ще го гледам, защото това са щастливи часове.

Благодаря!