Едно интервю снощи

Видео

 

Доста е смущаващо, и вълнуващо. И като награда без повод. Похвала. И да се запознаеш с човек, който се държи така мило, че не можеш да не го харесаш. Може да станем приятелки наистина! Цялото преживяване – срещата, интервюто, докато чаках да го излъчат, и после ехото му – неочаквано силно и топло – всичко това е едно такова… детска радост.
Една малка част от мене вика – голяма работа, все едно телевизор не си виждала; обаче останалите части й отговарят – ма ти луда ли си?! Да, голяма работа е някой да ти даде минути, през които да говориш за нещата, които са важни за теб.
Аз предупредих, че от политика не разбирам; това понякога дори е плюс…
Катя Тодорова и нейните колеги от предаването Панорама ми подариха един чудесен ден, когато дойдоха в Стара Загора за интервюто; с днешния дните станаха два, защото си писах и се чух с приятели, които не бяха се обаждали скоро.
Благодаря ❤

Ето го, да стои за архив в блогчето: Мария от рода на хвърчащите хора

И какво заглавие, а?

Концертът в Чайната

Видео

 

Концертът в Чайната беше… ама знаете ли колко хубав!
Ако сте били там, знаете. Здрасти 🙂
За да не го забравя, и ако някой иска да хвърли поглед, оставям тези снимки на Евгени Димитров от Булфото тук:

 

 

Има и тъмно размазаничко видео ТУК

Следващият концерт вероятно ще бъде за 14 февруари другата година.

Залезът!

Картинка

 

След цял ден облаци и вятър се прибрах, Дали приготвяше вкусни неща, а аз й бърборех с думи от разни езици, изведнъж забелязах, че нещо става на терасата, погледнах и там беше той.
Залезът беше там, търкулнат на дъното на улицата, подскочил над морето, направил няколко жабки и се показал в процепа между боровете отсреща и ниските облаци.
Обух маратонките на босо, метнах си якето, хукнах по стълбите, върнах се за ключовете, изтрополих пак надолу, тряснах вратата, изскочих на улицата, а там всичко сияеше в тъмно оранжево – колите, тръбите на скелетата, прозорците, паветата, изтъркани от ходене.
Вървях към него и го снимах, слънцето се скри, после се показа още веднъж за малко, наистина го направи, беше лично и специално.
Залез.

Седмият рожден ден на Джазът пее на български – видео

 

Оказа се, че имаме запис на почти целия концерт, без първата песен, мисля.
Ще опитам да сложа линк тук и понякога ще го гледам, защото това са щастливи часове.

Благодаря!

Ехо от София

Изчаках да мине малко време, но вълнението ми не иска да стихне. И аз не искам да стихва. Получих толкова много топли прегръдки, че не трябва никога повече да ми бъде студено.
Не можах да обиколя панаира, защото идваха мили, сладки хора да си поговорим, да им подпиша книга, или пък „аз си купих книгата още преди това, но може ли малко да я подържите?“
Няма как да се отблагодаря за цялото внимание, радост и топлота, но мога да мисля за тях, да ги запомня и да се опитам да бъда на висотата на празника, всеки ден.
Видях отдалеч лица на приятели, които после не успях да поздравя.
Получих похвала от господина, който се грижи за озвучаването, и от охранителя. Това значи много.
За мен това беше голяма вечер. Много важна. Вие бяхте там.
Ето няколко снимки, които взех от фейсбук, снимките са от Стефка Крушарова, Любомир Перчемлиев, Зина Чаушева, Зорница Христозова, Симеон Аспарухов, Ивелина Чолакова и Радослав Чипанов.
Има също и видео, на което много се радвам. Погледах от тук – от там, и установих, че да, наистина съм силно притеснена, необичайно, и я, ами че аз не съм дебела!
Сърцето ми е пълно с благодарност.