Оказа се, че имаме запис на почти целия концерт, без първата песен, мисля.
Ще опитам да сложа линк тук и понякога ще го гледам, защото това са щастливи часове.

Благодаря!

Изчаках да мине малко време, но вълнението ми не иска да стихне. И аз не искам да стихва. Получих толкова много топли прегръдки, че не трябва никога повече да ми бъде студено.
Не можах да обиколя панаира, защото идваха мили, сладки хора да си поговорим, да им подпиша книга, или пък „аз си купих книгата още преди това, но може ли малко да я подържите?“
Няма как да се отблагодаря за цялото внимание, радост и топлота, но мога да мисля за тях, да ги запомня и да се опитам да бъда на висотата на празника, всеки ден.
Видях отдалеч лица на приятели, които после не успях да поздравя.
Получих похвала от господина, който се грижи за озвучаването, и от охранителя. Това значи много.
За мен това беше голяма вечер. Много важна. Вие бяхте там.
Ето няколко снимки, които взех от фейсбук, снимките са от Стефка Крушарова, Любомир Перчемлиев, Зина Чаушева, Зорница Христозова, Симеон Аспарухов, Ивелина Чолакова и Радослав Чипанов.
Има също и видео, на което много се радвам. Погледах от тук – от там, и установих, че да, наистина съм силно притеснена, необичайно, и я, ами че аз не съм дебела!
Сърцето ми е пълно с благодарност.

На гости на Анна Турлакова.
Можете да ни видите ето тук:

*
Зона Арт – 01.04.2013 – част 1

*

Едно интервю за „Заека и неговата мечта“, за висящите билети, за Маратона на четенето и други неща, които правят живота по-хубав.
Не знам защо в тази телевизия винаги изглеждам сънлива 🙂

Ето нещо за гледане, да не би да липсвам на някого 🙂
Пропуснах предаването, „Аз чета с Настя“, но снощи изгледах клипа и се веселих от сърце. Говоря на моите си теми. Финалът направо е залепнал!
Благодаря, Настя!

„Перце от дим“ на Мария Донева

🙂

Това ни беше първата пиеска, която направихме в Раднево – „Кметът и златната ябълка“.
Написах я специално за нас си – тъкмо бяха обявили бедствено положение, имаше риск от наводнения… има и други неща, свързани с ежедневието в болницата, които ние си ги знаем… 🙂
Много ни беше интересно, и вълнуващо – като за първи път, освен това пиеската ни заведе до София, и то два пъти – играхме я във Военния клуб, а после гостувахме на Милен Цветков… ех, хубава пиеска беше тя…
Преди няколко дни ми пратиха линк, едни деца от Белене, от  Театрална трупа „Ядреналин“  🙂 я поставили и я играят.
Аз се радвам, че ми се похвалиха, макар и чак когато вече са били съвсем готови.
Имам едно особено, радостно чувство.
Ще се опитам да го кажа с думи:
Мисля, че е страхотно, че в един далечен град има толкова хубави деца, които освен че си учат уроците, отделят време, за да си играят на театър, и да мислят, и да създават, да преживяват вълнения, свързани с тяхното собствено изкуство, и така да разширяват своя свят, и нашия свят също.
За мен е привилегия, че в някаква част от мига съм била с тях по някакъв начин 🙂