Войниче

 

Със смешно тънък глас, едно войниче
в ботушите си стъпи, и изправено,
ужасно сериозно взе да срича
от устава разумен, но забравен.

Разумни бяхме ние не по-малко,
с изпитана приложна разсъдливост,
а онзи там бе смешна откачалка
от времена, които си отиват.

И пилешкият врат, и нервността му,
и дрехите, с един век по-големи,
стърчаха под найлоновото знаме
и светеше остриганото теме.

Нелепо е. Не е добре момчето.
И този устав… кой ли го е писал…
И думите, насериозно взети.
И вярата – в буквалния й смисъл.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s