Без теб ми е студено. Със тебе – мразовито.
Не си говориш с мене. И аз какво ли питам…
Вълнувам се за двама. Прегръщам те за двама,
а ти не ми отвръщаш и все едно те няма.
Каква ли важна тайна така свирепо пазиш.
Аз знам, че ме обичаш, но и да ме намразиш –
какво ще е различно? Преди си бяхме близки.
Не е към мене лично? Аз повече не искам
да си припомням нежност и мисли да гадая.
Студът боли и реже. И жалко, че го зная.
Мария Донева 
х х х
О, не тъжи, Мария!
Студът си е стихия,
особено през зимата:
което иска – взима тя…
И свиквай със студеното,
когато му е време то.
На 25 февруари 2018 г., 13:23 ч., Мария Донева
написа:
> Мария posted: “ Без теб ми е студено. Със тебе – мразовито. Не си говориш
> с мене. И аз какво ли питам… Вълнувам се за двама. Прегръщам те за двама,
> а ти не ми отвръщаш и все едно те няма. Каква ли важна тайна така свирепо
> пазиш. Аз знам, че ме обичаш, но“
>
Прекрасна, прекрасна Мария! Как умееш да нарисуваш чувството и да ме хванеш за гърлото. Влюбих се навремето в една шепа череши и така до днес. Чета си тихичко и …..
Липсват ми ведрите ти намигания, но…. Ще свърши тази тягостна зима, все някога ще свърши!
Би било еднообразно човек все да е весел и равен. Каквото дойде – ще го посрещнем, какво да правим.
❤