В общата картина

 

Нещастието ни е в кърпа вързано,
но нека засега да го отложим.
Ела да ме целунеш. Без да бързам,
ръката си в ръката ти ще сложа.

Нещастието вече си е наше
и никой няма да ни го отнеме.
Във шепата ти като в топла чаша
се е събрала малка глътка време.

Каква наслада е да помълчим.
Да се допреш до мен. Да си почина.
От толкова отблизо не личи,
че сме дефект във общата картина.

 

Август вече…

 

Август вече е осъден
да е малък и отвъден,
скрит, заключен там, където
няма излаз към морето.
Студ ще му отнеме плама.
Ще е сам и ще го няма,
като в изпит по търпение,
като принц във заточение.

40

Утре сутринта ще се събудя и вече ще съм момиченце на 40 годинки.
Не съм прежалила нито една раздяла.
Благодарна съм за всичко.
Сега, като станах на 40, би трябвало нищо да не се промени. То и след подписването на граждански брак не би трябвало да се променят връзките, но всички знаем, че те се променят.
И аз какво да правя?
Помня кога навърших 20 (точно след седмица се оженихме, как се забравя такова нещо). Отидох да ми накъдрят косата, а после я разресах с гребена и станах като глухарче. През следващата година бях заета главно с това, да съм бременна с Иво, да взема няколко изпита, после вече винаги си имах Иво и така досега.
Когато навърших 30, черпих колегите си от „Киров“ в хранилището на петия етаж. Изкарах още една учебна година като госпожа по български, а после се махнах от София, полутах се, уволниха ме от една-две работи, докато открих театъра в Раднево и театъра в Стара Загора. От 2005 до сега рязко написах стихотворения за 7 книги, и за осмата имам, но още я мисля нея.
И ето ме на 40.
Неосъждана, неомъжена, 56 кила плахи надежди и смешни спомени. Иво отива да учи далеч от къщи.
Започва добре това десетилетие, аз си празнувам рождения ден още от сега, на хубаво място съм.
Ще се случат важни неща, нали?
Да видим.
Честит празник утре 🙂