Тежък случай

Имах един 10 м клас, бяха само момчета. Много се разбирах с тях. Обаче много пърдяха.
Да продължавам ли?
Добре, веднъж, беше краят на първия срок, цял час оформям успех. Първи номер – ще ти пиша толкова, втори номер – на теб еди-колко си, трети номер, стани да ти задам четири въпроса…
Стигам до едно момче – божичко, не си спомням как се казваше. Стоеше на предпоследния чин до стената. Много добро, кротко и възпитано момче, не блестеше със способности в областта на литературата, но се държеше любезно, а човек трябва да оценява малките чудеса, където и да ги срещне, нали?
И му казвам:
– Така. Ти ще имаш 5 за срока. Това е доста преувеличена оценка, но ще ти я напиша, макар че напоследък съм доста разочарована от теб.
– Защо, госпожо Донева? Какво съм направил?
– Ти сам добре знаеш. Няма да се обяснявам сега. Само ти казвам, че не бива да ме разочароваш.
– Ама за какво говорите? Нищо не разбирам. Как съм ви разочаровал?
– Виж какво, просто не мога да се занимавам с това, не и в час. Ако не те е срам, ела след часа и ще ти кажа.
Идва момчето през междучасието заедно с още 7-8 хъшлака и питат какъв е проблемът. Колкото и да ми е неприятно, казвам:
– Виж сега. Не е хубаво да пърдиш в час. Не само в час. Изобщо в присъствие на други хора. Моля те! Най-вече – в моя час.


Хлапето:
– Ама госпожо, аз не пърдя!
– Оооо, моля ти се! В последните часове на няколко пъти имах възможност да… Недей да пърдиш в часа ми! Никога! Недей! Не е хубаво!
– Ама госпожо, всички около мен пърдят, обаче аз – никога. Аз съм най-ощетен, аз страдам. На никого не казвате нищо, а точно на мен, дето…
– Няма повече да го обсъждам. В час по български не искам да се пърди. Нито по литература. Това важи за всички, а също и за теб. Точка.
В този момент и другите момчета се намесват – какво говорите, той не пърди, аз пърдя, и аз пърдя, и аз, обаче той – не! Никога, просто нито веднъж, нито звук не отронва…
И така нататък.
Тръгват си от кабинета. Тръгвам си и аз. Обаче колко ми е гаднооо…
Мрачни съмнения мачкат нежната ми гръд. Ами ако? Дали? Или обаче? Ами ако това е единственото добро дете в този клас, а аз съм го обвинила несправедливо? Аз го унизих, смачках достойнството на един прекрасен младеж. И защо?
Прибирам се в къщи, ама ми е гаднооо… каквото хвана – захвърлям го. Тряскам вратите. Няма изход. Да се извиня – може, ама какво да кажа? Ще застана утре пред целия М клас и ще кажа – Така и така, ти не пърдиш, извинявай. Абсурд.
Цяла нощ не спах. То добре, че не спах – какво ли щях да сънувам…
На другия ден нямам часове в техния клас. Намирам ги в коридора, виквам момчето настрана, ама и другите идват. Вадя една черна найлонова торба от чантата си, нахлузвам си я на главата и започвам:
– Не мога да повярвам, че устата ми го изрича, но има вероятност вчера да съм говорила прибързано и да съм казала някои неща, които може би не са съвсем верни. Ако съм сгрешила, като съм казала, че ти пърдиш в час, моля да ме извиниш. Просто се чувствам безкрайно неудобно и не мога да те погледна в очите. Ако не приемеш извиненията ми, възнамерявам да влизам в час във вашия клас с ей тази торба на главата. До края на учебната година.
О, какво добро дете беше той! Благодаря ти, Боже, чух, че хлапето ми казва:

– Абе, госпожо, не са ли ви казвали, че малките деца не трябва да си играят с найлонови торбички? Я да махате тая торба!

Махнах торбата и се шмугнах в кабинета.

Но с това нищо не приключи! Още по-зле ми стана. Сега – какво? Това ще се разчуе в училище. Ще стигне до колегите. Е, много ще им се издигна в очите. На следващия съвет ще бъда точка от дневния ред Ами утре, как ще вляза в М клас? Какъв педагог съм?

Да напусна ли работа, или първо да се застрелям?

На другия ден. Влизам в час. В М клас. И момчетата бях страхотни! Бяха усмихнати и приветливи, и не казаха нито една дума за случая. Никога.

Бяха чудесен клас. Аз им бях учителка.

18 thoughts on “Тежък случай

    • имаха безценното качество когато закъснея за час, да се измъкват безшумно по страничното стълбище
      да…

  1. както казах и преди – само животът ги съчинява такива 😀 но пък само ти ги разказваш така…

  2. Pingback: Тежък случай | Bulgarian Blog

      • за момчетата, нали 😉
        инак не е никак лесно да си учител. за заплащането да не говорим, че разговорът ще стане политически 😉

  3. Следя Вашите стихове и „истории“ с интерес. Радвам Ви се, че имате енергия да пишете и талант да пишете хубаво.

  4. Мария, страхотна си! 🙂 Страхотно удоволствие е да те чета :)! Разведряваш деня ми!

  5. страхотна история,честни ,благородни деца,честна,разкайваща се учителка,браво

Оставяне на отзив за Мария Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s