„Две хубави очи“

Аз разказвала ли съм ти историята за „Две хубави очи”?
Много е добра!
Направо се чудя дали да не я запазя за някой път на живо да ти я разкажа.
Или все пак… сега?

Ситуацията е следната – аз съм госпожа по български с детска вяра в доброто и красивото и преподавам в „Киров” – десети клас, само момчета.
Урокът е „Превод на художествен текст“. Те учат английски само до девети клас и тази тема им е колкото далечна, толкова и ненужна, обаче – учебна програма, какво да правя?
Ето какво:
Обяснявам, че тук е важно да се предаде не само точният смисъл, а и настроението. Плюс това всеки открива свой смисъл и свое настроение, и колкото по-внимателно четеш, толкова повече дълбочина ще има преводът ти. И ако е стихотворение, и преводът също трябва да е в стихове.
Те още не са учили Яворов, но аз им чета, бавно и изразително, два пъти, „Две хубави очи”.
И казвам: това е любовно стихотворение. То има една особеност – стиховете се повтарят огледално, и ако го превеждате, трябва да запазите този ред.
Но!
Един човек открил, че като погледне стихотворението, без да го чете, само да го гледа отдалеч, начинът, по който са подредени стиховете и това, колко са дълги, води до там, че като цяло текстът има форма на птица – лястовица с разтворени крила в полет.
Ако на вас не ви прилича на птица – няма лошо, но ако ви прилича, вашият прочит ще бъде с един смисъл по-богат.
И това не е всичко!
Стиховете се повтарят огледално, освен няколко малки думи, и най-важната от тях е „не”:
„Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях.
Булото на срам и грях НЕ ще го хвърлят върху тях страсти и неволи.”
(Душата ми се моли, дете…)
Тъйййййй…
Този мъж от стихотворението не е идиот. Той знае, че точно най-любимите му неща – чистотата и невинността, са обречени.
Но НЕ приема това
Бунтува се. Знае го, но не иска да е така. И тази думичка НЕ се пада точно там, където би трябвало да е сърцето на птицата.
Щом има сърце, тази птица е жива.
И докато човек се бунтува, той е жив. Когато се примири с нещата, вече не е толкова сигурно…

И питам учениците – хубаво е, нали?
Никой не ми отговаря.
Разбирате ли какво ви говоря?
Тишина…
Разбирате ли за какво се говори в стихотворението?
Тишина.
Прочитам го още веднъж на глас, и пак питам:
Мили, любими човеци, за какво се говори в стихотворението „Две хубави очи”?

И един момък вдига ръка и ми отговаря:

„Ми май за някаква путка.”

31 thoughts on “„Две хубави очи“

  1. Исусе Христе, прости им , те не са виновни !!! Проклет да е Пайнера и цялата му сган !!!

    А Яворов го е сътворил великолепно !!!

    • Според мен това е пример колко е трудно хората да се разберат, когато говорят на различни езици, Яворов няма нищо общо, Яворов си е ОК. 🙂

  2. Бъди сигурна, че ЕДИН, който не е проговорил, е ЧУЛ. В това е цялата идея и на учителстването, и на живеенето.

    • Невичка, детето взе думата, за да наруши неловкото мълчание, от грижа за мен го направи 🙂

  3. Еххх…
    От друга страна, сетих се – преди години, по студентско време един асистент, в опит да заплени вниманието ни, рече – уважавайте гинекологията, това е поезията на медицината…
    Оказа се прав…

    🙂

      • ъхъмм, веднага щом изчезне усещането за млатване с чук в междувеждието 😉

        • Всъщност аз тогава хвърлих книгата върху масата и им казах, че са свободни да си ходят. 🙂

  4. И пак препрочитам и не намирам какво да кажа.
    Стана ми хем мъчно, хем мило за младежа. Но според мен думите му доказват, че те е разбрал. Само дето речниците ви са печатани по различно време и от автори, които обитават различно вселени. Но Яворов ви среща. И това не е толкова лошо.

  5. Много натрупвания правят случката днес обикновена.
    Жалко, че няма коментар от ученик в 10-ти клас – щеше да ми е по-лесно за следното:
    Възрастта на участниците в дадена ситуация играе огромна роля. По това и Яворов е бил наясно. За да не пиша надълго, ето Вашият цитат:
    „Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях.
    Булото на срам и грях НЕ ще го хвърлят върху тях страсти и неволи.”
    И двете изречения са в бъдеще време! Дали ще хвърлят булото на срам и грях или не, но страстите и неволите неизбежно ще са променили героите…
    Та мисълта ми е: когато съдим подрастващите да не забравяме, че ние вече сме порядъчно обработени от страсти и неволи, а те още не!

    • да речем, че насилието и агресията са двупосочни, и всички са жертви, и децата, и възрастните
      пък и възрастните също са деца, извън социалната си роля в класната стая

      • да речем, но по-добре да не го казваме, защото децата не са възрастни – тази симетрия е счупена и отсъствието и обезсмисля разсъжденията на тема „са ли възрастните даца и в какъв контекст“.
        познавах един ловджия, на който всичките му истории бяха как едно диво прасе го гонило по баира (винаги по очарователен начин) и приех твоята в този ключ.

      • Както казва Даниил Хармс с присъщата му гениалност,
        „Чехлите не са нокти,
        чехлите не са нокти,
        както не са и ноздри.“

  6. Всъщност Албена е права: речниците са от различни вселени, а Яворов е мостът и в това има много надежда! И звучи толкова библейски, че любовта ви среща! Иди после не вярвай, че тя е най-важното нещо в живота на човека:) Във всичките й форми.

    Как ми се прищя да си говоря с вас за „Козата, или коя е Силвия?“ Елате на море във Вн да споделим за трудните срещи, странните любови, нееднозначното учителство …

    • 🙂
      е, едва ли ще мина случайно ей така през Варна, тя е доста встрани от обичайните ми пътища 🙂

  7. Преди много години, когато бях див пубертет, свирех на пиано. Бяха ми дали една пиеса от Леош Яначек, която беше върху народен мотив за една сова, чието кукумяучене вещаело смърт за някой в къщата. Мотивът на селяните, които се опитват да я изгонят, се редуваше с мотива на совата, която все се връщаше. Пиесата се казваше „Совата не отлетя“.
    Веднъж ни бяха на гости една приятелка на майка ми, учителка по география, и съпругът й офицер. Разбира се, гениалното дете трябваше да се представи пред гостите и аз им изсвирих горната пиеса, която много харесвах. Реакцията на офицера беше: „Много вълнуващо! Все едно, че „Рамо, Рамо“ слушах!“.
    Оттогава не свиря пред гости.
    Та и тук не става въпрос за „Пайнер“ и не става въпрос за възраст, според мен. Въпрос на среда и манталитет.
    Но аз също мисля, че това момче просто е извадило всички присъстващи от една неловка ситуация в среда, в която да се говори за чувства е срамна проява на слабост.

  8. А пък аз видях една моля другарка която си признава, че нито тя, нито моля другарите и другарките девет години преди нея са си вършили задълженията, а само са взимали заплата без да работят.
    Не може да съдиш неграмотните че са такива, но ТРЯБВА да съдиш грамотните че не са ги научили.

  9. Твърде много умуват всички върху един банален цинизъм !
    Това е нивото на учениците днес , с някои изключения…
    Печално….

  10. Тъкмо това му е хубаво на учителството,че можеш да поговориш със съмишленици за Яворов, за поезия и красота.Това помага за „болката отляво“срещу ученическите изцепки.

  11. Нева: „Бъди сигурна, че ЕДИН, който не е проговорил, е ЧУЛ. В това е цялата идея и на учителстването, и на живеенето.“ Да…

    • Този „един“ е важен, но и онзи „един“, който ден след ден отива на работа с желание да преподава литература, а се прибира като пребит, защото за пореден ден се е блъскал в стена от грубост, неблагодарност и неразбиране, също не е без значение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s